К райно време е конфликтът в Украйна да бъде пренесен от военната в политическата и дипломатическата сфера, а Европа трябва да участва пълноценно в преговорите за следвоенната архитектура за сигурност.
Това заяви президентът Илияна Йотова пред Общото събрание на ООН.
Българският държавен глава подчерта, че Европа трябва да бъде способна да гарантира собствената си сигурност, а към военния и икономическия ѝ стълб трябва да бъде добавена силна дипломация.
Йотова започна изказването си с поздрав към Халилур Рахман по повод избирането му за председател на 81-вата сесия на Общото събрание на ООН и му пожела успех в отговорната мисия.
„Днес светът се нуждае не само от повече диалог, но и от повече доверие, повече отговорност и по-голяма способност всички да действаме заедно“, заяви президентът.
По думите ѝ човекът трябва да бъде поставен в центъра на общия отговор на международната общност - неговият живот, достойнство, права и възможности.
Това изисква международен ред, основан на Устава на ООН и международното право, както и световна организация, която не само формулира принципи, но разполага със силата и способността да гарантира тяхното спазване, посочи Йотова.
„Това означава световен ред, основан на правила, създадени от всички и валидни за всички - за малките и за големите държави, без двоен аршин и без двойни стандарти“, подчерта тя.
Президентът увери, че България ще продължи да бъде последователен защитник на този международен ред и на силна, ефективна и дейна Организация на обединените нации.
Според нея днес ООН трябва да докаже не само способността си да обединява държавите, но и способността си да действа.
„Чрез общи усилия наш дълг е да преобразим света на безпорядъка в свят на международното право и трайния мир“, заяви Йотова.
Тя определи Пакта за бъдещето като документ, който задава важна посока, но подчерта, че тази посока трябва да бъде подкрепена от истинска реформа.
Президентът настоя Съветът за сигурност да отразява съвременния свят чрез по-справедливо регионално представителство, по-голяма легитимност и по-висока ефективност.
България подкрепя разширяването на Съвета за сигурност и в двете категории членство, включително предоставянето на поне едно допълнително непостоянно място на Групата на източноевропейските държави, заяви Йотова.
Президентът посочи, че инициативата „ООН80“ предоставя възможност Организацията да стане по-ефективна, по-добре координирана и по-способна да изпълнява своите мандати.
„Но реформа без ресурси не е възможна. Необходимо е предвидимо и устойчиво финансиране, за да може ООН да изпълнява отговорностите, които държавите ѝ възлагат“, каза тя.
Йотова коментира и предстоящия избор на нов генерален секретар, който по думите ѝ ще бъде и избор за бъдещата посока на Организацията.
Тя благодари на Антониу Гутериш за неговата всеотдайна служба на ООН и заяви, че от наследника му се очакват необходимите визия, смелост и лидерство, за да възстанови доверието, да преодолее разделенията и да действа за промяната.
Президентът определи мира и сигурността като едни от основните отговорности на международната общност.
„Изправени пред конфликти, които отнеха живота на хиляди хора и причиниха огромни разрушения, трябва да удвоим усилията си за предотвратяване и прекратяване на военните действия“, заяви тя.
По думите ѝ основното предизвикателство остава войната срещу Украйна, чиито последици се простират далеч отвъд непосредствената зона на бойните действия.
„Можем ли да разрешим проблема? Можем ли да намерим решенията? Разбира се. Напълно съм убедена в това“, каза Йотова.
Тя постави въпроса дали не е настъпил моментът за преосмисляне на европейската политика за сигурност.
„България, като държава членка на Европейския съюз, издига своя глас и предлага да проведем дебат по този въпрос, както и по-широк дебат за бъдещето на Европа преди и след войната“, заяви президентът.
Като начало на този дебат Йотова призова конфликтът да бъде пренесен от военната в политическата и дипломатическата сфера.
„Става дума за преговори, които изискват диалог и поне минимално доверие, подкрепено от подходящи гаранции“, подчерта тя.
Президентът заяви, че Европа не може да остане обикновен наблюдател на този процес.
„Тя трябва да бъде реален участник в преговорите за следвоенната архитектура за сигурност на континента след края на войната. Европа трябва да бъде способна да гарантира собствената си сигурност“, каза Йотова.
По думите ѝ военната сигурност трябва да бъде допълнена от втори стълб - договорно-правния.
Този стълб трябва да гарантира, че укрепването на отбранителния потенциал няма да доведе вместо до по-голяма сигурност до нова надпревара във въоръжаването, подчерта президентът.
„За сигурността на Европа към военната и икономическата сигурност трябва да добавим силна дипломация, защото не може да се преговаря, уважаеми колеги, без участието на двете държави - Украйна и Русия“, заключи Илияна Йотова.
Българският държавен глава обяви и подготвяна от страната ни инициатива за постигане на споразумение и общи действия за гарантиране на свободата и сигурността на корабоплаването в Черно море.
Президентът подчерта, че България разглежда сигурността и стабилността на Черноморския регион като неразделна част от националната си сигурност във всичките ѝ измерения.
„Войната между Русия и Украйна излезе извън териториалните води на страните в конфликта, което днес засяга пряко България“, заяви тя.
По думите ѝ проблемът с Черно море вече се е превърнал от регионален в глобален. Негативните последици за региона, съчетани с войната в Иран и маловодието на река Дунав, водят до световна продоволствена криза, която засяга най-вече Близкия изток и Африка.
Невъзможността да бъдат изнасяни зърно и торове създава реален риск от глад още през тази зима в редица държави от тези региони и поставя под заплаха реколтата през 2027 г., предупреди Йотова.
„България не може и не иска да остане безразлична. Прилагайки подхода на практическата дипломация, тя подготвя инициатива, чрез която ще се стреми заедно с държавите от региона и всички заинтересовани страни да постигне споразумение и общи действия за гарантиране на свободата и сигурността на корабоплаването в Черно море“, заяви президентът.
България е убедена, че тази тема заслужава вниманието на ООН.
Страната ни призовава Черно море да бъде преобразено от зона на повишен риск и заплахи в зона на „споделена сигурност“ - зона на сигурност, свободно корабоплаване, енергетика, търговия, цифрови коридори и туризъм, в която различни култури, религии и политически системи се срещат в мир.
Според Йотова Близкият изток също се нуждае от политически решения и деескалация.
„Не може да бъде допуснат нов цикъл на разрушения, хуманитарна криза и насилие в Газа“, подчерта президентът.
Необходимо е да бъдат създадени условия за стабилизация и възстановяване, надеждни гаранции за сигурността на Израел и ефективно палестинско управление.
България осъжда терористичните действия на „Хамас“ и настоява за пълното и безусловното разоръжаване на организацията, заяви Йотова.
„Тази организация няма място в управлението на Газа“, подчерта тя.
България остава убедена, че единственото устойчиво решение е създаването на две държави - Израел и Палестина, които да живеят една до друга в мир и сигурност.
„Само така двата народа могат да получат перспектива за достоен живот и мирно бъдеще“, каза президентът.
Политическите решения за постигане на стабилност трябва да бъдат поставени на преден план и в Ливан, Сирия и Йемен.
В контекста на събитията около Иран сигурността на световните морски пътища и преди всичко маршрутът през Ормузкия проток показаха глобалните измерения на този въпрос, заяви Йотова.
Тя припомни, че България многократно и публично е заявявала пред международни форуми твърдата си подкрепа за свободата и сигурността на международното корабоплаване.
Страната ни настоява за пълно спазване на приложимото международно право и на Конвенцията на ООН по морско право.
Президентът посочи, че сериозни предизвикателства съществуват и в Африка.
В Судан, Сахел и района на Големите африкански езера са необходими политически процеси, защита на цивилното население, укрепване на държавните институции, дългосрочни усилия за развитие и създаване на икономически възможности, заяви Йотова.
По думите на президента сигурността изисква ограничаване на рисковете, произтичащи от оръжията за масово унищожение и тяхното разпространение.
България остава ангажирана с укрепването на международната архитектура за неразпространение, разоръжаване и контрол над въоръженията, както и с трите стълба на Договора за неразпространение на ядрените оръжия.
„Подкрепяме целта за свят без ядрени оръжия, която трябва да бъде преследвана чрез прагматични мерки - повече прозрачност, проверим контрол и ограничаване на арсеналите“, заяви Йотова.
Глобалните конфликти са породили и нови, непознати досега заплахи, които застрашават дори ядрената сигурност чрез безотговорни нападения срещу ядрени обекти и жизненоважна за тяхната безопасност инфраструктура.
Като примери президентът посочи атаките срещу Запорожката атомна електроцентрала и други украински ядрени централи.
От друга страна, спазването на Договора за неразпространение е основното условие за Иран, който преди всичко трябва стриктно да изпълнява международните си задължения и да постигне устойчиво ядрено споразумение под контрола на Международната агенция за атомна енергия.
„Многократно сме призовавали и този призив остава в сила и днес: Корейската народнодемократична република трябва да прекрати своите ядрени и ракетни програми“, заяви Йотова.
Според нея днешната среда за сигурност изисква навременни действия. Това предполага укрепване на дипломацията, посредничеството и политическия диалог, както и ефективен контрол върху разпространението на оръжия и военното приложение на новите технологии.
Изкуственият интелект трябва да бъде развиван в рамките на международното право и под ефективен човешки контрол, а космическото пространство трябва да остане област за мирно и безопасно използване, заяви президентът.
Същият принцип трябва да ръководи международния отговор срещу тероризма, радикализацията, дезинформацията и киберзаплахите.
„Нито една държава не може да се справи сама. Необходими са силни институции, ефективни мироопазващи операции на ООН и по-тясно международно сътрудничество“, подчерта Йотова.
Тя увери, че България ще продължи да защитава този подход, защото устойчивата сигурност се изгражда не само чрез реакция при кризи, но и чрез способността те да бъдат предотвратявани.
Като член на Съвета на ООН по правата на човека през периода 2024-2026 г. България работи за обществена среда, в която няма място за дискриминация, расизъм, антисемитизъм и език на омразата, заяви Йотова.
Свободата на медиите, защитата на журналистите и достъпът до надеждна информация са основни елементи на тази среда, особено на фона на разрастващата се дезинформация.
Този ангажимент изисква също да бъде гарантирано, че всеки човек има възможност да участва и да бъде чут.
Правата на децата и достъпът до образование, равноправното участие на жените и момичетата в обществените процеси и пълноценното включване на младите хора са от решаващо значение за изграждането на общества, в които всеки участва в решенията, определящи неговото бъдеще.
България подкрепя конкретните международни усилия в тази посока - от гарантирането на правото на образование на всяко дете до последователното изпълнение на Програмата за жените, мира и сигурността.
„Защитата на правата на човека се измерва не само с поетите ангажименти, но и с реалните възможности за участие, образование и достоен живот“, заяви президентът.
По думите ѝ общата цел трябва да бъдат общества, в които различията не разделят, омразата не определя хората, а правата и достойнството на всеки човек са защитени.
Президентът подчерта, че устойчивото развитие не е абстрактна цел.
То означава хората да могат да живеят достойно, да получават качествено образование и здравеопазване, да имат работа и перспектива, а обществата да могат да се справят с кризите и промените, без никой да бъде изоставен.
Затова България остава ангажирана с изпълнението на Програмата за устойчиво развитие до 2030 г. и с ускоряването на напредъка по целите за устойчиво развитие.
Екологичната отговорност е един от основните принципи на устойчивото развитие, подчерта Йотова.
В контекста на войната срещу Украйна този въпрос става все по-неотложен. Устойчивостта и равновесието на морските екосистеми в Черно море са застрашени от вредните последици на военния конфликт.
България призовава за политическа ангажираност и спазване на Резолюция 77/104 на Общото събрание на ООН от 7 декември 2022 г. за защитата на околната среда при въоръжени конфликти.
За България инвестициите в образованието, науката и културата са инвестиции в дългосрочната жизнеспособност на обществата, заяви президентът.
Те не само съхраняват знанието и идентичността, но и дават на хората способността да се приспособяват и да създават.
България ще продължи да отстоява този ангажимент и на международно равнище.
Избирането на страната ни за член на Междуправителствения комитет на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство за периода 2026-2030 г. е възможност този ангажимент да се превърне в още по-активен принос, подчерта Йотова.
Устойчивостта означава да бъдем подготвени за промените, които вече настъпват.
Климатът се променя, здравните кризи могат да засегнат целия свят, а новите технологии променят начина, по който работим и живеем.
„Не можем да спрем промяната, но трябва да я управляваме така, че тя да работи в полза на хората“, заяви президентът.
Това означава справедлив екологичен преход, по-добра глобална свързаност и готовност за общ отговор при здравни кризи.
Помощта на изкуствения интелект ще бъде незаменима, ако той развива човешките способности, без да подкопава сигурността и доверието.
България ще продължи да допринася за международния диалог по тази тема, включително чрез участието си в подготовката на втория Глобален диалог за управлението на изкуствения интелект през 2027 г.
„Всички тези усилия водят към една обща цел - свят, в който мирът, сигурността, правата на човека и развитието взаимно се подкрепят и допълват и в който международното право защитава човешкото достойнство“, заяви Йотова в заключение.
Тя призова ООН да бъде не само форум за обсъждане на кризите, а двигател за тяхното предотвратяване и мирно разрешаване.
„Защото бъдещето не принадлежи непременно на най-силните. То ще принадлежи на онези, които успяват да изграждат доверие“, подчерта президентът.
По думите ѝ няма по-голяма отговорност към народите от това на бъдещите поколения да бъде предаден свят, в който сътрудничеството е по-силно от противопоставянето, диалогът е по-силен от езика на омразата, а мирът е по-силен от войната.
„България е готова да допринесе за това не само като потребител на сигурност, но и като създател на сигурност“, каза в заключение Илияна Йотова.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
