Нужен ни е диалог с България и в този контекст поисках двустранна среща с моя български колега (Велислава Петрова-Чамова – бел.ред.) на срещата на външните министри на страните членки на НАТО, която ще се проведе в Швеция след около десет дни. Въпреки всичко, което се случи през последните дни, моята позиция беше съвсем ясно формулирана и обществеността я чу за онзи необичаен и наистина неприятен епизод от онзи ден. Това заяви северномакедонският външен министър Тимчо Муцунски, предаде БГНЕС.
ЗАРАДИ ТЕРМИНА „СЕВЕРНОМАКЕДОНЕЦ“: Скопие се разсърди на външната ни министърка!
С последните си думи Муцунски визираше изказване на министър Петрова-Чамова в Брюксел от 11 май, където тя каза „нашите северномакедонски партньори“. Във връзка с това режимът в Северна Македония отправи устен демарш към българския посланик в Скопие Желязко Радуков. Същевременно обаче Скопие не е изпратило същия демарш към всички други западни страни и медии, които използват същия термин.
На въпрос на журналист относно позицията на опозицията, че въпросът за България е европейски, а не двустранен проблем, Муцунски каза, че е странно, че позициите на София и основната опозиционна партия съвпадат.
„Първото нещо, което не мога да не се запитам, е доколко съвпадат позициите на София и основната опозиционна партия, но нека гражданите преценят в края на краищата. Моята роля като министър на външните работи и ролята на правителството е винаги да заставаме на линията на защита на това, което е нашият национален интерес и приоритет на държавата, което означава да не мълчим, когато има опити за унижение на държавата, а да отстояваме твърдо позициите, които са важни за нас, но и да предприемаме стъпки, за да направим всичко необходимо, за да придвижим страната напред по европейския път“, каза министърът.
Според него диалогът с България е нужен, на първо място, защото тя е съсед, с „ когото, освен тази блокада на европейското ни бъдеще, имаме и други предизвикателства, но и други проекти, които са важни за нас в двустранните отношения“.
МВнР скочи на Скопие: Лъжи, манипулации и отказ от диалог!
„След около десет дни ще бъдем в Швеция на среща на външните министри на държавите-членки на НАТО и аз по моя инициатива поисках да проведем официална двустранна среща с моя български колега, където, освен всичко друго, една от темите, които ще обсъдим, е темата за тези неевропейски условия, които се налагат на страната ни“, каза Муцунски.
Той добави, че досега няма отговор от българска страна, но изрази оптимизъм, че ще получим положителен отговор.
„Както искам с оптимизъм да вярвам, че опозицията ще развие зрялост след днешната пресконференция, така съм и оптимист, че ще получим положителен отговор. Трябва да имаме диалог, независимо колко не сме съгласни, независимо колко понякога имаме диаметрално противоположни позиции по различни теми. Първо като хора, и второ като представители на държави, които споделят граници, които имат ключови проекти помежду си. Трябва да имаме диалог. Това не означава, че диалогът не трябва да означава и снизхождение по всяка тема. Да, това са две напълно различни неща. Но трябва да имаме диалог“, заключи министърът.
БГНЕС припомня, че през юни 2022 г. Северна Македония прие т.нар. „френско предложение“, одобрено от всички държави членки на ЕС. Според Преговорната рамка, за да започнат преговорите между Скопие и ЕС, българите трябва да бъдат включени в преамбюла на македонската конституция. Северна Македония трябва също да спазва Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с България от 2017 г., както и двата протокола към него.
Протоколът от второто заседание на Съвместната междуправителствена конференция, подписан от министрите Теодора Генчовска и Буяр Османи преди три години, постановява, че Скопие се съгласява следващата междуправителствена конференция с ЕС да се проведе, след като включи българите сред държавотворните народи в преамбюла и в два члена от своята Конституция.
В същия протокол правителството на Република Северна Македония потвърждава ангажимента си, че нищо в нейната конституция не може и не трябва да се тълкува като основание за намеса във вътрешните работи на България с цел защита на статута и правата на лица, които не са граждани на Северна Македония. Тази клауза де факто и де юре означава, че Скопие няма да претендира за признаване на „македонско малцинство“ в България.
Протоколът предвижда също противодействие на говора на омразата срещу българите и България, реабилитация на жертвите на комунистическия режим в Македония и отваряне на архивите на югослужбите.
