Р аботещите бедни се увеличават, независимо от ръста на заплатите. Приблизително 330-340 хиляди души, които работят, не могат да вържат двата края. Те получават доходи, които не им позволяват нормално съществуване, коментира пред „Телеграф“ главният икономист на КТ „Подкрепа“ Атанас Кацарчев.
НЕ МОЖЕМ ДА Я ИЗХАРЧИМ: Ето колко стана средната заплата у нас!
Статистика
Той цитира данни на Националния статистически институт, според които делът на работещите бедни на възраст 18-64 г. непрекъснато расте. През 2008 г. например този дял е бил 7,6 процента. Осем години по-късно, през 2016-а, работещите бедни са вече 11,6 процента от всички заети. Делът им продължава да нараства и през 2023 г. той достига 11,7 процента.
„Въпреки увеличаването на минималната работна заплата инфлацията изпреварва ръста на доходите, нищо че работодателите твърдят обратното“, посочва Кацарчев. В същото време минималната заплата е все още много далече от издръжката на живота, която се пресмята всяко тримесечие от КНСБ. Издръжката на живот показва какви доходи трябва да има едно лице или семейство, за да не се лишава от жизненоважни стоки и услуги. Така например от КНСБ са сметнали, че към юни заплатата за издръжка на живеещ сам човек е нетно 1453 лева. В същото време минималната заплата към момента е 933 лв., догодина тя е определена на 1077 лева. Синдикатите са изчислили, че най-ниското възнаграждения наистина се приближава към издръжката на живота, но изключително бавно. За последните 4 г. минималната заплата нараства от 57 до 62 процента от заплатата за издръжка. Това прави доближаване с едва 1,2 процентни пункта на година. С такъв темп ще са необходими цели 30 г., за да може минималната заплата най-накрая да достигне издръжката на живота.
Формула
От две години насам минималната заплата скача по-осезаемо. Причина за това е формулата, която беше записана в Кодекса на труда, според която най-ниското възнаграждение е равно на 50% от средната заплата за страната за период от 12 месеца. В периода на галопираща инфлация средната заплата нарасна много, което доведе и до съществено увеличение и на минималната. През 2024 г. най-ниското възнаграждение скочи с 19,62%. За 2025 г. увеличението е с 15,43%.
Както „Телеграф“ писа, предстои формулата, с която минималната заплата е определена като 50% от средната, да се премахне. Причината е, че трябва да въведем европейска директива, според която при определяне на най-ниското възнаграждение трябва да се вземат предвид няколко фактора: покупателната способност на минималната работна заплата, като се отчитат разходите за живот, общото равнище на заплатите, техният темп на нарастване и разпределението им, както и дългосрочните нива и тенденции на националната производителност. Миналата седмица социалното министерство предложи проект за изменения в Кодекса на труда, с които да се транспонира директивата в законодателството ни.
Издръжка
Там обаче нямаше и дума за обвързване на най-ниското възнаграждение с разходите за живот, вместо това минималната заплата се обвързваше с темпа на инфлацията. А това значително би охладило ръста на минималната заплата в бъдеще. Синдикатите остро възразиха срещу предложените текстове и дори заплашиха с протести. Една от основните им забележки бе към идеята да се оценява адекватността на най-ниското възнаграждение през линията на бедност, която обаче се определя по данни, отнасящи се за 2 г. назад. В крайна сметка работна група с участието на социалното ведомство, синдикатите и бизнеса върна текстовете за преработка.
Сърбия и Турция пред на по минимално възнаграждение
България не само е на последно място по размер на минималната заплата в ЕС със своите 477 евро, сочат данни на Евростат за 2024 г. Пред нас са дори държави, които не са в Евросъюза, като Сърбия с 544 евро и Турция с 568 евро. Изпреварва ни и Черна гора, където най-ниското възнаграждение е 533 евро. По-малка е минималната заплата само в Молдова (261 евро) и Украйна (185 евро).
По размер на най-ниското възнаграждение отдавна дишаме прахта на Румъния – държава, с която винаги сме се сравнявали от влизането ни заедно в ЕС. Там минималната заплата е 743 евро. В Гърция пък най-ниското възнаграждение е двойно по-високо спрямо това в България – 968 евро. Точно 1000 евро е то в Кипър.
Най-висока е минималната заплата в Люксембург, която държи първенство по стандарт на живот не само в ЕС, но и в света изобщо. Там най-ниското възнаграждение е цели 2571 евро. Над 2000 евро е минималната заплата в Германия, 1766 евро е тя във Франция.
Затвърдихме последното място по доходи в ЕС
България затвърждава за пореден път позицията си на държава с най-ниски доходи в ЕС. Последните данни на Евростат за 2023 г. показват, че средната заплата на българина е 13 503 евро годишно, с което страната ни е на опашката по възнаграждения в Евросъюза. Превърнато в български пари, това са 26 409,57 лева или по 2200 лева месечно. Втора по ниски доходи е Унгария с 16 895 евро, което прави 33 043,74 лева годишно, или 2753 лева месечно. Следващата най-близо до дъното е съседна Гърция. Средностатистическият грък взема 17 013 евро, което е 33 274,53 лева годишно, или 2772 лева месечно.
София Симеонова
