З абраняват на шефа да ни търси след работно време. Това може да стане факт още през септември или октомври с промени в Кодекса на труда за хоум офиса, установи проверка на „Телеграф“. Изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България Добрин Иванов коментира пред медията ни, че това се налага поради факта, че двете страни смесват времената, а от това губят служителите, които в даден момент се оказва, че са на работа по повече от 8 часа на ден. „Така те не могат да възстановят работната си сила във времето за почивка, което им се полага по закон. Именно затова се налага строга регламентация, че комуникацията е забранена в извънработно време“, коментира Иванов.
Хоум офис
Друга промяна е фиксиране на едно място, от което може да се работи от разстояние. Според експерти, работодатели и служители това обезсмисля идеята на хоум офиса, която е именно това – човек да работи от всяка точка на света. Мотивът на управляващи и синдикати за това предложение е по линия на трудовата безопасност. „Искането е свързано и с проверките, които изпълнява Инспекцията по труда“, добави Добрин Иванов. Въпреки рестрикциите Иванов смята, че това няма да доведе до крах на модела, използван от някои сектори. „Смятам, че няма да повлияе толкова, по-скоро това ще бъде един мъртъв текст, който или няма да се спазва, или ще се заобикаля при сключването на договорите“, заяви той.
Според икономиста Владимир Сиркаров тези промени ограничават гъвкавостта, мобилността и сериозните позитиви от самата идея на хоум офиса. „Наблюдавам големите корпорации. Няма никакъв шанс да върнат хората по офисите. Има опит да се направи това, като им предлагат до два-три дни да са в офиса, но ако искат. Те знаят, че ако кажат трябва – ще има отлив на служители, тъй като има голям недостиг на качествена работна ръка. Ограничаването на хоум офиса ще е проблем“, смята Сиркаров. Той добави, че след пандемията се наблюдават сериозни промени в настроенията, нагласите и динамиката на трудовия пазар и това не е само в България. „Във Великобритания виждаме, че огромна част от работната сила вече устойчиво работи извън офисите“, каза той. Икономистът подчерта, че не може да каже дали бъдещето е в хоум офиса, но е убеден, че трябва да се намери балансът, така че и работодатели, и служители да са удовлетворени.
Изгода
Донякъде този модел на работа е изгоден за работодателите, тъй като им намаляват или изчезват ангажиментите за поддръжка и плащане на наем за офиси, режийни, консумативи и пр. „Новите регламентации обаче обсъждат и възможност работодателите да доплащат към трудовото възнаграждение за осигуряване на работно място, възстановяване на част от режийните разходи за ток, отопление, интернет“, коментира изпълнителният директор на АИКБ и добави, че след пандемията търсенето на офис площи в луксозните сгради не се възстановява до тези нива преди ковид кризата. По думите му в момента работникът диктува правилата, а работодателите са готови да отговорят на исканията му, защото кадровата криза не е за подценяване.
Изгода от работата от разстояние имат и служителите, които не дават пари за транспорт, не губят време в пътуване в задръстванията, коментира икономистът. „Тук отново ключът е свързан с това дали дадена дейност може да се върши качествено и ефективно“, коментира Сиркаров и добави, че изследвания показват, че работата в офис е по-качествена, отколкото у дома, където е необходима самодисциплина и концентрация.
Надолу с минимум 20%: Въвеждането на 4-дневна работна седмица сваля заплатите
Отчитайки производителността на труда в България, отчитайки условията на полагане и роботизацията на процесите, въвеждането на 4-дневна работна седмица у нас по-скоро е химера. Това твърди изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България Добрин Иванов. „Ако бъде въведено, то ще рефлектира пряко върху производството и съответно върху нивото на доходите - може би с 20%“, посочи той. Иванов коментира, че е имало предприятия, които са опитали, и при тях не са отчетени загуби, но други са се върнали на 5-дневна работна седмица. „Ако ние успяваме в тези 4 работни дни да произведем толкова, колкото при петдневна, не би следвало да има проблем. Така производителността се е увеличила с 20% и работата е свършена за по-кратко време. Но ако не се промени организацията на труда и трудовите навици, намаляването на работното време пряко ще рефлектира върху намаляване на произведения краен продукт, което ще се отрази върху доходите им“, посочи Иванов. Според икономиста Владимир Сиркаров е възможно да сработи по-късата работна седмица у нас, но смята, че тя няма да е от полза както за служителите, така и за работодателите.
Служител: Планираните промени ще убият идеята за работа от разстояние
Ако се приемат планираните промени в Кодекса на труда, ще убият идеята за хоум офис. „Според мен няма да сработи и ще стане като с отнемането на колите от пияните и дрогираните“, заяви Красимир Панов, който отблизо 5 години работи от разстояние. Той споделя, че неговият офис се събира в една раница, в която той носи лаптоп с телефон и с връзка до интернет. „Идеята да работиш хоум офис е то да не бъде само хоум, а да може да работиш от абсолютно всяко място, на което се намираш“, коментира той. Според него тази форма на работа е започнала да сработва, но тези идеи ще убият модела. Той коментира още, че най-добрата формула е хибридната – човек да работи от вкъщи, но и да ходи в офиса, защото смята, че продължителната изолация превръща хората в асоциални. По отношение на забраната шефът да го търси извън работното време, Панов е категоричен, че при него това е невъзможно и подчертава, че това изискване трябва да се прилага според спецификата на работата. Той е убеден, че това не трябва да се регламентира в закон, а да е въпрос на договорка с работодателя.
Владимир Христовски
