И зключителни находки откриха археолозите на разкопките при бъдещата автогара в Созопол след като приключи първия етап от проучванията. Специалистите слязоха на повече от 6 метра дълбочина и ровът трябва да се укрепи, преди да продължат надолу.
След открития некропол, археолозите разкриха манастир, датиран около края на XI век. В неговите граници е имало и църква от след средата на XII век. От нея са разкрити 2/3 от наоса /основната част на храма/ и се проучва притвора.
От манастира е проучен детайл, който обхваща сграда, състояща се от три помещения от северното крило на манастира. Предполага се, че е съществувал до средата на XIII век.
След втората четвърт на XII в. около манастира се формира голям християнски некропол, който продължава до втората половина на XIII в.
От живота на манастира има голямо количество находки, които археолозите откриват в ями, тъй като в тези християнски култови центрове съдовете, които се използват не може да напускат свещеното пространство. Открити са канделабри от XII-началото на XIII век.
Изключително е богата находката от белоглинени керамични съдове с подглазурна украса, включително и местни, които имат характерно излъскване и вълнообразна декорация, която дава възможност за много точно датиране. То се потвърждава и от монетните находки. Монетите са скифати – извити монети от времето на царуването на Комнините.
Намерени са също няколко кръста-реликварии, кръст с орнаменти от полускъпоценни камъни, както и обеци.
Това е рядкост, тъй като в християнските погребения от този период рядко се срещат гробни дарове.
В края на XIII в. манастирът и църквата са унищожени от пожар. За това свидетелстват както пластовете от въглени, така и обгорелите стенописи. Те са падали в продължение на няколко години и са разпръснати почти в целия обем на църквата, включително и в пространството на притвора. Находката от стенописи е много интересна и богата. Разкрити са части от лицата на трима светци, надписи, които включват както имената на светци, така и части от молитви. Тези находки подлежат на реставрация, след която ще стане ясно кои са тези светци.
След унищожаването на църквата, върху нея е изграден път. Това, според директора на музея в Созопол Димитър Недев е много странно обстоятелство, защото свещените пространства по принцип не са се неглижирали. Той ще предложи улицата да се запази и да се експонира в бъдещата автогара.
Във втория период от съществуването на църквата тя вероятно се е използвала основно за погребения. Вижда се прекъсване на масивния й зид / широк около 90см./ от север и от юг, а гробовете около нея са един в друг. До момента са проучени над 120 погребения, а ако се преброят и препогребванията, стават над 160.
Църквата е изградена върху по-ранно християнско или византийско некрополно пространство. От него са разкрити два гроба, т.нар. цистови, което означава гробници. Едното погребение е на дете. Там също има ями, в които се откриват големи количества керамика. Находките потвърждават резултатите от предишни проучвания, че под ранно християнския некропол ще бъде документиран и проучен римски некропол. Почти на едно ниво с него се откриват и елинистични гробове от III до началото на I век пр.Хр.
Сега предстои на мястото на археологическия обект да пристигне комисия от Министерството на културата.
Разкопките ще продължат през есента. Те се осъществяват със съдействието и помощта на Община Созопол.
*Източник: БНТ
