Северна Македония не е предприела опит за приемане на конституционните промени, с които се е ангажирала да включи българите в основния си закон. Европейската комисия настоява за добросъвестно изпълнение на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България и протокола към него, като подчертава необходимостта от конкретни резултати и възстановяване на атмосферата на диалог и взаимно уважение.
ЕС КЪМ СКОПИЕ: Вписването на българите в Конституцията е важно за началото на преговорния процес!
Това са сред основните констатации в доклада на Европейската комисия за напредъка на Северна Македония по пътя към Европейския съюз, публикуван на 4 ноември като част от Пакета за разширяването за 2026 г., предаде БГНЕС.
Още в началото на документа Комисията констатира, че няма напредък по конституционните изменения, предвидени в заключенията на Съвета на ЕС от 2022 г.
Оценката е още по-категорична в раздела за състоянието на присъединителните преговори.
„Не са предприети опити за приемане на съответните конституционни промени, посочени в заключенията на Съвета от 18 юли 2022 г. Страната се беше ангажирала да започне и осъществи тези промени с цел включването в конституцията на гражданите, които живеят в границите на държавата и принадлежат към други народи, като българите“, се посочва в доклада.
Така Европейската комисия изрично потвърждава, че Скопие не е изпълнило ангажимента си за включване на българите в конституцията.
Същевременно властите продължават подготовката на документите, необходими за изпълнение на условията за отваряне на първия преговорен клъстер „Основополагащи въпроси“.
В СКОПИЕ ПАК НЕДОВОЛНИ: България да зачита правата на македонците, живеещи на територията й!
През ноември 2025 г. Северна Македония е приела пътната карта за реформа на публичната администрация. Продължава работата по пътната карта за върховенството на закона, придружена от план за действие за правата на общностите, както и по документа за функционирането на демократичните институции.
Тези действия обаче не променят оценката за липсата на конституционни промени.
„Постигането на осезаеми резултати и добросъвестното изпълнение на двустранните споразумения, включително Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество и неговия протокол, остават от съществено значение“, подчертава Европейската комисия.
Брюксел настоява и за значително по-големи усилия за подобряване на отношенията.
„Необходими са значителни допълнителни усилия за насърчаване на атмосфера на диалог и взаимно уважение“, се казва в документа.
Още в общата оценка Комисията подчертава, че съществуващите споразумения със съседните държави трябва да се изпълняват добросъвестно от всички страни. Изрично са посочени Договорът с България и Преспанското споразумение с Гърция.
Европейската комисия отчита и липсата на конкретни постижения в работата на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси между България и Северна Македония.
Според доклада комисията е провела четири заседания между септември 2025 г. и март 2026 г., но те не са довели до осезаеми резултати.
Тази констатация е включена непосредствено след призива за добросъвестно изпълнение на двустранния договор и необходимостта от диалог и взаимно уважение.
Европейската комисия отчита подобрение в сътрудничеството между България и Северна Македония по железопътната връзка по Коридор № 8, но едновременно с това предупреждава за продължаващи забавяния.
Като положителна стъпка е посочено подписаното през ноември 2025 г. споразумение за подготовката, изграждането и експлоатацията на железопътния тунел на границата между двете държави.
Според Комисията устойчивият диалог между София и Скопие, подкрепен на най-високо политическо равнище, остава от съществено значение за изпълнението на проекта.
В раздела за трансевропейските транспортни мрежи обаче Брюксел констатира, че преработената тръжна документация за железопътния участък между Крива Паланка и българската граница все още не е публикувана.
Комисията настоява за ускоряване на строителството и съживяване на работата по железопътния Коридор № 8, който е част от европейската транспортна мрежа и има стратегическо значение за свързаността на Северна Македония с България и Албания.
Въпреки отчетеното ускоряване на строителните дейности транспортните проекти по коридори 8 и 10 продължават да изостават. Очакваният срок за завършването им е изместен към 2029 г., с две години по-късно от първоначално планираното.
Европейската комисия предупреждава, че забавянията възпрепятстват регионалната свързаност и икономическата конкурентоспособност.
Докладът същевременно отчита напредък по изграждането на източния железопътен участък от Крива Паланка към българската граница с финансиране от Европейската инвестиционна банка в рамките на инициативата „Глобален портал“.
В по-широката оценка за основните права, която не се отнася изключително до българската общност, Европейската комисия установява недостатъци в защитата срещу дискриминация и престъпления от омраза.
Брюксел отбелязва, че законодателната и институционалната рамка за противодействие на расизма, езика на омразата и престъпленията от омраза остава непълна. Необходимо е укрепване на институционалния капацитет и по-добро прилагане на европейските стандарти.
През 2025 г. Комисията за превенция и защита от дискриминация в Северна Македония е разгледала 559 случая. Най-много жалби са свързани с национален или етнически произход, като над половината от случаите на дискриминация са в сферата на труда и заетостта.
Европейската комисия посочва, че държавните органи все още не събират систематично данни за проявите на омраза. Според граждански организации през 2025 г. регистрираните предполагаеми случаи на език на омразата най-често са били свързани с етническа принадлежност, сексуална ориентация и полова идентичност.
Интернет и социалните мрежи са се превърнали в основното пространство за подобни прояви.
В доклада се подчертава и необходимостта от укрепване на защитата на малцинствените общности. Северна Македония е постигнала напредък в подготовката на плана за действие за техните права, който е част от пътната карта за върховенството на закона.
Документът е разработен със съдействието на експерти от Съвета на Европа и след консултации с представители на общностите.
Комисията обаче предупреждава, че институцията, отговаряща за правата на по-малките общности, разполага с ограничени финансови и човешки ресурси. Северна Македония все още не е ратифицирала Европейската харта за регионалните или малцинствените езици.
Тези констатации са част от общата оценка за правата на малцинствата и не съдържат отделна статистика за случаите, засягащи българите.
Критичната оценка за европейската интеграция на Северна Македония се допълва и от сериозни недостатъци в ключови области на управлението.
Европейската комисия установява липса на напредък в предотвратяването и борбата с корупцията, която продължава да бъде широко разпространена и представлява сериозен проблем.
Случаите на корупция по високите етажи на властта се забавят и често приключват поради изтичане на давностните срокове, което засилва усещането за безнаказаност.
Ограничен е и напредъкът по отношение на върховенството на закона, докато политическата поляризация продължава да възпрепятства приемането на важни реформи.
Въпреки тези проблеми Комисията отчита, че Северна Македония запазва пълното си съответствие с общата външна политика и политиката на сигурност на ЕС, включително със санкциите срещу Русия.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
