ВЪПРОС: Живеем в панелен блок с 3 входа. Имаме регистрирана в общината Етажна собственост, но във връзка с предстоящо саниране ни казаха че трябва да имаме булстат. Опитахме да извадим булстат, но ни отказаха, защото не отговаряме на условията. Какви са тези условия и какъв е начина да ни бъде издаден булстат?
За да получите регистрация и код по БУЛСТАТ, които са ви нужни за целите на санирането, трябва да учредите Сдружение на собствениците по реда на Закона за управление на етажната собственост. Отказът, който сте получили в Агенцията по вписванията, се дължи на това, че обикновената Етажна собственост, управлявана чрез Общо събрание, по закон не е юридическо лице. Едно от условията за кандидатстване по програмите за енергийна ефективност е блокът да бъде регистриран като легитимно юридическо лице, за да може да сключва договори за безвъзмездна финансова помощ.
Законът ви дава две опции: Да регистрирате сдружение за всеки вход отделно или едно сдружение за целия блок, което обхваща и трите входа и е препоръчително при саниране. За създаването на сдружение на етажните собственици следва да бъде спазена процедурата в чл. 25 до чл. 29 от ЗУЕС, която започва със свикване на учредително събрание на собствениците на самостоятелни обекти в сградата.
Учредителното събрание се свиква чрез писмена покана, която се поставя на видно и общодостъпно място на входа на сградата, не по-късно от 7 дни преди датата на събранието. Датата и часът на поставянето задължително се отбелязват върху поканата от лицата, които свикват общото събрание, за което се съставя отделно и протокол.
Всеки собственик има правото да поиска свикване на учредително събрание и да предложи проект на споразумение за създаване на сдружението, който се прилага към поканата.
Сдружението на собственици може да се създаде за един или повече от един вход на сградата или дори за няколко сгради в режим на етажна собственост, ако те са изградени при свързано застрояване.
Следващата стъпка е да се проведе редовно учредително събрание. За законосъобразното му провеждане е необходимо на събранието да присъстват (лично или с пълномощници) собственици, представляващи най-малко 67% идеални части от общите части на сградата или на съответния вход. На събранието следва да се приемат няколко задължителни решения - решение за учредяване на сдружението, както и определяне наименованието на сдружението, което трябва да съдържа името на населеното място и административния адрес на сградата. На учредителното събрание се приема и споразумение за създаване на сдружението, избира се управителен съвет (управител) и контролен съвет (контрольор), и се определя срока за съществуването на сдружението.
Следва процедура по регистрация на сдружението в 14-дневен срок от провеждането на учредителното събрание. Избраният председател на управителния съвет в внася в съответната общинска администрация заявление за вписване на сдружението в публичен регистър.
Към заявлението се прилагат следните документи - заверени копия от протокола на учредителното събрание, копие от приетото споразумение; списък на собствениците, участващи в сдружението, с трите им имена и адреса в етажната собственост и нотариално заверени образци от подписите на лицата, представляващи сдружението. Копията на посочените документи се заверяват с "Вярно с оригинала" от председателя на управителния съвет.
След като общинската администрация издаде удостоверение за регистрация на сдружението, в 7-дневен срок следва да се подаде и заявление за регистрация в Регистър БУЛСТАТ. Сдружението на собствениците е една от формите на управление на етажната собственост. Сдружение се учредява не само за усвояване на средства от фондовете на Европейския съюз и/или от държавния или общинския бюджет, но и когато се получава безвъзмездна помощ и субсидии и/или използване на собствени средства с цел основен ремонт и/или основно обновяване на сгради в режим на етажна собственост. Сдружението може да извършва и други дейности, свързани с управлението на общите части на етажната собственост, включително да усвоява средства от други източници на финансиране..
Иск за лично имущество на съпруг може да се предяви и по време на брака
ВЪПРОС: Имаме брак от 10 години. След сватбата майка ми ми дари имот, който година по-късно продадох и с парите купихме по-голям апартамент, в който се преместихме и живеем и до сега. Мъжът ми тегли потребителски кредит, който вложихме в ремонт, като кредита беше изтеглен след като купихме апартамента. Въпросът ми е на кого е имот, купен по време на брак, но с пари, които са от продажба на лично мой друг имот? Ще се дели ли при развод?
Дарено или наследено имущество, придобито по време на брака, принадлежи на съпруга, който го е придобил. Парите, поолучени от продажба на наследство или дарение също са лични, преспективно и закупеното с тях имущесво остава лично, а не семейно. В Семейния кодекс има специални разпоредби, които регулират границите между общото семейно имущество и това, което е лично на всеки от съпрузите и което не се подчинява на режима на съпружеската имуществена общност. Когато е закупен имот по време на брака и съпрузите нямат брачен договор, нито режим на разделност, то в общия случай този имот става собственост и на двамата. Ако обаче имотът е заплатен с лични средства на единия от съпрузите, както е в настоящия случай, то този имот остава лична собственост само на съпруга, с чиито лични средства е закупен. Макар този въпрос да е законово регламентиран, установяването размера на личното имущество, придобито по време на брака става по съдебен ред чрез предявяване на установителен иск, като същият може да се предяви и при делба. Няма пречка искът да се предяви и по време на брака. С постановеното решение, съдът установява дали даден имот е лично имущество. Законът допуска и частична трансформация, като в тази хипотеза може да се претендира лично притежание на съответна част от имот, придобит с лично имущество. Когато вещните права са придобити отчасти с лично имущество, лично притежание на съпруга е съответна част от придобитото, освен ако тази част е незначителна.
До 7670 евро е глобата за наето без трудов договор лице
ВЪПРОС: Имам будка за патекирани стоки, в която работя сама. Наложи се да оставя за два часа моя позната да ме замести и точно по това време са дошли на проверка от Инспекцията по труда. Какви са глобите за това и има ли срок за подписването на трудов договор след започване на работа, от който да се възползвам?
Гратисен срок, в който да се сключи трудов договор след реално постъпване на работа няма. Договорът се сключва задължително преди постъпването. Работодателят е длъжен да представи сключения трудов договор в НАП в тридневен срок от неговото подписване, но задължително преди работникът да постъпи на работа. При установяване на нает работник без трудов договор Инспекцията по труда налага тежки финансови и административни санкции. В българското законодателство работата без трудов договор никога не се третира като маловажно нарушение. Имуществената санкция за работодателя е в размер от 1500 лв. до 15 000 лв. за всяко лице, наето без договор. Законът предвижда и глоба за длъжностното лице, допуснало лице без договор да започне работа без договор - от 1000 лв. до 10 000 лв. При повторно нарушение санкцията за работодателя скача от 15 000 лв. до 20 000 лв., а за длъжностното лице – от 5000 лв. до 20 000 лв., съответно в тяхната еврова равностойност.
За фирмите, санкционирани за това нарушение е предвидена и 3-годишна забрана за участие в обществени поръчки.
Инспекцията по труда има правото да обяви съществуването на трудово правоотношение, като договорът се счита за сключен от момента на фактическото започване на работа, а работодателят се задължава да внесе всички дължими осигуровки със задна дата.
адвокат Елена Димитрова-Вълканова
