И зкуственият интелект може да засегне до 60% от работните места в развитите икономики, а Европа трябва едновременно да развива собствени технологии, да ускорява внедряването им и да управлява произтичащите рискове. Това заяви управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева пред неформалното заседание на Съвета на ЕС по икономически и финансови въпроси в Дъблин.
„Обичайте го, мразете го или се страхувайте - изкуственият интелект определя новата граница, а при него възможностите срещат риска в епичен мащаб“, каза Георгиева.
По думите ѝ Европа е способна на считани някога за немислими трансформации. Тя припомни, че при първата ѝ покупка с твърда валута - кенче Guinness в годините на перестройката - членството на България в ЕС и приемането на еврото са изглеждали немислими.
„Но се случи“, заяви ръководителят на МВФ.
Според Георгиева Европа трябва да постигне по-висок икономически растеж, за да запази своя социален модел, и да стане неразделна част от глобалната верига за създаване на изкуствен интелект.
„ИИ се движи със задъхано темпо и ние трябва да правим същото. Ако спрем, губим“, предупреди тя.
Европейските държави изостават от САЩ и Китай, както и от азиатски технологични центрове като Тайван, Южна Корея, Сингапур и Япония. ЕС трябва да бъде едновременно производител, участник във веригата за доставки и потребител на изкуствен интелект, подчерта Георгиева.
Растеж, инфлация и риск за работните места
Според оценките на МВФ изкуственият интелект може да увеличи годишния потенциален растеж на световната икономика с между 0,1 и 0,8 процентни пункта. Европа трябва да се стреми към горната половина на този диапазон.
В краткосрочен план инвестиционният бум в ИИ стимулира растежа, но може да засили инфлацията заради огромното потребление на електроенергия. В дългосрочен план повишаването на производителността може да увеличи предлагането и икономическия потенциал.
Най-тежките последици обаче може да бъдат за пазара на труда.
„ИИ може да удари пазара на труда като цунами, засягайки до 60% от работните места в развитите икономики“, заяви Георгиева.
Близо една от десет свободни позиции в развитите държави вече изисква поне едно ново умение. Тези умения повишават заплатите и заетостта, но задълбочават разделението между работниците.
Според Георгиева висококвалифицираните и част от нискоквалифицираните служители могат да спечелят от промяната, докато средният сегмент на пазара на труда рискува да бъде „опустошен“.
Опасност от пазарна корекция
МВФ разглежда евентуална пазарна корекция, предизвикана от изкуствения интелект, като един от сериозните рискове пред глобалната финансова стабилност.
Нарастващото използване на заемни средства може да доведе до принудителни продажби при спад на оценките. Допълнителна опасност създава кръговото финансиране между инвестиции, дълг и очаквани бъдещи приходи.
„ИИ подкрепя пазарите, но може и да ги разклати“, предупреди Георгиева.
Ако печалбите или инвестиционните планове разочароват, задлъжнялостта и глобалните финансови връзки могат да превърнат спада в широкообхватна корекция. Регулаторите трябва да гарантират, че финансовата система ще издържи на подобен тест.
Пет задачи пред Европа
Георгиева очерта пет приоритета за Европа в надпреварата за изкуствен интелект.
Първият е осигуряването на повече частен рисков капитал за стартиращи компании, особено във фазата на растеж. Според нея ЕС не може да позволи съюзът на спестяванията и инвестициите да остане заложник на тесни национални интереси.
Вторият приоритет е енергетиката. Центровете за данни вече използват около 3% от електроенергията в Европа, а търсенето, свързано с ИИ, вероятно ще се утрои до 2030 г.
„Решението е енергиен съюз“, заяви Георгиева и призова за по-добра свързаност между националните електроенергийни мрежи. Докато това стане, центровете за данни трябва да се изграждат там, където електроенергията е най-евтина.
Третата задача е създаването на по-гъвкава бизнес среда. Георгиева подкрепи работата по т.нар. 28-и режим - обща доброволна европейска правна рамка, която да улесни дейността на компаниите през националните граници.
Четвъртият приоритет е пазарът на труда. Необходими са обучение, преквалификация и социална подкрепа, които да улесняват преминаването от изчезващи към нови професии. Като добри примери тя посочи Финландия, където около две трети от възрастните преминават някаква форма на обучение всяка година, и датския модел за защита на работниците, а не на конкретните работни места.
Петият приоритет е публичният сектор. Европа се нуждае от развита дигитална инфраструктура, включваща електронна идентификация, удостоверяване, бързи плащания и съвместими системи. Държавата трябва да насърчава внедряването на изкуствен интелект и чрез собствените си услуги.
„Предпазните огради имат смисъл само ако има какво да пазят“
Седем от десетте водещи държави в индекса на МВФ за готовност за изкуствен интелект са европейски. Дания е на второ място, а сред първенците са още Нидерландия, Естония, Финландия и Германия.
Дори в най-подготвените държави обаче компаниите са възпрепятствани от недостиг на рисков капитал, регулаторна тежест и едни от най-високите цени на електроенергията в света. Европейските предприятия също използват ИИ по-ограничено от американските и по-рядко преобразуват цели бизнес процеси.
Георгиева определи европейския подход към регулацията на изкуствения интелект като далновиден, но предупреди, че правилата не са достатъчни без конкурентоспособна технологична индустрия.
„Чудесно е, че имате предпазни огради. Но предпазните огради имат смисъл само ако имате какво да пазите. Затова продължавайте напред с европейския изкуствен интелект“, призова управляващият директор на МВФ.
