М ежду 60 и 80 лева – чисто нови кувертюри, плетени на една кука, заляха групите за продажба на смешна цена. Млади и стари се избиват за тях. Такова покривало за спалня се задържа не повече от 20 минути, установи проверка на „Телеграф“.
Това е тотален хит в последните месеци. Бдителни купувачи установиха, че продавачите са едни и същи и се усъмниха, че предприемчиви търговци обикалят селата и прибират чеиза от раклите на самотно живеещи старци. Проучване на „Телеграф“ установи, че е точно така. В неформален разговор продавачка призна, че има цели колекции покривки в различни стилове – мильо, поанлас и други, но в момента повече вървят покривалата, защото са трудоемки, сложни и изработването на всяко от тях отнема поне година. В същото време на цената, на която се продават в момента, не може да се купи само преждата, така че ръчният труд е за без пари. Хората са доволни обаче, че могат да си купят кубик дърва, разпродавайки купища плетки, които проветряват веднъж годишно, но никога не са ползвали и няма за кога да ги пазят.
Тенденции
Преди години подобно нещо се случи с чекръци, вретена, хурки, пиростии и паламарки. След като изпоскаха хамбарите и мазетата по селата за такива вещи за битов кът, цените им драстично паднаха. Подобно нещо се случва и сега със съдържанието на раклите за чеиз. Но ако за плетените кувертюри и покривките за голяма кръгла маса има ред, но никой не се отказва, то към бродериите върху хасе – прочутите карета и тишлайфери, които майките и бабите ни шиеха, почти няма интерес. Мижав е интересът и към чилета мулине и кенар за кошули, повече се търсят започнатите, но недовършени гоблени. Източник на „Телеграф“, който търгува от години с подобни стоки, уточни, че има и сезонност в пазаруването и ако през зимата много търсени са дебелите шити юргани, с настъпването на пролетта от тях се продават едва няколко броя чак до застудяването наесен. В същото време обаче родопските одеяла, които боцкат, не са толкова желани, а и са рискови, защото, докато им се намерят купувачи, трябва да ги бранят от молците.
Продавачи обясниха, че най-много рекламации в стоките, наизвадени от раклите, има за миризмата. Месеци трябват да се премахне наситеният аромат на нафталина. В същото време никой не рискува да пере кувертюрите, защото после придобиват неугледен вид и нямат гладене, а за част от покривките се изисква колосване, което днешните млади не знаят как се случва.
Поръчана
Както сред продавачите, така и сред купувачите има съвпадения. Причината е, че други предприемчиви търговци следят хората, които обикалят селата и изпразват раклите, и по този начин им стават редовни клиенти. Ползват отстъпки и понякога стоката се продава още на мига, в който е публикувана като обява. Така, докато преглеждате на телефона си снимките от обявата, отдолу вече има коментари: „Поръчана“, „Пазя ред“ и „Следващата за мен“. Има и плетачки, които яростно нападат продавачите с реплики: „Вие не цените труда!“, „Това е безбожно ниска цена, не ви е срам“ и др. Следва дежурен отговор, че това се прави, за да може някой да им се радва, вместо да пожълтяват в скринове и долапи. Но масовата част от големите купувачи прибират евтините съкровища, за да ги пласират на тройна цена в чужбина, където ръчното плетиво никога не е преставало да е актуално. Има и обратна тенденция – търговци обикалят разпродажби в чужбина и купуват рамкирани и навити на руло ушити гоблени с нетипични сюжети, но и към тях няма голям интерес, защото тези, за които бродирането е хоби, искат сами да си ги изработят, а онези, които купуват, пък се насочват предимно към познати картини.
Бродирани икони и девойки в носия най-търсени
Почти изчезнали като тенденция са Вилеровите гоблени, които у нас традиционно се рамкираха с гипс, финтифлюшки и позлата. Търсят се повече гоблени на нови дизайнери, като най-купувани са религиозните и портретите на момичета с носии и китка в косата. Но засега гоблените си държат цената – тя е висока, но не се продават и може да минат години преди някой да прояви интерес. В тези случаи обаче задължително има преговори за сваляне на цената. Спаднал е и интересът към български забележителности с гобленов бод.
Кристи Красимирова
