Ю гоизточният бастион на крепостта Баба Вида във Видин е част от ранното укрепление, изградено през X–XI век, което и до днес стои като стожер на българщината и нашепва за славни времена. Днес, когато, повече от хилядолетие след смъртта на цар Самуил, тленните му останки се завърнаха в България, във Видин историците са горди и си спомнят за един от най-известните средновековни български владетели името на който се свързва с укрепителната система от времето на цар Самуил. Връзката на Самуил с Видин е пряка и значима, припомнят историци. Грешно е да се смята, че Самуил е свързан единствено с днешните македонски земи, той има сериозна връзка с Видин, защитава града и областта. Историята разказва, че след превземането на Преслав от византийския император Йоан Цимисхий след 971 г. Самуил идва във Видин. Осем години по-късно, след бягството на цар Борис II и брат му Роман от византийски плен, Роман успява да достигне България и идва именно във Видин при Самуил.

Самуил: Завръщането на българския цар (ВИДЕО)

Видин е пряко свързан и с Гаврил Радомир, сина на Самуил, който организира защитата на града при обсадата от византийския император Василий II през 1002 г. Византийците използват и флот по Дунав, а защитниците оказват сериозна съпротива. Обсадата продължава около осем месеца, но в края на годината Видин пада под византийска власт. Междувременно Самуил се опитва да отклони вниманието на Василий II с нападение над Одрин, но не успява да спаси града. Следи от тази епоха се откриват и да днес в сердновековната крепост „Баба Вида“. Югоизточният бастион е част от ранното укрепление, изградено през X–XI век, и се свързва с укрепителната система от времето на цар Самуил.

От съвременните български градове Самуил е свързан най-много със София и Видин. Със София – заради предполагаемото му рождение и управлението на баща му, комит Никола, над Средецката област. С Видин той се свързва заради пребиваването си в града и ролята му в защитата на крепостта и северозападните български земи от византийците и унгарците.

ПОСЛЕДВАЙТЕ НИ В ИНСТАГРАМ

ПОСЛЕДВАЙТЕ НИ В ТИКТОК

АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE

Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google