П одпийнали отчета с раса и калимявки крадат лирата на митичния Орфей и правят опит да му  наложат на главата трънен венец. Това виждат първо гостите на етнографския комплекс „Дамасцена“  край павелбанското село Скобелево.

Подпийнали отчета с раса и калимявки крадат лирата на митичния Орфей и правят опит да му  наложат на главата трънен венец. Това виждат първо гостите на етнографския комплекс „Дамасцена“  край павелбанското село Скобелево.

Отлятата от месинг в малко над естествения човешки ръст композиция на скулптора Александър Давидов е „рамкирана“ от  бягащи в ужас елен-лопатар, глиган и козел, а в съседство по поръчка видимо на мецената ваятелят е поставил плоча с „обяснителен надпис“. От нея се разбира, че античният музикант всъщност е „ръкоположен“ в християнската вяра при завладяването на териториите, населявани от траките в далечното минало.

За да бъде още по-голямо объркването, на същата плоча е поставена и илюстрация от каменна плочка уж от ІІІ век преди Христа , на която Орфей е разпнат на кръст с полумесец на едното дървено рамо.

Само на метри от месинговата композиция майстори зидари работят на нещо в стил византийските църкви в Несебър, където според служители на комплекса щяла да бъде изобразена тъмницата, в която остава до смъртта си ослепеният от цар Борис – Михаил Покръстител негов син Владимир-Расате. Каква е връзката между Орфей, Покръстителя и ослепения Расате,  посетителите могат само да гадаят. Иначе фигурата на царския син – вероотстъпник е вече отлята и може да бъде видяна в съседство с тази на приседналия на скамейка розотърговец Бай Ганьо.

За да не бъде отвята от вятъра, са я привързали с въженце за оградата, а на метър е поставено бронзово оръдие – мортира, което навява реминсценции за Боримечката и Априлското въстание. Пожелали да не бъдат цитирани служители на „Дамасцена“ споделиха пред "Монитор", че предстои да бъде реализирана и идеята за нашепваната на отец Паисий Хилендарски от римския папа „История славяноболгарская“.

Къде ще бъде монтирана тази творба, засега знае май само собственикът на „Дамасцена“, розопроизводителят и търговец на розово масло Стоян Стоянов.

Идеята за етнографския комплекс край Скобелево се заражда преди две десетилетия, реализацията е поетапна. В началото имаше бутафорен водопад в близост до мястото, където е била къщата на опълченеца Стоян Тотев, прадядо на Стоянов, после се появиха фигурите на тракийския владетел Севт Трети яхнал кон, седящата на величествен трон втора негова съпруга Береника, дойде замечтаният взор на Алеко Константинов с луличка в ръка, а през 2019-а отвори вратите си копие на античен амфитеатър за над 500 зрители, които седят сред розови лехи.

При откриването специален поздрав за начинанието и инвестицията Стоянов получи от тогавашната министърка на туризма Николина Ангелкова, която го похвали за патриотизма му.Междувременно на големия екран излезе финансирания от Стоянов игрален филм „Дамасцена“, а при входа вдигна факел към насрещния връх Бузлуджа копие на Стаутуята на свобода със съпровождащ я… змей – горянин под формата на щатския долар. В подножието пък се появи бронзов галски петел, кой знае защо свързан с великденските празненства.

Изброяването на атракциите с претенции за артефакти може да бъде продължено с истински армейски бердеем, стар модел Москвич и стотици предмети от бита на родното село в края на ХІХ и началото на ХХ век, включително автентична гюлпана и няколко стана.

В предверието на амфитеатъра /най-прясната проява там е концертът на Руслан Мъйнов на  10 септември /  пък могат да се видят всевъзможни реплики на намерени по земите ни златни съкровище, които някак си съжителстват с портрета на Тато и сантиментални „размисли“ от сорта на „При Тато въпреки че имаха всичко – всички крадяха и въпреки това, пак имаше за всички!“. В същото време стадо от над 120  животни / благородни елени, сръндаци, кошути и малки сърнета/  пасе на обградена с бодлив тел морава. Край тях пък могат да се видят пауни, фазани, токачка, муфлони, овчици и петдесетина глиганчета. От комплекса не крият, че част от живата атракция се ползва за нуждите на ресторантската кухня, която предлага немалък брой дивечови деликатеси.