И зкуственият интелект (AI) има смисъл в образованието само ако помага на ученика да мисли по-добре, а не да получава по-бързи отговори.
Това твърди управителят на Образователна група „Светлина“ Магдалена Димитрова в становище към публикуваната за обществено обсъждане на сайта на Министерството на образованието (МОН) визия за въвеждане на регламентирано използване на АI в българските училища.
„Най-важното е да се запази ролята на учителя като коректив и наставник - нещо, което ясно личи и във визията на МОН“, коментира още Димитрова.
Документът получи и други позитивни становища от експерти в областта, учители и родители. Те са категорични, че присъствието на изкуствения интелект в образователната ни система не бива да е на автопилот, както е в момента, а използването му да става с правила.
Завой
Специалистите отчитат, че визията бележи важен завой в българския образователен дебат не толкова заради самото присъствие на AI в класната стая, което така или иначе е факт от години, а заради ясно заявената позиция, че технологията трябва да подпомага ученето, без да подменя мисленето и ролята на учителя. В центъра ѝ стои ясно формулиран принцип: изкуственият интелект е помощно средство, а не заместител на учителя и ученето. „Това е съществена разлика спрямо много ранни интерпретации на AI в образованието, които акцентираха върху автоматизация, оптимизация и „спестяване на време“, често за сметка на разбирането“, отчитат експертите.
Диагноза
Една от ключовите диагнози във визията на МОН е, че AI вече е част от средата, в която децата учат и общуват, независимо дали училището го признава или не. Отлагането на регламентираното му въвеждане според документа крие риск от неконтролирана употреба – без педагогическа, етична и възрастово съобразена рамка.
Тази оценка съвпада с изводите на ОИСР, които в свои анализи посочват, че липсата на ясни правила води не до по-малко, а до по-неравномерно и често неефективно използване на технологии. В докладите Education at a Glance и Innovating Education and Educating for Innovation на ОИСР се подчертава именно тази разлика: AI е ефективен, когато усилва педагогиката, а не я заобикаля
Данните от програмата PISA също показват, че високата дигитална експозиция сама по себе си не подобрява резултатите – напротив, при отсъствие на критично мислене и педагогическо водене тя може да ги влоши.
Грамотност
Визията на МОН прави важна концептуална стъпка, като поставя акцент върху AI грамотността – не като техническа компетентност, а като способност за разбиране на ограниченията на алгоритмите, риска от дезинформация и наличието на алгоритмични предразсъдъци. Изкуственият интелект е разглеждан като източник на информация и подкрепа, но не и като авторитет, което е изключително важно, защото тенденцията към обратното носи трайни негативни последствия за цялото ни общество.
„Подобен подход препоръчва и ЮНЕСКО в своята рамка за генеративен изкуствен интелект в образованието (Guidance on Generative AI in Education and Research, 2023), където се подчертава, че учениците трябва да бъдат обучавани да разпознават грешки, да проверяват източници и да разбират кога системите „халюцинират“. Сред основните рискове, които организацията идентифицира, са дезинформацията, алгоритмичните пристрастия и създаването на илюзия за „лесно знание“ – проблеми, които не се решават с технологии, а с образование. Именно тези рискове са ясно назовани и в българския документ – включително защитата на личните данни и необходимостта от поетапно, възрастово съобразено въвеждане“, посочват още експертите от „Светлина“.
Доставчик
Документът на МОН търси дистанциране от идеята за AI като „пряк доставчик на знания“. Вместо това той е представен като инструмент за подпомагане на индивидуалния напредък, за по-добра обратна връзка и за адаптиране на съдържанието към различни стилове на учене. Това е подход, който съответства на водещите международни практики, според които най-големият риск не е грешният отговор, а отслабването на аналитичното мислене.
„Именно тук визията среща практиките на част от образователните общности у нас, сред които и „Светлина“, където темата за изкуствения интелект се разглежда в по-широк контекст – като част от подготовката на учениците за свят със свръхинформация, а не просто за работа с конкретни технологии. Изкуственият интелект има смисъл в образованието само ако помага на ученика да мисли по-добре, а не да получава по-бързи отговори. Най-важното е да се запази ролята на учителя като коректив и наставник – нещо, което ясно личи и във визията на МОН“, коментира Магдалена Димитрова, управител на „Светлина“.
Според становището на образователната група предстоящият план за действие ще покаже дали този документ ще остане стратегическа декларация или ще се превърне в реална промяна в класната стая. Но още сега визията на МОН задава важен тон в дебата: по-малко техноутопии и повече образователна отговорност. Защото в крайна сметка въпросът не е дали училището ще използва изкуствен интелект. Въпросът е дали ще го направи така, че да произвежда мислещи хора, а не просто по-умни инструменти.
Министърът награди ученици готвачи в Русе
Министърът на образованието и науката проф. Сергей Игнатов беше гост на Регионалния кръг на Националното състезание по професии в туризма в Русе. В него участваха 60 ученици от професионални гимназии и профилирани паралелки на средни училища от Северна България.
Те се състезаваха в четири категории – „Най-добър млад готвач”, „Най-добър млад сервитьор”, „Най-добър млад хлебар сладкар” и „Най-добър млад аниматор“. В продължение на два дни учениците показаха своите умения в реална работна обстановка и бяха оценени от жури от изявени професионалисти в съответните сектори. Представени бяха 19 отбора от областите Враца, Велико Търново, Видин, Габрово, Монтана, Ловеч, Плевен и Русе. Министър Игнатов награди победителите задно с кмета на Русе Пенчо Милков и им пожела още повече успехи в обучението и бъдещата професионална реализация.
В категорията „Най-добър млад готвач” първо място спечели Професионалната гимназия по туризъм „Д-р Васил Берон“ във Велико Търново. Гимназията в Мездра взе първо място в категорията „Най-добър млад сервитьор”. Домакините на състезанието от Професионална гимназия по туризъм „Иван П. Павлов“ – Русе, станаха първи в категорията „Най-добър млад хлебар сладкар”. Русенци станаха победители и в категорията „Най-добър млад аниматор”.
Людмил Христов
