Г одишната инфлация ще се ускори до 5.2% в края на 2026 г., докато средногодишната инфлация се очаква да възлезе на 4.6% през 2026 г., 3.1% през 2027 г. и 2.9% през 2028 г. Това сочат данните от анализ на БНБ на основните тенденции на развитие в българската икономика.
Прогнозите са на база данни и информация, публикувани към 18 септември 2026 г., както и прогноза за основни макроикономически показатели, изготвена към 21 септември 2026 г.
Реалният растеж на БВП ще се забави до 2.8% през 2026 г. и 2.5% през 2027 г., но ще се ускори до 2.7% през 2028 г.
Според централната банка вътрешното търсене, и най-вече частното потребление, продължава да е основен фактор за нарастването на икономическата активност, докато приносът на нетния износ е отрицателен.
Дефицитът по текущата сметка на България за последните дванадесет месеца към юли се увеличи до най-високото си ниво от 2009 г. насам - 8.1% от БВП.
Условията на пазара на труда в страната остават силно затегнати в исторически план, но през второто тримесечие на годината започнаха да се наблюдават признаци за постепенно охлаждане, допълват от БНБ.
Годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), се ускори до 5.0% през август 2026 г. спрямо 3.5% през декември 2025 г. Основен принос за ускоряването ѝ имаха енергийните продукти и услугите, като конфликтът в Близкия изток повиши цените на петрола и горивата и увеличи производствените и транспортните разходи на фирмите, предават БНТ.
С оглед на повишената несигурност, произтичаща от военния конфликт в Близкия изток, базисният сценарий е допълнен с три алтернативни макроикономически сценария – благоприятен, неблагоприятен и силно неблагоприятен, чиято цел е да илюстрират възможните макроикономически ефекти при реализиране на различни по сила и продължителност шокове върху предлагането и цените на енергийните стоки, пишат още от БНБ.
