Н а 20-и април се навършват 40 години от изкачването на българи на Еверест.
Подвигът на сънародниците ни се определя като спортното събитие на България за 20-и век – първата българска експедиция за изкачване на Еверест през 1984 г. На 20 април 1984 г. върхът е изкачен от Христо Проданов, който загива по обратния път.
Христо Проданов, който остана завинаги в Хималаите
След него на 8 май на Еверест стъпват Иван Вълчев и Методи Савов, а на 9 май - Николай Петков и Кирил Досков.
Тържествата за отбелязване на експедицията ще продължат цяла седмица, като предстоят срещи на едно от най-знаковите места за българския алпинизъм – Централна планинска школа "Мальовица".
В събота, 20 април, ще бъде направен преход до втора тераса към Мальовица, ако времето позволи, след което, в 18:00 часа, ще има честване в школата, където ще бъде прожектиран филмът за Еверест и ще бъдат разказани интересни факти. На събитието е поканен и служебният министър-председател Димитър Главчев.
На 24 април, сряда, от 19:00 часа във Военния клуб в София под патронажа на президента Румен Радев ще бъде официалното честване от експедицията "Еверест 84". На него ще бъдат представени архивни материали на БНТ и БНР (филмови кадри и звукови записи) от 1984 г., както и фотоизложба.
На 20 април 1984 г. го изкачва алпинистът Христо Проданов, който за съжаление загива там. Няколко дни след него върха атакуват Иван Велчев, Методи Савов, Николай Петков и Кирил Досков.
През 1984 г. ледените ветрове на осемхилядникът сковават българските алпинисти. Експедицията, състояща се от 24 души, атакува върха по най-трудния маршрут - западния ръб.
„Аз никога няма да забравя щурма на върха над лагер 5, който с Кирил Досков трябваше да преодолеем бързо и под напрежение, защото нашите приятели Методи и Иван бедстваха в това време, прекараха една студена нощ почти на върха, на 8750 м”, разказа алпинистът от експедицията „Еверест 1984” Николай Петков.
С Иван бяхме единствените хора в света, които изкараха на 8750 м цяла нощ без кислород, нямате си представа какво разкъсване е, защото въздухът там е толкова, колкото и тук, но няма налягане”, посочва алпинистът от експедицията „Еверест 1984” Методи Савов.
Методи Савов
Подготовката
Всичко започва с много жестока подготовка. "Както се казва, душите ни бяха на гърлото. Имахме треньори, които ни вадеха душите – слагаха ни камъни в раниците", разказа единият от героите от Еверест - Методи Савов по време на нарочната пресконференция в БТА, като уточнява, че в началото са били много хора, може би 100 човека, но доста са отпаднали и са останали 30,
Последвали са височинни тестове в барокамера в Москва.
"Много тежък и сложен преглед, имах притеснения дали няма да бъда отхвърлен, защото дясното ухо не ми работи", разказа Савов.
След завръщането в България е определен окончателният състав на експедицията – 19 алпинисти и 5 човека персонал, общо 24 човека. Савов си спомни как много предприятия са се отзовали и специално за нея са изработили храни, дрехи, съоръжения.
Експедицията
По думите на Методи Савов самата експедиция е минала доста разнопосочно и тревожно. В нея е имало 3 спасителни акции. Маршрутът е избран така (по най-трудния път - западния склон), защото класическият маршрут е бил зает от индийска военна експедиция.
След окончателните изкачвания по междинните лагери, се взема решение за изкачване, а Христо Проданов взема еднолично решение да се изкачи до върха без кислород. "Това много ни изненада, защото маршрутът освен дълъг, е изключително труден", каза Савов, подчертавайки, че и до ден-днешен изкачването на този траверс на Еверест не е повторено. Друго неповторено спортно достижение от световен характер е скокът на Стефка Костадинова.
Алпинистът посочи също, че още не са били завършили напълно аклиматизацията и по това време не се тръгва, защото времето е непостоянно. Въпреки това се е взело решение експедицията да продължи.
Савов стига върха на 8 май заедно с Иван Вълчев, но на слизане тъмнината ги принуждава да пренощуват на 8750 м. "Кислородът беше свършил и с се наложи да пренощуваме без кислород. Това е единственият случай в света", каза той. На следващия ден до тях достигат Кирил Досков и Николай Петков, които им дават кислород и те могат да продължат надолу.
Методи Савов След експедиция Еверест
Савов казва, че това събитие се е случило благодарение на всички участници в експедицията – "Тези, които не се качиха, стъпихме на техните рамене", заяви той.
На прибиране участниците в експедицията са посрещнати в Индия от Индира Ганди.
"Когато се прибрахме, ни бяха връчени почетни знаци на най-високо ниво. Те са преди всичко паметни знаци, защото пазят паметта на хората. Без памет една държава става територия. Когато властта се смени, Великото народно събрание ликвидира всички тези паметни знаци и те се превърнаха в скрап", спомня си Савов.
"След загиването на Христо, решението за продължаване на експедицията беше трудно, но всички подкрепихме Аврам Аврамов и се обединихме около него", разказа Петко Тотев, председател на Българската федерация по катерене и туризъм и също участник в експедицията. Той си спомня, че е имало много високи очаквания към Проданов и това може би също е повлияло за фаталния му изход.
Елисавета Първанова, технически секретар на "Еверест 84", припомни, че цялата експедиция се е превърнала в социално явление, защото малки и големи са говорели за нея. Всеки знаеше как се движи експедицията. Централните новини започваха с емблемата ѝ и със съответните съобщения за нейното движение", спомни си тя.
„Имахме нужда от такава експедиция национална, голяма, по много труден маршрут и това беше хубаво, макар и по неволя, да се оказахме на един много труден маршрут. Човек ако не си поставя високи цели, няма как да се развива”, каза още Петко Тотев.
Към днешна дата 9 души от състава на експедицията вече не са сред живите.
*Източник: NOVA, БТА, БНР
