С екторите с най-голям ръст на цените миналата година вдигнаха най-много и заплатите.
В София средното възнаграждение се надува и от съсредоточаването на много министерства и ведомства, финансови услуги и IT.
Статистическите данни за заплатите във Враца пък се изкривяват от високите възнаграждения в АЕЦ „Козлодуй“, а в Стара Загора – от тецовете в „Марица-изток“.
Номер едно
България е първа в ЕС по ръст на заплатите с 16,5% за последното тримесечие на миналата година на годишна база. В частния сектор увеличението е още по-голямо – със 17,7%, посочи пред „Телеграф“ Щерьо Ножаров, икономически съветник в Българската стопанска камара.
Най-голям е ръстът в сектора „Селско, горско и рибно стопанство“ - с 23,1%.
Според Ножаров два са основните фактори за това. От една страна е износът на селскостопански стоки. Той даде пример с яйцата, които се пласират много добре в Гърция и Франция. Другият фактор, който притиска фермерите да вдигат възнагражденията, е свиващата се активна работна сила заради засилената миграция. Активната работна сила намалява с около 0,2% годишно, което са 5-6 хиляди души. В земеделския сектор обаче работната сила се свива с доста по-бързи темпове – между 1 и 3 процента годишно. Причината е, че много селскостопански работници търсят препитание в чужбина, където им дават доста по-високи надници. Това принуждава фермерите да вдигат парите на работниците, за да могат да ги задържат тук и да има кой да прибира реколтата.
Златен дъжд
Секторът „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ е втори по ръст на заплатите с 23,1%. В електроенергетиката причина за това е „златният дъжд“ за компаниите в сектора вследствие на изключително високите цени на тока. За първото полугодие на 2021 г. цените на борсата на пазара Ден напред бяха 112 лева за мегаватчас. А за периода от юли 2021 г. до февруари т.г. те набъбнаха до средно 415 лева, дават пример експерти.
Фризьорските услуги и ремонтните дейности също са с над 20% ръст на заплатите. Причината е общото нарастване на доходите на населението, което дава възможност на хората да си позволяват услуги извън малката потребителска кошница, обясни Щерьо Ножаров. И възнагражденията, и пенсиите у нас през миналата година отбелязват ръст с около 17%, който компенсира инфлацията, посочи той.
Най-малък ръст на възнагражденията пък имат работещите в сектор „Здравеопазване и социални дейности“. Всички останали сектори са с двуцифрено увеличение.
Столица
Средната брутна месечна работна заплата в България към декември м.г. вече е 1947 лева, сочат статистическите данни. Разликата между София и втория по големина град – Пловдив, е 1000 лева в полза на столицата. Една от причините за високите заплати в София е съсредоточаването на много министерства и ведомства. В сектор „Държавно управление“ възнагражденията изпреварват със средно 220 лева тези в частния сектор. Друга причина е, че в столицата са съсредоточени много финансови услуги, а работещите в банките и застрахователните компании традиционно са сред най-добре платените служители със средна заплата 2853 лева. В София работят и много програмисти, чиито заплати започват от 3300 лева, а за шефове на големи компании удрят 12 бона. Средните възнаграждения в IT сектора са вече 4417 лева, сочи статистиката.
През тази година се очаква бизнесът да вдигне заплатите с 10-12%, което ще изпревари прогнозираната инфлация от 7,7 на сто, каза още Щерьо Ножаров.
АЕЦ надува заплатите във Враца с 500 лева
АЕЦ „Козлодуй“ помпа статистическите данни за заплатите във Враца с 500 лева. Без високите възнаграждения в централата средните възнаграждения в областта биха били около 1400 лева, колкото са в останалите области от Северозапада. Наличието на АЕЦ обаче изкривява данните и помпа заплатите във Враца до 1924 лева.
Подобно е положението и в област Стара Загора, но там влияние оказват високите заплати в централите от „Марица-изток“. Възнагражденията в тецовете помпат старозагорската заплата с около 200 лева. Без тях заплатите в областта биха били около 1500 лева, а не 1772 лв., както отчита статистиката, показват изчисления на „Телеграф“.
София Симеонова
