П арламентът ще гледа в сряда на второ четене Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2025 г. с в носител Министерски съвет.
Предстои и второ гласуване на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г.
Законопроектът беше приет на първо гласуване в началото на март.
Бюджетната рамка за годината беше одобрена на първо четене от парламента миналата седмица. Финансовата рамка за годината предвижда рекордно ниво на разходите и приходите, съответно близо 97 млрд. и над 90 млрд. лева. Заложеният дефицит е 6,4 млрд. лева, или 3% от брутния вътрешен продукт.
В законопроекта за държавното обществено осигуряване се залага 8,6 на сто увеличение на пенсиите от 1 юли, а от 1 април се покачва максималният осигурителен праг до 4 130 лева. Здравната каса ще разполага с 9,4 милиарда лева.
Законът за държавното обществено осигуряване предвижда освен увеличение на пенсиите от юли, също така увеличаване на минималния осигурителен доход на 1077 лева и на максималният до 4130 лева. Бюджетът е рекорден – 27 млрд. лева.
Разчетените пари за здравната каса са 9,47 млрд. лева или с 1,3 млрд. повече от заложените през миналата година.
Двата бюджета бяха защитени в пленарна зала от ресорните министри. Основните критики, които получиха текстове са, че няма реформи, които да подобрят както състоянието на пенсионната система, така и на здравната, припомни БГНЕС.
„Продължаваме Промяната“ от своя страна внесе в Народното събрание поредица от предложения за промени в Закона за държавния бюджет за 2025 г. между първо и второ четене, насочени към предотвратяване на възможности за корупционни практики и непрозрачно разходване на публичен ресурс, към подкрепа за младите семейства, мерки за бизнеса и повишаване качеството в здравеопазването.
Част от техните предложения са предотвратяване на непрозрачното разходване на публичен ресурс: Ограничаване на държавния дълг: Намаляване на лимита за поемането на държавен дълг със 7 млрд. лв. - от 18,9 млрд. лв. на 11,9 млрд. лв.
Прозрачно разходване на капиталови средства; Разписване на конкретни дейности, които ще се финансират от централния бюджет; Въвеждане на обществени поръчки за частни болници, когато ползват публичен ресурс, за да се намали разхода на НЗОК за лекарства; Подпомагане на младите семейства; Запазване на прага за регистрация по ДДС на 166 хил. лв., което ще намали административната тежест за малките фирми, а същевременно предвиденото в бюджета намаление на прага на 100 хил. лв. няма да доведе до повишаване на приходите от ДДС; Безплатни лекарства и лекарства с намалено доплащане и др.
