Н а 22 септември 1908 г. в старопрестолно Велико Търново е провъзгласена Независимостта на България. В църквата „Св. Четиридесет мъченици“ княз Фердинанд I прочита Манифеста към българския народ, с който Княжество България е обявено за независимо Българско царство.
Този исторически акт е естествен завършек на дългия път на българския народ към пълния държавен суверенитет. Три са ключовите дати, които очертават този път – 3 март 1878 г., 6 септември 1885 г. и 22 септември 1908 г. Всяка от тях има своето особено значение и е постигната с воля, усилия и жертви от страна на българския народ.
На 3 март 1878 г., в резултат на Руско-турската освободителна война от 1877–1878 г., България възстановява своята държавност след близо пет века османска власт. Създаденото Княжество България поставя основите на модерната българска държава.
Следващата решаваща стъпка е Съединението на Княжество България с Източна Румелия, извършено на 6 септември 1885 г. То е дело на самия български народ и неговия политически елит, вдъхновени от идеите и традициите на Българското възраждане. Съединението е защитено с оръжие по време на Сръбско-българската война, в която младата българска армия демонстрира своята решимост да защити националното единство.
След военния успех започва и дипломатическото утвърждаване на Съединението. То получава международно признание чрез Българо-турската спогодба от 20 януари 1886 г. и Топханенския акт от 24 март 1886 г., приет от Великите сили. За да бъде запазен формално авторитетът на султана, Източна Румелия остава разглеждана като автономна област под османски суверенитет, а князът на България е признат за неин управител.
Тридесет години след Освобождението България предприема и последната решаваща стъпка към своята пълна независимост.
На 22 септември 1908 г. княз Фердинанд I, в присъствието на членовете на правителството и други обществени дейци, прочита Манифеста към българския народ в църквата „Св. Четиридесет мъченици“ във Велико Търново. Символичното място на провъзгласяването не е случайно – старопрестолният Търновград и храмът, свързан с историята на Второто българско царство, подчертават приемствеността между средновековната и съвременната българска държавност.
В Манифеста Фердинанд заявява:
„...Въодушевен от това светло дело и да отговоря на държавните нужди и народно желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско царство...“
И завършва с думите:
„Да живее свободна и независима България! Да живее българският народ!“
С провъзгласяването на Независимостта България окончателно отхвърля васалната си зависимост от Османската империя, наложена след Берлинския конгрес от 1878 г., и се утвърждава като равноправна европейска държава. Княз Фердинанд приема титлата цар на българите.
Независимостта има не само политическо, но и важно икономическо и дипломатическо значение. Българската държава получава по-голяма свобода при определянето на своята търговска и митническа политика, а дипломатическите ѝ отношения придобиват нов статут. През 1911 г. са направени промени в Конституцията и държавния герб, а независимата България вече разполага с пълните права на суверенна държава, включително възможността да сключва политически, военни и икономически съюзи.
Провъзгласяването на Независимостта предизвиква нова криза в отношенията между България и Османската империя. Съществува реална опасност от военен конфликт, но Великите сили не желаят разрастване на кризата и се насочват към дипломатическото ѝ разрешаване.
През април 1909 г. с посредничеството на Русия са постигнати споразумения, които уреждат финансовите и политическите последици от независимостта. Османската империя се отказва от финансовите си претенции към България, а Русия опрощава османски задължения, свързани с Руско-турската война от 1877–1878 г. България поема задължението да изплати на Русия определена сума в продължение на 75 години.
През същия месец Османската империя официално признава независимостта на България, а последвана от нея е и международната позиция на Великите сили. Така процесът, започнал с Освобождението през 1878 г. и продължил със Съединението през 1885 г., получава своя логичен завършек.
22 септември остава една от най-значимите дати в българската история – символ на националното достойнство, държавността и стремежа към свобода и суверенитет.
118 години по-късно, честваме Независимостта на България с признателност към поколенията, които превърнаха националното обединение и свободата в реалност.
Да живее свободна и независима България!
Да живее българският народ!
