Е вропа трябва да участва активно в преговорите за мир в Украйна, тъй като е най-големият донор на страната както по отношение на финансовата, така и на военната помощ. Това заяви министърът на външните работи Велислава Петрова преди началото на заседанието на Съвет „Външни работи“ на ЕС в Брюксел.
„България не иска да продължаваме да даваме военна помощ и смятаме, че трябва да бъде по-силен фокусът върху дипломатическите усилия. От друга страна, ние не можем да абдикираме от помощта на Украйна, защото там имаме най-голямата историческа общност от всяка друга държава членка. Така че за България е важно те да бъдат обезпечени“, посочи Петрова.
По думите ѝ предстои да бъде обсъдено какъв механизъм ще бъде използван за бъдещата европейска подкрепа за Украйна. България ще изгради позицията си, след като стане ясно конкретното предложение, което се очаква да бъде разгледано на следващия Европейски съвет на ниво лидери.
Външният министър подчерта, че европейското участие в преговорите за Украйна е закъсняло, но е необходимо. „Европа трябва да участва активно, защото в случая Европа е тази, която дава най-много помощ на Украйна, както финансова, така и военна, така че тя със сигурност трябва да има място на масата на преговорите“, заяви тя.
Петрова отбеляза, че е важно европейските държави да отчитат реалното развитие на преговорите и да имат ясна представа какво иска Украйна и какво не. Според нея за първи път се чуват индикации от украинска страна, че няма нито военно, нито мирно решение и че трябва да се постави по-силен акцент върху дипломатическия подход.
„Не смятам, че Русия трябва да определя формата на нашата делегация, но със сигурност трябва да има желание да се ангажира в процеса с европейските си партньори“, посочи министърът. Тя изрази надежда, че създадената възможност за включване на Европа в преговорите ще бъде реализирана.
По отношение на руските предложения за нова архитектура на сигурност Петрова заяви, че такава вече съществува в Европа чрез Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ) и НАТО. Според нея въпросът не е толкова във формата, колкото в условията, при които тази архитектура функционира, и в готовността за намиране на общи решения.
Министърът коментира и предстоящото утвърждаване на новия пакет санкции срещу Русия. Той е насочен основно към две направления – хибридните заплахи срещу европейските държави и дейностите, свързани с нападения срещу цивилна инфраструктура в Украйна.
Петрова уточни, че две руски банки с мажоритарна българска собственост са отпаднали от санкционния пакет след представени от България аргументи. По думите ѝ те не оперират със средства на лица от санкционните списъци, а санкционирането им би довело до загуба на инвестициите на българските компании и преминаването на активите в собственост на руската държава.
„Вместо да има някакъв вид щети и ограничения за руската страна, всъщност ще бъде приход“, обясни външният министър. Тя подчерта, че българските аргументи са били приети още в ранен етап от съгласувателния процес.
В дневния ред на заседанието на Съвет „Външни работи“ са включени още войната в Украйна и отношенията на ЕС със Сирия. България подкрепя по-силно сътрудничество между Европейския съюз и Дамаск, включително заради значението на сирийската територия за транспортните и търговските маршрути между Персийския залив и Европа.
В рамките на срещите в Брюксел Петрова ще обсъди и сигурността в Черно море, както и създаването на Черноморския хъб за сигурност. Европейската комисия е обявила финансиране от 50 млн. евро за България и Румъния, като предстои да бъдат уточнени разпределението и използването на средствата, както и сроковете за въвеждане на хъба в действие.



















