О бичаният актьор Малин Кръстев навърши 50 по време на пандемия.

Обичаният актьор Малин Кръстев навърши 50 по време на пандемия.

Той посрещна юбилея си само със семейството заради социалната изолация, но това не попречи на колеги и приятели да изразят любовта си към него освен по телефон и в социалните мрежи. Първа от колежките на Кръстев с честитка за личния му празник се отчете Койна Русева. Тя качи техен общ фотос и написа: „Пет… десет… дотук ти пиша шест. Честит да си, Малинко”. Коментарите от фенове не закъсняха, като повечето освен да честитят на актьора, не пропуснаха да отбележат, че в последно време Койна и Малин са любимият им сценичен дует.

Поколение

Навършил половин век, Кръстев е категоричен, че е важно на колко години се чувстваш. „Физически остарявам като всеки жив организъм и мисля, че не полагам достатъчно „умни“ грижи за това, а и не ми остава време. Както казва малкият принц, „Това тяло е прекалено тежко, не мога да го занеса горе“. За мен е по-важно, че се чувствам все още на 16 години или поне имам тази енергия”, сподели рожденикът пред въпреки.com. Той е на мнение, че е от щастливото поколение. „Нашето поколение е щастливо поколение. Ние се срещнахме с гениални хора, случиха ни се невероятни неща като проекти, като филми... Имал съм възможността да снимам в последния филм на братята Тавиани "Чифликът на чучулигите", Виторио Тавиани наскоро си отиде от този свят. Срещал съм се на терен с Режис Верние, с "Оскар" за филма си "Индокитай", с великия Бен Кингсли, имал съм сцени с Катрин Деньов, с Олег Менщиков, учил съм се от техния професионализъм и от тяхното можене... Като се замисля, Господ наистина ме е целунал! Не знам какви кръстове имам по ръцете и какви врачки, но нашето поколение успяхме да се докоснем до велики неща и наша е отговорността да предадем това на поколението, което идва, защото то е едно осиротяло поколение”, твърди Кръстев.

Колело

Категоричен е, че никога не си е правил планове за живота си, нито го е визуализирал, а просто го е оставил да му се случи. „Никога не съм фантазирал живота си, оставих го да ми се случи. И мисля, че готино ми се случи” - казва Малин и допълва: „А като те завърти колелото, нямаш много-много време да си мислиш дали си уморен или дали си влюбен.“ Когато става дума за любов в живота му обаче, Малин става лаконичен, не споделя дали има жена до себе си, а когато го попитат директно, заявява, че не му остава време, пък и няма подходящи.

Семейство

В едно е сигурен обаче, че двете му големи любови в живота са работата му и синът му Борис. Наследникът на Кръстев е плод на любовта му с бившата му жена - колежката му Станка Калчева. Двамата изживяват голяма любов, но след близо 13-годишно съвместно съжителство се разделят. Догадките за разлъката на театралното семейство са много, но никой от двамата не си позволява да обяви причината публично. Синът им Борис Кръстев обаче е най-голямата гордост за двамата. Той едва 10-годишен тръгва по стъпките на родителите си, макар да признава, че и двамата са били против това. „Още от дете искам да стана актьор. Те ме убеждаваха, че трябва да опитам лекар, адвокат. Все нещо по-добро има - спомня си наследникът на Малин и допълва: - Родителите ми повтаряха, че не е добра идея да започвам с тази професия, но аз не се отказах. А иначе първата ми роля въобще бе в киното. В един филм - „Единствената любовна история, която Хемингуей не описа“. Там играх едно от децата”. За сина си Малин пък споделя: „Любопитен човек, шантав и чувствителен, зодия Рак. Нещото, което ме кефи, е, че пише хубаво. Много разчитам на това, че е взел от мен черното чувство за хумор. Едно нормално, добро момче – слава Богу, случихме на дете. Глупаво е родителите да сме винаги фаворити, аз се опитвам да бъда приятел с него. Да знае, че съм човек, на когото може да разчита и да ми сподели всичко”.


Не прави компромиси в работата си


Малин Кръстев, който сега е част от Малък градски театър зад канала, е категоричен, че никога не прави компромиси в работата си и не може да се примири с непрофесионализма в актьорската игра. За порастването на сцената той споделя пред въпреки.com: „Остаряването в професията е нещо съвсем различно. Повечето актьори в началото на кариерата си изиграват една-две роли, с които влизат в публичното пространство и до края на живота си ги размахват навсякъде като визитки. Има и такива, които 20-30 години работят като сенки в театъра и изведнъж една роля ги изстрелва на върха. Неблагодарна и трудна професия, в която законът за триединството (време, място и действие) важи със страшна сила. Да попаднеш на точното място, в точното време и да извършиш най-правилното действие. Всичко е въпрос на късмет, разбира се, но добрият актьор трябва да има актьорска хигиена и умно да чака всеки миг, умно да се учи от грешките си, умно да инвестира в себе си, докато чака поредното предизвикателство, умно да прецени в какво го превръщат медиите или хвалебствената критика на някоя театроведка. Казвам „УМНО“, защото суетата и егото на актьора често му пречат да погледне истински на себе си”.