В ъзрастта, образованието и населеното място очертават основните различия между избирателите на двамата кандидати. Данните показват и как се преразпределя подкрепата от първия тур на президентските избори и парламентарния вот през април.
Илияна Йотова получава подкрепата на над 70% от гласувалите за Костадин Костадинов и Ивелин Михайлов на първия тур на президентските избори, докато Андрей Гюров привлича значителна част от избирателите на ГЕРБ-СДС и ДПС от парламентарния вот през април. Това показват данните от екзитпола на социологическата агенция „Тренд“ за балотажа на президентските избори.
Проучването очертава съществени различия в профила на избирателите на двамата кандидати. Гюров има по-силни позиции сред младите хора и в София, докато Йотова получава по-голяма подкрепа сред по-възрастните и в населените места извън столицата. Различия се наблюдават и според образованието, социалната група и предишните политически предпочитания.
Как се преразпределят гласовете от първия тур?
Сред участвалите в балотажа избиратели, подкрепили Костадин Костадинов и Петър Волгин на първия тур, 72,8% избират Илияна Йотова и Кирил Вълчев. За Андрей Гюров и Георги Кандев гласуват 16,4%, а 10,8% отбелязват „Не подкрепям никого“. При тълкуването на тези данни трябва да се отчете, че на втория тур са участвали малко повече от половината от избирателите на Костадинов от предходната седмица.
Подобна е картината и при гласувалите за Ивелин Михайлов и Юлиана Матеева. От тях 71,3% подкрепят Йотова, 17,8% избират Гюров, а 10,9% не подкрепят нито един от двамата.
При избирателите на Радостин Василев и Красимир Манов предимството е за Гюров, който получава 45,6% от гласовете им. Йотова привлича 38,9%, а 15,6% избират опцията „Не подкрепям никого“.
От подкрепилите Иван Христанов и Стоянка Черкезова на първия тур 65,6% гласуват за Гюров, 28,1% - за Йотова, а 6,2% не подкрепят никого.
Данните показват и висока степен на запазване на подкрепата за двамата финалисти. От гласувалите за Йотова и Вълчев на първия тур 98,3% отново ги подкрепят, 1,1% избират Гюров и Кандев, а 0,6% - „Не подкрепям никого“. При избирателите на Гюров и Кандев 95,4% остават зад тях, 4,1% преминават към Йотова, а 0,4% не подкрепят никого.
Сред участвалите в балотажа, които не са гласували на първия тур, подкрепата е почти равномерно разпределена - 47,5% за Йотова и 47,8% за Гюров, докато 4,7% избират „Не подкрепям никого“.
Как изглежда партийният профил на двата електората?
Разгледани от друга перспектива, данните показват кои партийни групи формират подкрепата за всеки от двамата кандидати. Сред всички избиратели на Йотова 57% са гласували за „Прогресивна България“ на парламентарните избори през април, 8,8% - за „Възраждане“, а 7,3% - за БСП - Обединена левица. Други 4% са подкрепили ГЕРБ-СДС, 4,2% - ПП-ДБ, 3,1% - „Величие“ и 2% - ДПС.
При Гюров най-голям е делът на гласувалите за ПП-ДБ - 41,2%. Следват избирателите на ГЕРБ-СДС с 19,8%, „Прогресивна България“ с 8,9% и ДПС с 6,4%. Гласувалите за „Възраждане“ формират 3,2% от неговия електорат, за МЕЧ - 2,6%, а за БСП - Обединена левица - 1%.
Така данните очертават различни политически конфигурации зад двамата кандидати. При Йотова се наблюдава по-силна концентрация на избиратели, подкрепили „Прогресивна България“, докато при Гюров подкрепата е по-разнородна и включва значителни групи от електоратите на ПП-ДБ, ГЕРБ-СДС и ДПС.
Младите избиратели предпочитат Гюров, по-възрастните - Йотова
Възрастта остава една от най-отчетливите разделителни линии между двамата кандидати.
Сред избирателите на възраст от 18 до 29 години Андрей Гюров получава 53,4%, докато Илияна Йотова събира 38,9%. Други 7,7% не подкрепят никого. Гюров има предимство и при хората между 30 и 39 години - 49,8% срещу 43,4% за Йотова и 6,9% за „Не подкрепям никого“. При избирателите над 40 години съотношението се обръща. В групата от 40 до 49 години Йотова получава 53,4%, Гюров - 40,4%, а 6,2% не подкрепят никого. Сред хората от 50 до 59 години резултатите са съответно 53,4%, 41% и 5,5%.
Преднината на Йотова става още по-голяма при най-възрастните. Сред хората между 60 и 69 години тя получава 60,8% срещу 35,9% за Гюров и 3,3% за „Не подкрепям никого“. При избирателите над 70 години подкрепата за нея достига 61,9%, за Гюров - 36,3%, а 1,8% не подкрепят никого.
Различията се виждат и в структурата на двата електората. Хората над 60 години представляват общо 35,4% от гласувалите за Йотова и 25,8% от подкрепилите Гюров.
Обратно, избирателите под 40 години формират 34,6% от електората на Гюров срещу 22,5% при Йотова.
София подкрепя Гюров, малките градове дават най-голямо предимство на Йотова
Разпределението на гласовете според населеното място показва отчетлив контраст между столицата и останалата част от страната. В София Андрей Гюров получава 59,3% от гласовете срещу 37,4% за Илияна Йотова. Други 3,3% не подкрепят никого.
В областните центрове Йотова води с 54,6% срещу 40,5% за Гюров, докато 4,8% не подкрепят никого. Най-голямото ѝ предимство е в малките градове, където подкрепата за нея достига 61,8%, а за Гюров - 33,5%. Делът на „Не подкрепям никого“ е 4,7%.
В селата Йотова получава 55,1%, Гюров - 36,1%, а 8,8% от избирателите не подкрепят нито един от двамата. Погледнато през структурата на електоратите, 46,5% от всички гласували за Йотова живеят в областни центрове, 24,1% - в малки градове, 15,7% - в села и 13,7% - в столицата. При Гюров 43,3% от избирателите са жители на областни центрове, 27,4% - на София, 16,4% - на малки градове, а 12,9% - на села.
Така столицата остава основната територия на предимство за Гюров, докато Йотова има по-силни позиции във всички останали категории населени места.
Как влияе образованието?
Образованието също очертава различия, макар те да са по-слабо изразени в сравнение с възрастта и населеното място.
Сред избирателите с висше или полувисше образование Йотова получава 50,2%, а Гюров - 46%. Други 3,8% не подкрепят никого. При хората със средно образование преднината на Йотова е значително по-голяма - 56% срещу 37,2% за Гюров и 6,8% за „Не подкрепям никого“.
Сред избирателите с основно или по-ниско образование подкрепата е 50% за Йотова, 44,8% за Гюров и 5,2% за „Не подкрепям никого“. Въпреки че Йотова има предимство и сред високообразованите на балотажа, тази група заема по-голям дял в електората на нейния опонент.
Общо 58,1% от гласувалите за Гюров са с висше или полувисше образование, докато при Йотова този дял е 50,6%. Средното образование имат 39% от избирателите на Гюров и 46,8% от тези на Йотова. С основно или по-ниско образование са съответно 3% и 2,7%.
Как са гласували мъжете и жените?
Данните на „Тренд“ показват, че Йотова има предимство и сред двата пола. Сред мъжете тя получава 49,5%, а Гюров - 44,5%. Други 6% не подкрепят никого. При жените подкрепата за Йотова достига 55,9% срещу 39,8% за Гюров, докато 4,3% избират „Не подкрепям никого“.
Жените представляват 56,1% от електората на Йотова, а мъжете - 43,9%. При Гюров съотношението е почти равномерно - 50,2% жени и 49,8% мъже.
Пенсионерите подкрепят Йотова, учащите - Гюров
Различия се наблюдават и според социалната група на избирателите. Сред учащите Андрей Гюров има категорично предимство с 59,3% срещу 34,8% за Илияна Йотова. Други 5,9% не подкрепят никого.
При работещите Йотова получава 50,4%, Гюров - 44,2%, а 5,4% избират „Не подкрепям никого“.
Сред безработните и другите незаети подкрепата за Йотова е 51,2%, за Гюров - 37,2%, а 11,6% не подкрепят никого. Най-голямото предимство на Йотова е сред пенсионерите - 64,1% срещу 33,4% за Гюров и 2,5% за „Не подкрепям никого“. Пенсионерите съставляват 26,3% от всички избиратели на Йотова и 17,2% от тези на Гюров. Работещите формират съответно 65% и 71,4%, а учащите - 2,9% и 6,1%.
Безработните и другите незаети представляват 5,9% от електората на Йотова и 5,3% от този на Гюров.
Какво показва етническият профил на вота?
Сред избирателите, самоопределящи се като българи, Йотова получава 53,5%, а Гюров - 41,7%. Други 4,8% не подкрепят никого.
Сред самоопределящите се като турци подкрепата е 49,4% за Йотова, 41,3% за Гюров и 9,2% за „Не подкрепям никого“. При ромите Йотова получава 68%, Гюров - 24%, а 8% не подкрепят никого.
Сред избирателите от други етнически групи предимството е за Гюров - 68,4% срещу 25,6% за Йотова и 6% за „Не подкрепям никого“. В структурата на електората на Йотова 92,1% се самоопределят като българи, 5,4% - като турци, 1,4% - като роми и 1,2% - като представители на други етнически групи. При Гюров съответните дялове са 89,8%, 5,6%, 0,6% и 4%.
Източник: NOVA
