Б ебе, оцеляло на косъм. Шофьор на тир, който спира движението, за да предотврати нови сблъсъци. Жена, която държи за ръка тежко пострадало момче и го умолява да продължи да диша. Това са част от историите на оцелелите при жестоката верижна катастрофа на автомагистрала „Тракия“, която отне живота на 11 души в ранните часове на 10 ноември. Днес България е в национален траур в памет на жертвите.
Знамената в цялата страна са спуснати наполовина. В знак на солидарност с България флаговете бяха свалени и в Брюксел. А зад черната статистика остават разказите на хора, които в първите минути след трагедията се превръщат едновременно в пострадали, свидетели и спасители.
NOVA разполага с кадри, заснети в периферията на катастрофата. Те показват изключително гъстата мъгла, ограничила видимостта на магистралата. От уважение към жертвите и техните семейства звуците от сблъсъците са премахнати от записа.
Часове след трагедията социалните мрежи се изпълниха с разкази на оцелели.
„Благодаря на Бог, че ме опази! Да почиват в мир всички, които не оцеляха!“, написа Пламен Димитров.
„Днес аз можеше да съм поредната статистика!“, сподели Мария Попова.
„Освен огромната тъга, в мен има и нещо друго. Гняв! Огромен гняв!“, написа Мария Петрова.
Сред хората, попаднали в кошмара, е и Ани Йорданова, която пътувала със семейството си. На задната седалка било малкото им бебе. „Малкото ни бебенце беше с нас – отзад, на столчето, и спеше. Аз се мъчех да спра колата, но не можеше… Беше много късно. Господ беше до нас!“, разказва тя.
Докато някои от автомобилите успяват да избегнат ударите, в епицентъра на катастрофата се води отчаяна битка за оцеляване. Под смачканите ламарини има ранени, а от дерето край магистралата се чуват викове за помощ.
„Жените плачеха, мъжете бяха с издрани ръце и крака“, спомня си свидетелят Тодор Пенев. „Долу, в дерето, се чуваха страшни писъци“, разказва Мина Минкова.
Любомира Минкова пътувала със съпруга си от Бургас към София. Преди да попадне в района на тежката катастрофа, видимостта все още била около 100 метра. Тогава забелязала мъж, който отчаяно се опитвал да предупреди приближаващите автомобили. „Този мъж беше спрял товарен автомобил в средната лента за движение и махаше отчаяно с ръце, че трябва да се спре. Всъщност най-вече на него дължа живота си“, споделя тя.
Малко по-късно самата тя се оказала в ролята на спасител. Сред хаоса видяла тежко пострадало момче, заобиколено от приятелите си. Те отчаяно повтаряли името му.
„Момчетата крещяха: „Бранко, Бранко, Бранко!“ Реших просто да му казвам, че всички хора около него го обичат и че той ще се оправи, че ще бъде добре. Че е много мило момче, много смело момче и че трябва само да диша – нищо повече“, разказва Минкова.
В онези минути, докато спасителните екипи се опитват да достигнат до пострадалите през задръстването и гъстата мъгла, хората на място правят всичко по силите си, за да помогнат.
Сред тях е и Тодор Пенев. С отчаяна маневра той успял да избегне врязването на тежкотоварния си автомобил в катастрофиралите коли. Вместо да остане в кабината, веднага се отправил назад по магистралата, за да предупреди останалите шофьори. „Първото нещо, което направих, е да избягам назад и да спра движението. Това първо направих“, разказва той.
Действията му се оказали решаващи. По думите му след неговия тир последващите сблъсъци спрели. Тогава Пенев се върнал при пострадалите, за да помогне с каквото може. „Вода раздадох на пет-шест човека. Имах един резервен стек. Камионът ми работеше, не го спрях, за да може, на когото му е студено, да влезе вътре и малко да се постопли“, споделя шофьорът.
Трагедията отнема живота на 11 души. Четирима от загиналите са от сливенското село Самуилово. Трима от тях са членове на едно семейство – мъж, съпругата му и нейната майка. Четвъртата жертва е техен съсед, който пътувал за работа. Той оставя малко дете.
В Самуилово скръбта е обхванала почти всяко семейство. Близките на загиналите все още не могат да осъзнаят случилото се.
„Четирите жертви от селото – всички са наши роднини. Кака ми Ани от Бургас за един ден остана без цялото си семейство. Тя имаше само една баба, баща, майка… За един ден всичко се отне“, разказва Георги Иванов, роднина на жертвите. „Трагедия… Млади хора… Семейства… Деца…“, споделя жена от селото.
Местната власт вече организира подкрепа за почернените семейства. Кметът на Самуилово Красимир Кръстев съобщи, че предстои да бъде разгледано предложение за финансова помощ. „Общината се свърза с мен, за да може утре на сесията да гласуват еднократна помощ за наследниците на жертвите“, обясни той.
Докато страната отдава почит на 11-те загинали, в Самуилово остава тишината след загубата. А за оцелелите от магистралата споменът за онези минути ще бъде свързан не само с ужаса, но и с непознатите, които са им подали ръка. С човека, който е спрял движението. С шофьора, отворил кабината си за премръзналите. И с жената, която сред смачканите автомобили е повтаряла на едно момче, че е обичано и че трябва да продължи да диша.
Това е човешкото лице на трагедията, която почерни няколко семейства. Но и разказ за хората, който са готови да помогнат, дори самите те да се нуждаят от помощ. След като първите часове на трагедията отминаха, идва времето за много други въпроси. Като този имаше ли какво да се направи, за да не се случи това.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
