В историята на средновековната българска държава, съществувала като самостоятелна 6 века, на българския престол са се сменили около 60 владетели, канове и царе. Освен на цар Самуил, само за един-двама от тях знаем къде са погребани тленните им останки.
На 29 май 1912 г. в покрайнините на украинското село Малая Перешчепина деца откриват в земята златно съкровище. Според археолози това е гробът на българския кан Кубрат. Като доказателство сочат пръстен с монограм, на който е изписано името на владетеля и титлата „патриций“.
Синът
Канът прекарва част от живота си в Константинопол и там получава от император Ираклий пръстена и титлата. Второ доказателство е още един пръстен с надпис „бат Органа“. Така се е казвал вуйчото на кан Кубрат. Днес на мястото, където е открит гробът, има паметник от черен гранит с надпис „Съединението прави силата. Великий Кубрат. VI-VII в. от н.е. От Бога поставен владетел на Стара Велика България. От българи и украинци, 18.07.2001 г.“
Само 18 години след откриването на гроба на кан Кубрат е открит и този на сина му кан Аспарух. За кановете Тервел и Крум се предполага, че са били погребани край Мадарския конник. А за могилата на неговия син Омуртаг има различни твърдения. В надпис от каменна колона от църквата „Св. 40 мчци“ в Търново се посочва, че гробът му е в средата между двата дома на владетеля – стария и новия. За едни учени това е в Източна България край село Свещари. Според други край Демир баба теке, а според трети канът е погребан в столицата Плиска.
Черепът
За княз Борис I още в началото на ХХ век чешкият археолог Карел Шкорпил изказва предположението, че гробът му е в манастирския комплекс в местността Караагач тепе край Варна. Там е открит пръстен с името на княза. През 2010 г. внучката на Шкорпил Мария Хермова предизвиква истинска сензация, като обявява, че пази в дома си черепа на княз Борис I. Черепът бил открит през 1943 г. при разкопки на дядо ѝ.
Гърция
През 1969 г. гръцкият учен проф. Николаос Музопулос открива в базиликата на остров Св. Ахил в района на Малкото Преспанско езеро гробовете на царете Самуил, сина му Гаврил Радомир и зет му Иван Владислав. Днес костите на тримата владетели заслужено вече са в България и това всъщност са единствените до този момент владетелски тленни останки, с които нашата страна разполага.
Мистериозна е съдбата и на владетелите на Второто българско царство. За Асен и Петър се предполага, че са погребани във фамилната им църква „Св. Димитър“ под Царевец.
Асеневци
През 1906 г. археологът Моско Москов прави проучване на храма. В притвора и на църквата той открива 4 гроба. В 2 от тях, в северната и южната част на притвора, са погребани два мъжки скелета гиганти с височина над 1,90 м. А както е известно, братята Асеневци се славят с исполински ръст. След земетресението от 1913 г. скелетите изчезват.
През октомври 1972 г. при разкопки в двора на църквата „Св. 40 мчци“ в подножието на крепостта Царевец археологът Въло Вълов проучва некропол. В един от гробовете му е открит скелетът на мъж, висок над 1,90 м, облечен в златотъкани и копринени дрехи.
На дясната ръка на скелета има златен пръстен печат. На пръстена е изобразено животно с тяло на пантера и глава на дракон. А около него е изписано „Калоянов пръстен“. Споровете дали това са тленните останки на цар Калоян продължават и днес. Противниците на това твърдение сочат, че на пръстена не е изписана титлата „цар“. Според археолога проф. Казимир Попконстантинов няма как тялото на един от най-силните български царе да е погребан в яма в двора на църквата, а не в самата църква, както е било по канона в онези години. Натискът над откривателя от страна на комунистите сигурно е бил огромен, след като накрая и самият Вълов се отказва от твърдението си, че скелетът е царски. Пръстенът е отнесен в Националния исторически музей, а черепът е даден за изследване. На 19 април 2007 г. с държавна церемония костите на един от най-великите български владетели са препогребани вляво от входа на „Св. 40 мчци“.
Иван Първанов
