Н а 7 май отбелязваме Международния ден на радиото и телевизията. Той е обявен за празник през 1945 година, в чест на 50-годишнината от създаването на радиото.
Първият радиоприемник в света е дело на руския физик Александър Попов. Представя го именно на 7 май 1895 година. Изобретеният от него уред за предаване и приемане на електрически колебания на големи разстояния без проводник е показан пред Руското физическо дружество Санкт Петербург.
Александър Попов доказва, изследва и обосновава възможността устройството да служи за „индикация“ при достатъчно мощен източник на излъчване, използвайки стъклена тръбичка с метални прахове между два електрода за индикатор на приеманите сигнали във вид на електромагнитно поле (радиовълни, които тогава са наричани електрически вълни или „херцови“ вълни). За основа на източника на електромагнитни вълни той използва схема, която е използвал и Лодж предната година в Оксфорд. Попов усъвършенства схемата и реализира предаване на електромагнитни вълни на голямо разстояние.
Устройството заедно с кохерера е имало и електрически звънец с чукче, с което са приемани сигналите във вид на информация от морзовата азбука. Апаратът на Попов давал възможност за първи път да се приемат радиосигнали, носещи информация чрез радиовълни и отваря пътя към създаването на други радиоустройства, позволяващи практическо използване на радиовълните. От една зала на университетската сграда Попов изпраща в друга думите „Хайнрих Херц“, които председателят на дружеството възпроизвежда на черната дъска. Така на 7 май 1895 г. е извършено първото безжичното предаване на съобщение на разстояние – името на Хайнрих Херц, в памет на починалия предишната година германски физик. Именно това, че не само са излъчвани радиовълни, а чрез тях е предадена информация, е основата на претенцията Александър Попов да се сочи за откривател на радиото, а 7 май да се чества като Международен ден на радиото.
През 1899 г. Попов включва към уреда телефонна слушалка и създава възможност за слухово приемане на сигналите. През 1907 г., според договор между българското и руското правителство, до село Франга (днес Каменар), северно от Варна, започва работа първият български безжичен телеграф. През лятото на 1911 г. на борда на крайцера „Надежда“ започва да работи радиостанция, а на 1 май 1912 г. влиза в редовна експлоатация първата българска брегова радиостанция до село Франга, „която служи за приемане и предание на телеграми от странство и България“. Впоследствие радиото навлиза в масова употреба и в България, като става едно от основните средства за далекосъобщения.
В много страни обаче се оспорва първооткривателството на Попов за сметка на италианеца Гулиелмо Маркони, носител на нобелова награда за физика през 1909 г. Но името му се свърза и с членството във фашистката партия на Мусолини.
