С лабакът Разград наваксва на отличниците от София. Това показва анализът на резултати от матурите по български език тази година.
Ножицата в представянето не само на различните училища, но и в отделните области у нас, остава сериозно отворена. Все пак е важно да отчетем, че резултатите през 2026-а сочат, че пропастта не е толкова голяма както в предишни години. Разликата между най-силния град София и най-слабия Разград миналата година бе 17 точки. Сега тя пада до 15,28.
АНАЛИЗ НА МАТУРИТЕ: Ето колко средно изкараха зрелостниците на изпитите!
Проблемните градове се знаят от години и очевидно при тях са нужни комплексни мерки, включително от различни министерства. Засега обаче всички опити не са дали достатъчен резултат. Обяснението, че в тях има концентрация на деца с майчин език, различен от българския, вероятно е само една част от картината. Примерът на Кърджали е показателен в това отношение - там има висок процент деца с различен майчин език от българския, но областта отново изпреварва дори големи области като Бургас, Русе и Стара Загора.
Високи
Още в сряда от МОН бе отчетено, че средните резултати на държавните зрелостни изпити са най-високи от въвеждането им през 2008 г. досега. Рекорден брой отличници има по български език и литература и повече шестици по отделните предмети. „Имаме основание да говорим за обща тенденция за повишаване на резултатите, а не за единични постижения“, отбеляза зам.-министърът на образованието д-р Таня Панчева.
Излязоха резултатите от матурите
Пълни 100 т. са постигнали 53 зрелостници – най-висок брой от въвеждането на задължителната матура. Особено впечатляващ е ръстът на отличните резултати. Броят на зрелостниците с оценка поне 5,50 се увеличава с близо 42% спрямо миналата година. Тази година 338 зрелостници са получили две оценки отличен 6,00 на държавните зрелостни изпити. Четирима са постигнали максималните 100 т. и на двата зрелостни изпита, а с 0 т. и на двете матури е само един.
Прогрес
За разлика от миналата година, когато единствено Плевен повиши резултатите на учениците си по български език спрямо 2024, сега прогресът е налице в абсолютно всички региони. Най-висок е скокът в Сливен с почти 5 точки, следван от Смолян, Кърджали и опашкаря Разград. С най-малко са се подобрили резултатите от Габрово (с под една точка). Подобен е положителният напредък в Пазарджик, Велико Търново, Хасково и Видин.
Важно е обаче да отчетем, че 59 точки, какъвто е средният резултат за страната, вече се равнява на оценка много добър (4,536). За сравнение през миналата година говорехме за среден резултат от 57 от 100 възможни точки, което по скалата на МОН е добър (4,27). Според някои международни стандарти обаче такъв резултат е равен на тройка, а според други - на чиста двойка, щом няма дори 60% успеваемост.
Традиционно най-високи резултати отчитат София-град (средно 67,25 точки), Смолян (64,31) и Пловдив (62,21). Средният успех на гимназистите от професионалните гимназии и паралелки на държавния изпит за придобиване на професионална квалификация е съизмерим с миналогодишния – много добър (4,54). Най-високи резултати са постигнати при защита на дипломен проект, където отличните оценки са близо 15%. Най-високи са резултатите на ученици, които се обучават в специалности от направления „Информатика“, „Архитектура и строителство“, „Администрация и управление“ и „Ресторантьорство и кетъринг“.
Втори
С над 20% се увеличава и броят на отличните резултати на втория държавен зрелостен изпит. Подобрение спрямо миналата година има при редица предмети, като на места ръстът е особено значителен. Сериозен е и при предприемачеството – над 7 точки повече спрямо миналата година. Значително подобрение има и при математиката, където средният резултат нараства с близо 2 точки. По-добър е успехът при биология и здравно образование, където резултатите се повишават с над 6 т., а по география и икономика ръстът е с почти 3 точки. Силен напредък се наблюдава също при английския език (над 2 точки), френския език (над 7 точки) и испанския език с близо 10 точки ръст.
И тази година най-предпочитан предмет за втората матура остава английският език. На него са се явили 13 115 от абитуриентите. Само 42-ма обаче са държали изпит по физика и астрономия.
Над 85% решават успешно задачите за разбиране
В изпитния вариант по български език и литература и тази година изключително преобладаваха задачите, които не проверяват и не провокират възпроизвеждане на знания, а изискват прилагане и разбиране на наученото. Анализът показва, че над 85% от зрелостниците се справят с тези, чрез които се проверява умението за извличане и обработка на информация от текст и диаграма. Успешно се справят с литературни задачи с избираем отговор, формулирани върху даден откъс от изучен художествен текст.
Предизвикателство е създаването на кратък текст – съпоставка на интерпретация на дадена тема в изучен и в неизучен литературен текст. При езиковите задачи затруднения срещат при откриване на пунктуационна или на граматична грешка.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
Людмил Христов
