С офийско и Плевенско са регионите, в които най-много хора се оплакват от лоши пътища. Това сочат данните на Агенция „Пътна инфраструктура“ за броя жалби, сигнали и препоръки от граждани за ремонт на пътища. Те са част от инициативата на агенцията да се допита до обществеността за това кои пътища да се заложат в ремонтната програма за 2023 г. Целта е чрез получаването на обратна връзка да се подобри процесът по проектиране, строителство и поддръжка на шосетата в страната.
Предложения
В рамките на месец до агенцията са били изпратени 667 предложения, най-много от които за ремонт на пътища в областите София и Плевен. За всяка от областите са подадени близо 60 сигнала. В Софийска област най-много предложения – 10, са постъпили за ремонт на пътя София - Самоков, а в област Плевен са 14 сигналите за третокласния път Козар Белене – Левски. За него в момента се провежда обществена поръчка за избор на изпълнител на проектирането на основния ремонт. Пътят е основен за трафика от Русе (Дунав мост) в посока Ловеч, Троян и прохода Беклемето.
Първенец
Най-много сигнали за конкретно шосе в страната е събрал пътят Лом – Козлодуй – Оряхово – Крушовене на територията на областите Монтана и Враца, който от години е в плачевно състояние. За отсечката през тази година са обявени обществени поръчки за изработване на технически проекти за основен ремонт на участъците Добри Дол - Козлодуй в област Монтана и Козлодуй – Крушовене в област Враца. Въз основа на готовия проект ще се пристъпи към избор на изпълнител на ремонта.
Сигнали
От всички подадени сигнали най-много са за проблеми с третокласни пътни отсечки от републиканската пътна мрежа – 315.99 са сигналите за втори клас шосета, 69 – за първокласни пътища, и едва 10 за автомагистрали. Пътищата първи клас, от които хората се оплакват най-много, са старият път София-Пловдив в участъка Вакарел – Ихтиман, както и участъкът Долни Богров – Пирдоп от Подбалканския път.
Настилка
Туристи са принудени да пътуват по черен път, за да стигнат от град Кресна до някогашния общински център село Влахи, където е роден войводата Яне Сандански. Селището може да се превърне в туристическата перла на община Кресна, но само с нов път. В момента си е приключение да се измине това разстояние от 9 километра. Налага се на водачите да лавират между дупките и неравностите по пътната отсечка. Дори хора, чиито корени са от село Влахи, не се връщат в родния си край заради разбития път.
Защото никой не иска да си чупи колата по черния подстъп към населеното място. Заради лошото състояние на пътя Община Кресна отдавна алармира и търси финансиране. Преди около месец най-сетне се чу гласът на местните хора и държавата отпусна 4,7 млн. лв. за пълна реконструкция на пътя. Това е половината от нужната сума, а другата ще се дофинансира следващата година. Селището е отправна точка за десетки интересни и вълнуващи маршрути в Пирин планина, то и в момента привлича вниманието на нашенци и чужденци, защото е запазило част от своята автентичност и в него се усеща ароматът на историята.
Регион
Трасето между бургаските села Дебелт и Братово е едно от най-проблемните в региона. То е част от пътната артерия, свързваща „Нефтохим“, а освен това се използва и за основен път до депото за отпадъци, по което всекидневно минават тежкотоварни камиони. Поради натоварената експлоатация тази отсечка е в много тежко състояние. Целият път е осеян с дупки и ями, а на места от асфалта не е останало почти нищо. Положението с третокласния път е критично поне от десетилетие, но до момента не са предприети мерки за преасфалтирането му. Местните жители организираха многократно протести с искане да бъдат предприети действия.
Чиновническа грешка отложи поръчка за 50 км пътища
Христо Христов
Грешка на чиновник стана причина да бъде прекратена обществената поръчка за изготвянето на технически проекти за ремонт на пътищата, свързващи селата Калчево– Стефан Караджово и Тамарино – Войника, с обща дължина от около 50 км, съобщи директорът на Областното пътно управление-Ямбол Галин Костов.
Заповедта за прекратяване на поръчката е от 7 ноември, ценовите предложения на кандидатите трябваше да бъдат отворени на 3 ноември. 13 дружества са подали оферти за изготвянето на технически проекти за първия участък, който е важна пътно-транспортна връзка за общините Тунджа, Стралджа и Болярово. Най-проблемен е участъкът Стефан Караджово-Кошудере, заради което от община Болярово отправяха многократни искания до държавните институции. Пътят Тамарино – Войника пък свързва Ямбол и Бургас като алтернатива на АМ „Тракия“.
Лунни кратери до най-големия ни порт
Добромир Радушев
Пътят към най-големия пристанищен терминал в България „Варна-Запад“ е една от най-неподдържаните и разбити пътни отсечки във Варненска област. Тя е с дължина около 2 км, но е осеяна с огромни дупки, някои от които са с дълбочина над 30-40 см. Лошото състояние на пътя създава сериозна опасност за преминаващите по него тежкотоварни камиони, които трябва да стигнат до терминала. Пътят е много натоварен, като всеки ден по него преминават десетки камиони с товари. Миналата година местни излязоха на протест и блокираха пътя с искане той да бъде ремонтиран. Тъй като община Девня няма финансовите възможности за рехабилитацията му, кметът Свилен Шитов неведнъж е предлагал пътят да стане държавен, тъй като пристанището е изходна точка към Европа. Ако не бъде намерено решение, кметът заплаши, че ще бъде принуден да затвори отсечката. В средата на октомври правителството обяви, че Девня получава близо 1,9 млн. лева за пътя.
Хубав път убива десетки
ЖАНЕТА ЙОРДАНОВА
Най-лошият път в Русенско е отсечката Русе – Бяла, но не защото е осеяна с дупки, а защото не е проектирана за огромния трафик, който всяка година става все по-голям. Тази е и една от причините там да се случват много катастрофи с жертви и ранени. Този 60-километров път минава през Беленските възвишения и се налага водачите да се изкачват и спускат, освен това е и тесен за големия трафик от тежкотоварни камиони към и от ГКПП Дунав мост. Отсечката беше рехабилитирана поетапно, включително и най-критичната й част – Беленският баир, но решението е единствено в изграждането на магистрала.
Деян Дянков, Владимир Симеонов
