В се повече млади хора с висше образование се реализират бързо на пазара на труда, доходите на завършилите растат, а делът на чуждестранните студенти в България се увеличава. Това показват данните от Рейтинговата система на висшите училища за 2026 г., представени от Министерството на образованието и науката.
Системата сравнява 51 акредитирани висши училища в 52 професионални направления по десетки показатели – от качеството на обучението и научната дейност до реализацията и доходите на завършилите.
Все повече висшисти остават в България
Една от основните положителни тенденции е подобряването на реализацията на завършилите. Делът на висшистите, които не се реализират на българския пазар на труда, е намалял двойно за последното десетилетие.
В същото време средният облагаем доход на завършилите висше образование се е увеличил около три пъти за същия период и вече достига приблизително 1600 евро.
Данните показват и предимство за хората, които продължават обучението си от бакалавърска в магистърска степен. При тях професионалната реализация е по-добра, а магистратурата позволява специализация в по-тясна област.
Нови рейтинги на университетите у нас: Кои са лидерите?
Най-съществен ръст на доходите през последните четири години е отчетен при завършилите „Военно дело“ – 280%, следвани от „Национална сигурност“ с увеличение от над 190%. Въпреки високите доходи интересът към някои от тези направления остава по-нисък и част от местата в държавната поръчка не се запълват.
Повече чуждестранни студенти
За десет години делът на чуждестранните студенти у нас се е удвоил и вече е близо 9%, което е около средното ниво за Европейския съюз.
България обаче продължава да бъде нетен износител на студенти – повече българи учат в чужбина, отколкото чуждестранни младежи се обучават у нас.
Особено силно е международното присъствие в медицината, където чужденците представляват 58% от студентите.
СУ отново е лидер
В класациите по професионални направления Софийският университет „Св. Климент Охридски“ заема първо място в 22 от общо 29 направления, в които участва.
Техническият университет – София е лидер в шест направления, а Медицинският университет – София е първи във всичките пет направления, в които предлага обучение.
Химикотехнологичният и металургичен университет и Аграрният университет в Пловдив имат по три първи места. Тракийският университет и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив са начело в по две направления.
Общо столичните университети оглавяват 44 от класациите, а висшите училища извън София – 12. Само една от класациите е спечелена от частен университет.
Университетът има значение – но не навсякъде
Данните показват, че при някои специалности изборът на университет може да има сериозно значение за последващата реализация. Това се отнася например до „Икономика“, „Информатика и компютърни науки“ и „Администрация и управление“.
При други направления разликите между отделните университети са по-малки. Сред тях са „Медицина“, „Педагогика“ и „Военно дело“.
Затова рейтинговата система има за цел да даде на кандидат-студентите по-широка картина, а не просто да подреди университетите по едно общо място.
Рекорден успех на първокурсниците
Средният успех от дипломата за средно образование на новоприетите студенти е достигнал рекордните 5,16 – най-високото ниво от началото на рейтинговата система.
Данните показват и каква част от завършилите работят по специалността си. При „Педагогика“ например повече от една трета от завършилите работят като учители по общообразователна подготовка, а близо всеки четвърти дипломиран филолог също упражнява учителска професия.
Рейтинговата система отчита и достъпността на висшето образование. Всеки трети студент е първо поколение студент в семейството – неговите родители не са завършили висше образование.
Как се измерва качеството
Според образователния министър проф. Георги Вълчев качеството на висшето образование се оценява чрез няколко механизма – акредитацията от Националната агенция за оценяване и акредитация, атестирането във висшите училища и Рейтинговата система.
Последната дава информация не само за обучението, но и за реализацията на завършилите, доходите им, научната дейност, учебната среда, престижа и регионалното значение на университетите.
Данните за 2026 г. очертават положителна тенденция в развитието на българското висше образование, но показват и сериозни различия между отделните професионални направления и университети.
Рейтинговата система може да видите ТУК.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
