С лед като и днешният ден се оказа напълно безуспешен за избора на председател на парламента, с намигване група от хора в социалните мрежи предложиха бездомното куче, което вчера цял ден стоя пред сградата на Народното събрание, да заеме най-обсъждания пост в държавата. Появиха се и желаещи да осиновят животинчето. Но дори то на втория ден от дебатите избяга.
Въпреки че днес Шаро не е на поста си, интересът към него не спира. Вече го издирват за осиновяване, след като група за защита на животните качи негова снимка във Фейсбук.
"Интересът за кучето пред НС е огромен, много хора ни пишат на лични съобщения, свързват се, звънят. Идеята да качим снимката на това куче беше и да се обърне внимание в следващия парламент на проблема с бездомните животни", разказва пред БНТ Радослав Рангелов от DOG-Help-BG.
Заваляха и други предложения - днес над 800 души във фейсбук гласуваха - да избавят депутатите от двудневната им мъка и да изберат кучето за председател на Народното събрание. Още с появата си вчера то се радваше на всеобщо внимание и одобрение - дори от на служебния премиер Гълъб Донев, който на влизане в сградата се наведе да го погали.
След близо осем часа на стража пред парламента - безименният герой посрещаше, изпращаше, подремваше, позираше на червения килим, не изпускаше и участие в интервюта.
Днес рижото куче, което зевзеци в социалните мрежи нарекоха "241-ия депутат", не уважи с присъствието си сградата, на която стои завета "Съединението прави силата".
"Два дни го търсим, колеги, които са от центъра го търсят", споделя Радослав Рангелов.
Изглежда безрезултатните дебати са му били малко отегчаващи. И след това е избягал в дълга депутатска почивка, без да подозира, че засега е най-харесваният кандидат за най-високия пост в държавата, коментира националната телевизия.
А Петър Донкин написа "Балада за кучето пред Парламента", което беше най-споделяният пост във Фейсбук днес:
Балада за кучето пред Парламента
Там, на жълтите павета,
седи една душица клета,
бездомно куче - помияр,
напук на всичкия ПиАр,
пред очите на елита,
сякаш нещо ги пита,
пред очите на всеки гост,
стои с гвардейците на пост
и задава с погледа си влажен
един въпрос до болка важен:
"Нима всеки депутат е сляп,
та не вижда, че прося хляб!?"...
И всеки минава, без да го погали,
а с толкова добродетели се хвали.
И всеки минава, без да забележи,
без дори за миг да се разнежи.
И всеки влиза в Парламента с охота,
без да види колко е кучешки живота,
как кучето си лае, керванът си върви
и кучешки бездомна - душата кърви.
Как кучето гледа с молещи очи,
но съвестта ни отдавна мълчи...
И всеки снима кучето герой,
а не забелязва, че това е той,
че това е народът ни малък,
докаран да проси за залък!
