Б ългарски фирми вече продават националния трикольор на цените на китайските, а в някои случаи и по-евтино. Проверка на „Телеграф“ показва, че произведени в Поднебесната империя се намират по 2-3 евро, докато български от синтетична коприна в зависимост от размера вече има и по 2 евро, но могат да стигнат до 1000 евро в зависимост от размера. При това българските компании с утвърдено име спазват точно буквата на закона как трябва да бъде ушит националният флаг, докато при вноса от Азия има нарушения. За това разказа Пламен Николов, собственик на фирма, която е на пазара от дълги години.
Фейсбук
Той предупреди, че поради огромния интерес за закупуване на български байраци по празниците, особено Трети март, се появяват сайтове ментета, които след като зарибят патриотично настроените потребители, веднага след това изчезват. Така, ако купиш некачествена стока, нито можеш да се оплачеш от тях, нито можеш да върнеш стоката. Пламен Николов разказа, че пазарът на знамена е активен през цялата година, но бумът е преди Трети март. Поръчват училища, министерства, общности, но и много частни клиенти. Дори има такива, които, когато правят по-големи поръчки, са готови още през януари с бройката. След трикольора най-продавани са Самарското знаме и на Райна Княгиня, на което пише „Свобода или смърт“.
Чужбина
Освен от България българите, които живеят в чужбина, също са много активни, особено тези от големите общности в Италия, Испания и Германия. Те дори са по-грижовни, защото внимателно следят, ако цветовете започнат да избедняват или се закъса платът, да го подменят. Без да прави специално маркетингово проучване, производителят е установил, че колкото животът стават по-тежък, толкова повече байраци се поръчват. Хората ги слагат по къщите си и така компенсират неволите с достойно развяващия се флаг.
Пилон
Държавните учреждения и общините също показват достойно отношение към светинята. Николов даде пример със знамето, което шият почти всяка година за община Ямбол, което струва около 1000 евро. Става дума за трикольор, който се вее на 55-метров пилон на връх Боровец в южния град и е най-високият в България в урбанистична среда. Размерите на флага са
9 на 15 метра, като съотношенията 3 към 5 са точно спазени по закон.
Печат
Разликата между оригиналното и фалшивото знаме е, че на първо място според закона то не може да бъде печатано. Трябва да е ушито от три отделни ленти - бяла, зелена и червена, които са оцветени предварително. Платът е предимно синтетична коприна. Именно това е основната разлика с китайските, които се печатат върху тънък плат, така че боите да попият от двете страни, което вече придава много по-евтин вид. Николов допълни, че има и български фирми, които печатат знамената, което от законова гледна точка не е редно. Хартията като материал не е упомената в текстовете, но обичайно това са малки флагчета, които хората и децата използват. Според Пламен Николов български търговци внасят от Китай, но въпреки че нарушават закона, досега не известно някой да е бил наказан. Причината е в непълнотата на текстовете, защото при нарушението е посочено, но не и кой контролира и изпълнява санкциите.
Осъдени за поругаване има, защото тогава прокуратурата повдига обвинения, особено когато става дума за скъсано, намачкано знаме, но за напечатано няма нито обвинения, нито пък конфискувана стока, нищо че то реално не отговаря на закона.
Съотношенията са три към пет
Основното изискване, на което трябва да отговаря националният флаг, е да бъде ушит от три отделно обагрени парчета плат. Съотношенията са винаги три към пет.
Най-поръчваните размери са 24:40, 30:50, 90:150. Законът забранява върху флага да има изображения.
Отдаваме последна чест с огън
Няма официален протокол за погребване на националното знаме, но има правила при прощаване със светинята, когато вече е избледняла, скъсана или замърсена. В армията то се приема за живо същество. Историята е категорична, че армията ни не е допуснала никога българският трикольор да попадне в плен. Когато едно знаме „умира“ (остарява), то не може просто да бъде подхвърлено. Има няколко начина, които запазват от поругаване флага, когато го „погребваме“. Единият е достойно изгаряне насаме. Тържествено и дискретно, без да се прави публично шоу. Другият е да бъде разрязано така, че трите цвята (бяло, зелено, червено) да бъдат разделени. Така те вече не представляват национално знаме и парчетата плат могат да бъдат изхвърлени или изгорени поотделно. Знамето не бива да се хвърля в боклука или на места, където може да бъде тъпкано или осквернено.
При траур знамето бързо се издига до самия връх на мачтата за момент, едва след това бавно се спуска до средата или на 1/3 от височината на пилона, за да се изрази скръб и уважение.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Светлана Трифоновска
