Н а 4 август се отбелязва денят на Света преподобномъченица Евдокия. Житието й разказва, че тя живеела в Илиопол, Сирия, и била известна куртизанка. С бляскавата си красота тя пленявала младите момци, получавала от тях богати дарове и живеела в грях, разкош и веселие, без да се грижи за душата си, мислейки само за радостите на временния живот.
Герман
Веднъж един монах на име Герман спрял да нощува в Илиопол (Градът на слънцето). Преди да легне, той дълго се молил. След това, като си починал малко, отново започнал с глас да се моли и да чете Светото Писание. Чел за Страшния съд Господен, за вечния радостен живот, който ще бъде награда за праведниците, за вечните мъки, очакващи грешниците, и често прекъсвал четенето си с въздишки, сълзи и молитва.
Промисъл
По Божия промисъл Евдокия живеела до стаята, където се молел монахът. Като се събудила през нощта, тя чула четенето и молитвата на Герман. Думите му за Страшния съд и за вечните мъки дълбоко я развълнували и изпълнили душата й с безпокойство и страх. Тя вече не могла да заспи и сутринта рано повикала при себе си инока. Разказала му за живота си и го молела да я научи как да получи от Бога милост и живот вечен. „Аз доброволно бих дала всичкото си богатство, за да се изкупя от вечните мъки“, рекла Евдокия. Герман й обяснил, че на Бога не е нужно нейното богатство, което трябва да раздаде на бедните. Но преди всичко трябва да се разкае за греховете си, да повярва от все сърце, да промени живота си и да се обнови чрез Светото Кръщение.
Колебания
Евдокия слушала с внимание думите на Герман, който накрая изпратил свещеник, за да бъде покръстена от него. Свещеникът се учудил, понеже знаел, че Евдокия е голяма грешница. Тя обаче все още не била убедена, че небесните радости са по-големи от земните.
Духовникът видял, че в сърцето на Евдокия няма още вяра и любов към Бога, че то е само изпълнено със страх и земни помисли, и не се съгласил да извърши Свето Кръщение над нея. Вместо това я посъветвал да прекара седем дни в усамотение, пост и молитва. След това и Герман си отишъл, като обещал на Евдокия да се моли за нея и да я посети пак след точно седем дни. А жената заповядала на слугите си да не пускат при нея никого през това време и се затворила в стаята си.
Видение
След седем дни Герман, съгласно обещанието си, дошъл при Евдокия. Тя била отслабнала и се изменила поради бдение и постоянна молитва. Но небесна радост сияела на бледното й лице и сърцето й било пълно с любов и упование. Господ Бог по своята неизказана благост укрепил нейната вяра чрез чудно видение, за което тя разказала на Герман.
„Мене изведнъж като че ли ме огря чудна светлина - казала тя - и ангел светъл и прекрасен, като ме взе за ръката, издигна ме от земята в небесния рай. Там хоровете на светите души ме посрещнаха радостно, като ме наричаха сестра. Но изведнъж страшният образ на дявола се показа във въздуха и като се устреми към мене, стараеше се да ме изтръгне из ръцете на ангела. „Тая ли душа искаш да въведеш ти в небесните чертози? – викаше той. Тя е прекарала живота си в грях; тя е служила и угаждала на мене, тя е моя!” Ангелът ме защитаваше и веднага чух от небето думи: „На милосърдния Бог е угодно да дарува спасение на каещите се грешници. Нека тая душа извърши своя подвиг и Аз ще бъда с нея през всичките дни на живота й.” При тия думи дяволът изчезна и ангелът ме върна у дома.
Кръщение
Това чудно видение изпълнило душата на Евдокия с пълна надежда в безпределната Божия милост. Всички нейни съмнения и колебания изчезнали и, изпълнена с пламенна любов към Бога, тя решила да посвети целия си живот на служене Богу. Приела Светото Кръщение. След това по нейна заповед събрали и поставили пред нея всичкото й имущество злато и сребро, скъпоценни съдове, дрехи, украсени със злато и драгоценни камъни, бисери и разкошни накити. Тя помолила християнския свещеник да употреби всички тия съкровища за полза на църквата и за подпомагане на бедните. Накрая Евдокия освободила робите си, надарила с богати дарове и ги посъветвала да се обърнат към Христос.
Игуменка
Като решила да започне нов живот според закона Господен, Евдокия помолила Герман да я отведе в една обител, където благочестиви жени служели с непрестанна молитва, пост и трудове. А когато след известно време игуменката на манастира се поминала, Евдокия по общо желание на монахините била избрана на нейното място, защото със строгия си живот спечелила уважението на всички.
Съд
Между това в Илиопол твърде много жалеели за заминаването на хубавата Евдокия и скоро започнали преследване против нея. Недоброжелатели донесли, че е раздала богатството си на християните, които били считани за врагове на държавата. Повикали на съд Евдокия, но Бог й помогнал, като й дал сила да прави чудеса, които убедили самия управител на страната, неговото семейство и множество народ в истината на християнската вяра. Същото се случило, когато след няколко години новият управител я повикал на съд като християнка. Евдокия без страх изповядала вярата си пред управителя и била предадена на страшни мъчения.
Обърнала мъчителите си в Христа
Евдокия понесла с непоколебима вяра мъките и след туй извършила чудеса, които обърнали и този управител към Христос. Той паднал пред нозете на Евдокия, като се провикнал: „Направи и мене християнин, защото велик е Бог, Когото изповядваш!”
Оттогава Евдокия живеела спокойно в своята обител, обръщала мнозина в пътя на истинската вяра и достигнала дълбока старост. Но когато римският император Адриан (117-138 г.) предприел гонение против християните, Евдокия била осъдена на смърт като разпространителка на християнската вяра и посечена с меч през 126 година.
Константин Събчев
