К рай на евтини полуфабрикати, пробутвани за кашкавал.
Министерството на земеделието ще променя наредбата за изискванията към млечните продукти. Едно измененията, което ще се обсъжда, е да се сложи край на практиката калиятата да се етикетира като кашкавал, научи „Телеграф“. Млекопреработвателите настояват и за още една промяна – да се намали допустимото водно съдържание в бялото саламурено сирене. По този въпрос обаче има разнобой в преработвателния бранш. Сега за сиренето с повишено водно съдържание е сложен таван от 65% съдържание на вода. Обсъжда се тази горна граница да падне на 60 на сто.
Практика
Практиката калиятата да се пробутва като кашкавал е от няколко години. Това е полуфабрикат, който се получава след подсичането на млякото и отделяне на белтъка от суроватката. В някои европейски страни, където има големи животновъдни кооперативи, местните производители си произвеждат калията и я продават в Европа като заготовка, от която впоследствие може да се правят различни видове сирена. Този вносен продукт обаче у нас се предлага като кашкавал, макар като технология на производство да няма нищо общо с кашкавала. Вкусът също е различен. Въпросът бе коментиран и от министъра на земеделието Пламен Абровски в интервю пред „Телеграф“ в началото на юли. По думите му калиятата у нас идва от Полша, Нидерландия, прибалтийските държави. „Оказва се, че тази, която се внася в България, е от предприятия, които не толкова правят заготовка за кашкавал, а това, което произвеждат, са големите буркани с белтъчините на прах, които се използват от спортисти и хора, които имат специален начин на хранене“, посочи Абровски.
Министерството сега явно е решено да сложи край на тази практика полуфабрикат да се пробутва за кашкавал. „Телеграф“ прати конкретни въпроси до ведомството, но оттам не дадоха много подробности какво точно ще се променя, тъй като работната група, която ще работи по наредбата, е в процес на сформиране. Но посочиха, че една от възможните промени е прецизирането на технологията за производство на млечния продукт с наименование „кашкавал“.
Промени
Измененията ще бъдат консултирани и с млекопреработвателния бранш, откъдето коментираха пред „Телеграф“ какви точно проблеми ще бъдат обсъждани. „Една от промените, планирана преди два месеца, която и новият министър я поде, е, че кашкавал трябва да се прави от сурово мляко в България, както си пише в учебниците. Това да е един непрекъсваем процес, както е работено 100 г. у нас. А не да се внасят полуфабрикати, да се доизпарват в България като калията, и да носят името кашкавал. Нека, който иска, да си прави калията. Но да си напише на етикета „изпарена калията“. А не кашкавал, защото това заблуждава потребителя“, коментира пред „Телеграф“ Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България.
„Калията и в България се правеше преди 10 г. за износ. От нея се произвеждат топени сирена, които се дообработват. Но не е кашкавал. Понеже видяха, че в България законът е като врата в полето и започваха да изпарват. Но това не е същият кашкавал нито по качество, нито по технологичен процес. Давам прост пример – купувате си „Дачия“, но са й сложили емблема на „Ролс-Ройс“. Добре ли е? Хората разбират едва като вкусят този продукт. Но е вече късно, дали са си парите“, коментира още Зоров.
Другата промяна, която ще бъде обсъждана – за водното съдържание в сиренето, обаче може да сблъска интересите на браншовиците. Сиренето с повишено водно съдържание започна масово да се появява по рафтовете преди няколко години. Нормалното съдържание на вода в традиционния млечен продукт е 54-56%. Докато при воднистото сирене водното съдържание може да достига до 65%. Сега браншовиците поставят на дневен ред въпроса този таван да бъде намален. Но не всички са съгласни. „Някои хора искат да продължават да слагат вода, като се аргументират, че ако не го правят, продуктът ще стане скъп и хората няма да го купуват. Но такова сирене нито може да има нормалното зреене, нито трайност“, коментира Зоров.
Д-р Сергей Иванов: Заблуждава потребителите, но не е вредна
Предлагането на калията като кашкавал заблуждава потребителите, но самата тя не е вредна за здравето им. „Хубавата новина е, че това не е груб фалшификат, както емитиращите продукти. Това все пак е някакъв млечен продукт, който не е опасен за хората. Но предлагането й като кашкавал заблуждава потребителите“, коментира д-р Сергей Иванов, експерт в областта на качеството на храните. По думите му много производители слагат добавки, с които се опитват максимално да доближат калиятата до вкуса на кашкавала.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
София Симеонова
