Д о Коледа се надявам да успеем да поискаме от Еврокомисията най-известните български млечни продукти, сред които е и българското кисело мляко, да получат Защитено наименование за произход (ЗНП). Това прогнозира Димитър Зоров, председател на обединение от седем мандри под името "Български традиционни млечни продукти", пред „Монитор“.

До Коледа се надявам да успеем да поискаме от Еврокомисията най-известните български млечни продукти, сред които е и българското кисело мляко, да получат Защитено наименование за произход (ЗНП). Това прогнозира Димитър Зоров, председател на обединение от седем мандри под името "Български традиционни млечни продукти", пред „Монитор“.

По думите му от млекопреработвателния бранш каквото трябва е направено.

„Всичко е изчистено.

След като беше временно замразена заради пандемията, тече процедурата в земеделското ни министерство. Сега всичко е в ръцете на Министерството на земеделието. Правят се проверки на предприятията, поискали защитата, които са около 9. Бройката обаче не е важна. Важното е да се получи защитата. След това сдружението, което я е издействало, не може да отказва на никоя мандра, спазваща правилата на производство, да се ползва от защитата“, поясни Зоров.

„Освен за названията за краве, овче и козе и смес българско кисело мляко ще се иска защита и за тези видове българско саламурено сирене. Същото важи и за кашкавала, където може би ще има най-много трудности. Причината е, че претенции имат в ЕС още и румънците и унгарците, които

навремето сме ги учили как се прави кашкавал.

Те обаче също още не са внесли документи в Еврокомисията. Имаме много исторически доказателства за киселото мляко, за кашкавала и сиреното. Теоретично не е изключено някоя съседна страна да ни попречи. Гърците например имат защита за фетата. Надяваме се до края на годината да се внесат всички документи в Брюксел“, поясни Димитър Зоров.

От земеделското министерство поясниха за „Монитор“, че към момента по националната процедура за представяне на искания до ЕК за вписване на наименования в европейския Регистър на защитените наименования за произход и защитените географски указания се обработват заявленията спецификации заедно с необходимата документация за регистрация на „Българско кисело мляко“ и „Българско бяло саламурено сирене“ като защитени наименования за произход. „Не можем да се ангажираме с конкретен срок за изпращането на документацията, тъй като по процедурата се извършват проверки на място за двата продукта. След приключването им документацията

ще бъде разгледана от Постоянната междуведомствена консултативна комисия

по географски означения и храни с традиционно специфичен характер. Тя от своя страна ще предложи на министъра на земеделието, храните и горите да одобри със заповед изпращането на необходимите документи в ЕК за преглед и последваща регистрация в европейския Регистър на ЗНП и ЗГУ.

Документация, касаеща регистрация на наименованието „Български кашкавал“, все още не е подадена в МЗХГ. Освен по упоменатите досиета за млечни продукти със съответните сдружения се работи активно в рамките на националната процедура по кандидатстващите за регистрация продукти - ЗГУ „Лютеница Първомай“, ХТСХ „Троянска луканка“, ХТСХ „Търновски суджук“, както и по подготовката на досиета на други продукти, поясняват от земеделското министерство.

От влизането ни в Евросъюза през 2007 г. досега в земеделското министерство са подадени няколко искания за Защитено наименование за произход (ЗНП) и Защитено географско указание (ЗГУ) за традиционно наши храни и 7 заявления за включването в европейския регистър на продукти с традиционно специфичен характер.

Два от продуктите -

Горнооряховски суджук и Българско розово масло, вече са вписани

в европейския регистър като защитени географски указания. По отношение на храните с традиционно специфичен характер сме вписали филе „Елена“, луканка „Панагюрска“, роле „Трапезица“, кайзерован врат „Тракия“ и пастърма „Говежда“. Точно преди 2 години, през август 2018, стана известно, че странджанският манов мед е одобрен за регистрация от Европейската комисия като защитено наименование за произход, което се смята за най-високата степен за защита.

Франция с най-много марки

Франция има 55 защитени сирена със ЗНП и ЗГУ, сочат данни на регистъра на еврокомисията. На второ място е Италия с 53, следвана от Испания с 29.

На четвърто място е съседна Гърция с 23 регистрирани марки сирена. Последната е за сирене от планината Наксос на едноименния остров, който е най-големият от групата на Цикладите в Егейско море. То е със ЗНП и е вписано през януари 2020-а. Малко преди Коледа миналата година със ЗГУ е регистрирано сирене от остров Кос.

По-нататък със 17 регистрации, от които 9 са ЗНП, е Великобритания. С 12 защити за сирена е Португалия, като от тях 11 са със ЗНП и само едно със ЗГУ. Германия е с 9, от които 6 са ЗНП. Словакия пък е с 8, и то само ЗГУ. Нидерландия е със 7 регистрации, като 4 са ЗНП.

Шест регистрации има Австрия, а Полша - 5. 4 продукта тип сирена само със ЗГУ има Дания. С по 3 са Литва и Чехия, а с по една - Белгия, Унгария и Швеция. Маджарите са успели на 20 април 2020 в разгара на пандемията да получат потвърждение за Защитено георграфско указание за сиренето си от Гьор.

Общо в регистъра на Еврокомисията са вписани 246 марки сирена. Със защитено наименование за произход (ЗНП), което се смята за най-престижно, са вписани 193 сирена. 53 са със Защитено географско указание (ЗГУ).


До влизането ни в общността протекцията е по Лисабонската спогодба

Киселото ни мляко и други наши млечни продукти се ползваха с национална протекция по силата на Лисабонската спогодба. Според нея никой в света няма право да използва бранда "Българско кисело мляко". Тази спогодба обаче е невалидна за ЕС, откакто страната ни стана член на общността.

За един от най-известните наши хранителни продукти има повод за оптимизъм от подготвяна директива на Европейската комисия за качествата на киселото мляко, която ще признае за йогурт млякото, произведено с живи бактерии, а останалите млечно-кисели продукти ще се наричат ферментирали. Българското държавно дружество „Ел Би булгарикум“ е собственик на едноименната марка, която се отнася до живи бактерии, български йогурт и млечни продукти.

Така обаче не стоят нещата при сирената. Белгийска фирма и германски гражданин са успели да регистрират марки (не географски означения) на свое име. През 1998 г. живеещият в Германия Харитун Сарик е регистрирал българското саламурено сирене като фигуративна марка под името Bulgara kaеse in salzlake nach bulgarischer art. Имитирана е добре и познатата от първите десетилетия на миналия век тенекиена кутия.