Д ържавният глава Илияна Йотова прие на "Дондуков 2" номинираният за служебен премиер Андрей Гюров, който представи проект за правителство.
Президентът връчи мандата за съставяне на служебен кабинет на Андрей Гюров
Йотова обясни защо избра Гюров
Гюров: Не съм зависим от нито една партия!
"Благодаря ви, че дойдохте днес, за да представите проекта на вашето служебно правителство, в определения срок. Знам, че в тази ситуация избор на служебни министри е нелека. Очакванията на българските граждани са много големи, няма да имате толеранс от 100 дни, даже, струва ми се, че няма да имате и 100 минути. Най-важната задача е подготовката на честни парламентарни избори“, с тези думи Илияна Йотова посрещна Андрей Гюров в президентството.
@telegrafbg 🇧🇬 На „Дондуков 2“: Представен проект за служебен кабинет 🇧🇬 Държавният глава Илияна Йотова прие в президентството номинирания за служебен министър-председател Андрей Гюров. В изпълнение на конституционната процедура той представи проект за състав на служебно правителство. Държавният глава заяви, че ще подпише указ за съсатвяне на служебното правителство. #политика #служебноправителство #Дондуков2 #България ♬ оригинален звук - Телеграф
Тя очаква да се продължи честно работата по случая „Петрохан“.
„От вашите действия зависи дали ще направим първите стъпки, за да можем да върнем доверието на българите в системата“, каза Йотова. Тя подчерта, че служебното правителство трябва да се справи с покачването на цените и да защити доходите на българските граждани, също така трябва да се направи така, че България да получи така необходимите й средства от ЕС.
„Надявам се да имаме твърди национални позиции, които да защитаваме пред нашите европейски партньори. Гласът на България трябва да бъде на достатъчно висок тон“, добави тя.
Андрей Гюров в изпълнение на конституцията представи следния състав на служебно правителство.
Ето имената на министрите в кабинета “Гюров”:
Министър-председател – Андрей Гюров
Кой е Андрей Гюров? В продължение на две десетилетия неговата кариера преминава от икономист и преподавател, през политик и председател на парламентарна група, до подуправител на БНБ, а от днес вече е и номиниран за служебен премиер.Роден на 31 декември 1975 година в Гоце Делчев, Гюров завършва математическа гимназия в Благоевград,а след това икономика в Софийския университет и Държавния университет „Труман“ в Мисури. Трупа професионален опит като кредитен анализатор в две банки - Харис банк и „Фолксбанк“. През 2009 година преподава "Икономика и финанси" в Американсикя университет, а от 2016 година "Капиталови пазари" в Университета за приложни науки към Търговската камара на Австрия.
Политическата му кариера започва като съучредител на „Движение Да България“. През септември 2021 година Кирил Петков го кани да се присъедини към "Продължаваме промяната" и още същата година влиза в 47-мия парламент. Спечелва бързо доверието на своите съпартийци и не случайно е избран за председател на парламентарната група.След падането на кабинета Петков и последвалите предсрочни избори отново става депутат в 48-мия парламент, а след това и в 49-тия. На 26 юли 2023 година Народното събрание го избира за подуправител на Българската народна банка, направление „Емисионно“. На 27 юни 2024 г. Комисията за противодействие на корупцията уведоми БНБ, че е установила несъвместимост заради участия на Гюров в неправителствени организации и дружества. Той оспорва решението и заявява, че е спазил изискванията за освобождаване от управителни функции. Върховният административен съд потвърждава акта на първа инстанция, а впоследствие казусът е изпратен за тълкуване до Съд на Европейския съюз. Позицията му на подуправител го направи автоматично и възможен кандидат за служебен премиер. В тази връзка на 28 януари е поканен от президента Илияна Йотова на консултации, на които той дава своето съгласие.
Вицепремиер по европейсĸите средства – Мария Недина
Мария Недина
Мария Недина е предложения на Андрей Гюров за вицепремиер по европейсĸите средства в служебния му кабинет. Тя е бивш началник на кабинета на министъра на околната среда и водите Юлиян Попов през 2023-2024 година.
Андрей Янкулов и Стоил Цицелков са другите две имена предложени за вицепремиери.
"Акцентът, който поставяме с Андрей Янкулов на позиция вицепремиер, е ясен знак за важността на съдебната система и на реформите в нея. Янкулов, като човекът, който е водил разследването по „Осемте джуджета“, има както моралните, така и юридическите аргументи да поиска освобождаването на кабинета на главния прокурор. Разчитаме на него да свърши тази работа“, заяви пред журналисти след представянето на кабинета пред президента Илияна Йотова Андрей Гюров.
Вицепремиер и министър на правосъдието – Андрей Янкулов
Андрей Янкулов
Андрей Янкулов е роден през 1980 г. в гр. София. Завършва Немската езикова гимназия през 1999 г. и специалност "право" в Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 2005 г. След дипломирането си започва работа като юрисконсулт, а през 2007 г. след спечелен конкурс постъпва в Софийска районна прокуратура (СРП), където работи в отдел "Общоопасни и други престъпления".
Член е на Комисията за професионална етика към СРП в периода 2010 - 2014 г. и на Националната прокурорска мрежа за международно правно сътрудничество в периода 2013 - 2014 г. През август 2014 г. Янкулов е назначен за заместник-министър на вътрешните работи, а в периода ноември 2014 г. - февруари 2016 г. е заместник-министър на правосъдието с ресор правителствената политика в областта на изпълнение на наказанията. След връщането си в СРП работи в отдел "Изпълнение на наказанията" до септември 2017 г., когато след конкурс е повишен в Софийска градска прокуратура (СГП).
В СГП работи в отдел "Международен и изпълнение на наказанията" до края на 2019 г., когато подава оставка като прокурор. От началото на 2020 г. Янкулов е адвокат в Софийската адвокатска колегия и се присъединява към екипите на неправителствената организация "Антикорупционен фонд" и консултантската компания "PMG Analytics".
Професионалните му интереси са насочени към наказателното право, наказателния процес, наказателно изпълнителното право, международното сътрудничество по наказателноправни въпроси и политиките в областта на изпълнение на наказанията.
Вицепремиер за честни избори – Стоил Иванов Цицелĸов
Стоил Цицелков е предложението на Андрей Гюров за заместник-министър председател в бъдещия му служебен кабинет.
Цицелков е експерт и има богат опит в наблюдението и оценката на изборната система в България.
Той е бил председател на Обществения съвет към Централната избирателна комисия (септември 2021 – октомври 2022 г.) и е активен член на организацията „Обединение за честни избори“, която следи законосъобразността и прозрачността на изборите в страната.
Министър на финансите – Георги Клисурски
В новия служебен кабинет, воден от Андрей Гюров, управлението на държавните финанси е предложено на Георги Клисурски. Неговото назначаване се приема от финансовите среди като професионален избор, насочен към запазване на строгата фискална дисциплина и успешното приключване на техническата подготовка за приемането на еврото.
Кой е Георги Клисурски?
Клисурски е макроикономист със солиден международен опит. Преди да се включи активно в управлението на българските финанси, той работи в Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) в Лондон. Там той отговаря за икономическия анализ и прогнози, което му дава мащабен поглед върху глобалните финансови процеси.
Пътят му в Министерството на финансите преминава през ключови позиции:
Заместник-министър на финансите: Клисурски бе част от екипа на Асен Василев, където пряко отговаряше за макроикономическите прогнози, управлението на дълга и бюджетните разчети.
Експертна кариера: Работил е и като икономист в Института за пазарна икономика (ИПИ), което му позволява да познава отлично и българския бизнес контекст.
Образование и профил
Георги Клисурски притежава впечатляващо образование в сферата на икономиката и финансите:
Завършва Лондонското училище по икономика и политически науки (LSE) – едно от най-престижните учебни заведения в света.
Специализира в областта на иконометрията и приложната икономика, което го прави един от водещите специалисти по изготвяне на държавните бюджетни рамки.
Ключови задачи в Министерството
Като служебен министър, пред Клисурски стоят няколко неотложни приоритета:
Целева инфлация и Еврозона: Продължаване на работата по изпълнение на критериите за ценова стабилност и финализиране на законодателните промени за еврото.
Бюджетен дефицит: Стриктен контрол върху разходите, за да се гарантира, че дефицитът ще остане в рамките на 3%, съгласно европейските изисквания.
Фискален резерв: Поддържане на стабилността на държавния резерв и управление на държавния дълг при оптимални пазарни условия.
„Изборът на Георги Клисурски е знак за предвидимост. Той е човек на цифрите, който говори езика на международните инвеститори и банкери. Това е от съществено значение за кредитния рейтинг на България“, коментират икономически анализатори.
Министър на външните работи – Надежда Нейнски
Надежда Николова Нейнски (фамилия по мъж, а преди това Михайлова) е родена на 9 август 1962 г. в София. Учи в 127 СОУ „Иван Денкоглу“. Завършва испанския профил на 9 френска езикова гимназия „Алфонс дьо Ламартин“.
Завършва българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1985 г. До настъпването на демократичните промени работи като преводач на испанска поезия, английска литература и журналист на свободна практика.
Тя е бивш министър външните работи (1997-2001), председател на Съюза на демократичните сили от 11 март 2002 до 1 октомври 2005, народен представител в няколко поредни парламента – от 37-ото до 40-ото НС. На Изборите за Европейски парламент през 2009 г. е избрана за евродепутат, като водач на кандидат-депутатската листа на Синята коалиция. На изборите за европейски парламент през 2014 г. е водач на кандидат-депутатската листа на „Синьо единство“, но не успява да стане евродепутат.
От 1983 г. до 2006 г. тя е омъжена за Камен Михайлов, с когото имат две дъщери. През 2009 г. Надежда Михайлова се омъжва за Светлин Нейнски, чиято фамилия приема и носи до днес.
Министър на вътрешните работи – Емил Дечев
Емил Дечев е юрист и магистрат, който е работил както в съдебната система, така и в изпълнителната власт.
Дечев е магистър по право в СУ „Св. Климент Охридски“.
Работил е дълги години като съдия в Софийски градски съд и Софийски районен съд.
В края на 2022 г. бе назначен за заместник-министър на правосъдието със заповед на Кирил Петков, който тогава бе министър-председател на страната. То бе освободен от длъжността зам.-министър на правосъдието през април 2024 г.
Министър на регионалното развитие и благоустройството – Ангелина Бонева
Ангелина Тодорова–Бонева - избрана за кандидат за министър на регионалното развитие и благоустройството от Андрей Гюров, като номинацията зaлaгa на професионалист с опит в стратегическото планиране и управление на европейски програми за регионално развитие, финансирани с милиарди евро и насочени към инфраструктурни и устойчиви градски проекти.
Ангелина Тодорова–Бонева е български държавен служител и експерт в областта на регионалното развитие, планирането и управлението на европейски програми. Тя е заемала ръководни позиции в Министерството на регионалното развитие и благоустройството, включително като заместник‑министър и ръководител на управляващите органи на ключови оперативни програми за развитие на регионите в страната.
За Ангелина Тодорова–Бонева има данни за богат професионален опит в публичната администрация, насочен към стратегическо планиране, координация на програми и управление на европейски фондове. Към момента тя е излизала на публичния терен предимно чрез своите функции в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).
Тя е била заместник‑министър на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на регионите“ (2021–2027), както и на Оперативна програма „Региони в растеж“ (2014–2020).
Като заместник‑министър на МРРБ и ръководител на стратегическите управления на европейски оперативни програми, Ангелина Тодорова–Бонева е участвала в управлението и изпълнението на ключови политики за развитие на българските региони. Това включва координиране на финансирането и интегрирането на инфраструктурни, социални и инвестиционни проекти, които се реализират с европейски средства.
В изявления по програма „Развитие на регионите“ от 2023 г. тя подчертава ролята на инициативата за даване на възможност на местните общности да определят свои приоритети и да насърчава устойчивото развитие на всички територии.
В изявления по професионални форуми и срещи с представители на бизнеса и местните власти Ангелина Тодорова–Бонева е подчертавала значението на:
- координацията между държавната администрация и строителния бранш;
- стратегическото планиране за използване на европейски средства за инфраструктурно развитие;
- възможностите за цифрова трансформация и иновации в строителния сектор и регионалните политики;
Министър на труда и социалната политика – Хасан Адемов
В служебното правителство с премиер Андрей Гюров ресорът на труда и социалната политика се поверява на един от експертите в сектора – д-р Хасан Адемов. Предложението му за служебен министър се разглежда като стратегически ход за осигуряване на спокойствие в социалната система и професионално управление на сложните преговори със синдикати и работодатели.
Кой е Хасан Адемов?
Д-р Хасан Адемов е емблематична фигура за българския парламентаризъм и социална сфера. Той е лекар по образование, но целият му професионален и политически път е посветен на защитата на трудовите права и изграждането на устойчива пенсионна система.
Това е поредно завръщане на Адемов в управлението на социалното министерство:
Министър на труда и социалната политика: Той заемаше този пост в кабинета „Орешарски“ (2013–2014 г.), където бе отличен за способността си да намира консенсус в условия на протести и напрежение.
Дългогодишен председател на Социалната комисия в НС: В продължение на няколко парламента Адемов бе ключовата фигура, през която минаваха всички законодателни промени, засягащи пенсиите, социалните помощи и пазара на труда.
Образование и експертен профил
Хасан Адемов е завършил Медицинския университет във Варна и е специалист по анестезиология и реанимация. Въпреки медицинския си бекграунд, той се утвърди като:
Архитект на осигурителната система: Считан за един от малкото политици, които разбират в детайли математическите модели на пенсионното осигуряване.
Майстор на социалния диалог: Адемов е известен със своя спокоен и балансиран подход, печелейки уважението както на организациите на хората с увреждания, така и на големите индустриалци.
Приоритети в новия мандат
Като служебен министър, д-р Адемов ще трябва да се справи с няколко горещи теми:
Пенсионни разчети: Подготовка и гарантиране на индексацията на пенсиите по „швейцарското правило“, без да се застрашава стабилността на НОИ.
Заетост и кадри: Овладяване на недостига на работна ръка чрез активни мерки на пазара на труда и програми за квалификация.
Социално подпомагане: Прецизиране на помощите за отопление и подкрепа за уязвимите групи в условия на инфлационен натиск.
Министър на отбраната – Атанас Запрянов
Атанас Запрянов е генерал-лейтенант от запаса, роден на 16 април 1950 г. в с. Драгойново. Завършва ВНВУ „В. Левски“ като първенец на випуска, Военната академия по свръзките „Будьони“ в Санкт Петербург с отличие и златен медал, както и Военна академия „Г. С. Раковски“. Преминава и специализации в САЩ и в Колежа на НАТО в Рим.
В кариерата си заема редица командни и щабни длъжности в Българската армия, включително началник на управление „Свързочни войски“, началник на Военна академия „Г. С. Раковски“, заместник-началник на Генералния щаб по ресурсите и военен представител на България в НАТО и ЕС. През 2003 г. е удостоен със звание генерал-лейтенант.
След преминаването си в резерва през 2010 г. е съветник на министъра на отбраната, а от 2015 г. – заместник-министър на отбраната. По-късно заема поста министър на отбраната. Награждаван е с орден „За военна заслуга“ – първа степен. Владее английски и руски език, женен е и има две деца.
Министър на образованието и науката – Сергей Игнатов
Проф. д.н. Сергей Игнатов е кандидат за служебен министър на образованието от Андрей Гюров, като номинацията поставя начело на ресора утвърден учен и бивш ръководител на системата с дългогодишен академичен и управленски опит.
Проф. д.н. Сергей Игнатов е български учен египтолог, университетски преподавател и политик, заемал поста министър на образованието, младежта и науката в периода 2009 –2013 г. Той е сред малкото български учени с международна известност в областта на египтологията и съчетава академична кариера с участие в държавното управление.
Сергей Симеонов Игнатов е роден на 6 август 1960 г. във Видин.
Завършва египтология в Ленинградския държавен университет (днес Санктпетербургски държавен университет) през 1985 г., където по-късно защитава докторска степен. Специализира и в All Souls College към Оксфордския университет, което допълва международната му академична подготовка.
Академична кариера и научна дейност
Игнатов започва преподавателската си работа в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, където последователно е лектор, асистент и доцент.
По-късно се присъединява към Нов български университет (НБУ), където заема редица ръководни длъжности, включително декан на бакалавърската програма и ректор в периода 2002–2009 г.
Той е основател на Българския институт по египтология и се счита за създател на съвременната българска школа в тази научна област, като въвежда първите университетски курсове по египтология у нас още през 80-те години.
Като учен Игнатов е автор на множество книги и над 40 научни публикации, посветени на езика, историята и религията на Древен Египет.
Сред известните му трудове са „Morphology of Classical Egypt“, „The Wisdom of Ancient Egyptians“ и „Egypt of the Pharaohs“.
Политическа дейност и мандат като министър
През август 2009 г. Игнатов е назначен за заместник-министър на образованието, отговарящ за висшето образование и науката.
На 19 ноември 2009 г. е утвърден от парламента за министър на образованието, младежта и науката в правителството на Бойко Борисов, като заема поста до януари 2013 г.
По време на мандата му са реализирани реформи, насочени към разширяване автономията на университетите и въвеждане на диференцирано финансиране на висшето образование.
Работи и по нови стратегии за научни изследвания, младежки политики и системи за студентско кредитиране.
След периода в изпълнителната власт Игнатов продължава академичната си кариера и международната дейност.
Преподава и участва в научни форуми в различни университети и изследователски центрове по света, включително в Санкт Петербург, Кеймбридж и Кайро.
От 2018 г. заема ръководни позиции в Европейския хуманитарен университет във Вилнюс, където е назначен за ректор.
Научни интереси и експертиза
Основните му изследователски интереси са свързани с:
- езика и литературата на Древен Египет;
- историята и религиозните представи на древноегипетската цивилизация;
- културните контакти в древния Изток.
Министър на здравеопазването – Михаил Околийски
Доц. д-р Михаил Околийски е български експерт по обществено здраве и психично здраве, университетски преподавател и държавен управленец, заемал ръководни позиции както в национални институции, така и в системата на Световната здравна организация (СЗО).
Михаил Околийски завършва социална терапия в Хумболтовия университет в Берлин през 1995 г., а през 1998 г. защитава докторска степен по сексология в същото висше училище.
В периода 1990–1998 г. работи в Германия в областта на психичната рехабилитация, като натрупва опит в европейски модели за грижа за психичното здраве.
След завръщането си в България Околийски развива дългогодишна експертна и научна кариера в сферата на общественото здраве:
В периода 1998–2014 г. е доцент в Националния център по обществено здраве и анализи, сектор „Психично здраве“, където участва в разработването на национални програми, проекти и епидемиологични изследвания.
Ръководи направление „Психично здраве“ в същия център и работи по политики за превенция и лечение на психични разстройства.
Преподава сексология и репродуктивно здраве в Югозападния университет „Неофит Рилски“.
Околийски е и член на международни професионални мрежи, включително на Изпълнителния комитет на Европейската мрежа за оценка на услугите за психично здраве (ENMESH).
През 2014 г. започва работа като експерт в българския офис на СЗО, а впоследствие става негов ръководител.
Той управлява офиса на организацията в България до юни 2023 г., като работи по теми като превенция на заболяванията, обществено здраве и политики за психично здраве.
В публични изяви като представител на СЗО коментира глобални здравни рискове, включително вредите от тютюнопушенето и необходимостта от активна профилактика.
След работата си в международната организация Михаил Околийски влиза в изпълнителната власт като заместник-министър на здравеопазването. На този пост участва в разработването и обсъждането на политики, свързани с достъпа до лечение, лекарствената политика и реформите в здравната система.
В своята експертна работа Околийски последователно поставя акцент върху:
- значението на психичното здраве като ключов елемент от цялостното здраве на обществото;
- превенцията на рискови фактори като зависимости, тютюнопушене и социални влияния върху здравето;
- връзката между начина на живот и хроничните заболявания, включително ролята на замърсяването на въздуха и вредните навици.
Министър на културата – Найден Тодоров
Директорът на Софийската филхармония Найден Тодоров за трети път ще оглави Министерството на културата като служебен министър.
През февруари 2023 г. той за първи път пое ведомството във втория служебен кабинет на Гълъб Донев. Тодоров бе номиниран за служебен министър на културата и в първия служебен кабинет на Димитър Главчев през април 2024 г.
И двата периода, в които Тодоров е министър, са съпътствани от скандали.
През 2023 г., когато той встъпва в длъжност, се развива конфликта в Народния театър между директора му Васил Василев и режисьора Александър Морфов. Тодоров се опита да потуши скандала, като проведе разговори с враждуващите страни, но не зае страна по казуса и отказа да освободи директора по искане на протестиращи актьори. По-голяма част от трупата обаче застана на страната на Василев.
В края на 2023 г. срещу Тодоров имаше недоволство в редиците на музикантите от Софийската филхармония, която ръководи. Оркестрантите обявиха стачка с искане за по-високи възнаграждения заради липсата на резултат от едногодишните опити от страна на синдикатите да убедят директора да увеличи парите на музикантите, така че да отговарят на размера на средната работна заплата за София.
Протестът бе насочен най-вече срещу начина, по който се разпределят средствата, като част от музикантите се обявиха за неговата оставка. Казусът завърши с цялостно отпускане на повече средства от страна на държавата и законодателни промени, които отвързаха ръцете на директорите на културни институти за увеличение на възнагражденията.
През 2024 г. докато Тодоров отново е министър, избухва скандалът с източването на държавни средства от държавните театри в Разград и Смолян, основно чрез фиктивни назначения на служители, чиито „заплати“ после са били изтегляни и връщани на организаторите на схемата.
Тогава Тодоров назначава редица проверки в културни институти с допускането, че не може да се изключи помощ от служител във ведомството.
След избирането на редовен кабинет в началото на 2025 г. Тодоров се връща като директор на Софийската филхармония, след като бе преизбран за поста за нов 5-годишен мандат през октомври 2022 г.
Като мениджър на културния институт Тодоров успя да доведе в България редица световни музиканти като Марта Аргерич, Анджела Георгиу, Соня Йончева, Паул Бадура-Скода, Юрий Башмет, Патриция Копачинская, Сара Чанг, Максим Венгеров, Вадим Репин, Юлиян Рахлин и много други.
С част от изброените Тодоров е заставал на една сцена като диригент. През годините е работил с всички симфонични оркестри и оперни театри в България, както и с много чужди оркестри, между които са Виенският симфоничен оркестър, Филхармонията на Богота - Колумбия, Оркестърът на Румънското радио и телевизия, Филхармонията на град Токио и др.
Със Софийската филхармония дебютира през 2001 г. През 2004 г. той е обявен за неин постоянен гост-диригент, по-късно става главен гост-диригент, а от началото на 2017 г. е избран и за неин директор.
В периода 2005 - 2017 е начело на Държавна опера - Русе. През 2006 г. прави своя дебют с Берлинския симфоничен оркестър и само година по-късно е поканен да дирижира и концертите от турнето на състава в най-големите градове в Япония.
През 2010 г. дебютира и във Виенската народна опера, дирижирайки спектаклите на балета "Лешникотрошачката" от Чайковски с Виенския държавен балет.
От 2018 г. като част от образователната политика на Софийската филхармония Найден Тодоров става водещ на предаването за класическа музика на Българската национална телевизия "На концерт с БНТ 2".
През 2021 г. издава първата си книга с разкази "Полъх от ангели".
Министър на земеделието и храните – Иван Христанов
ван Христанов е роден на 24 декември 1973 г. в София, България. Той завършва средното си образование в СПТУ по строителна механизация в Плевен и получава диплома като магистър по икономика от Университета за национално и световно стопанство със специализация в „Аграрна икономика“ и втора специалност „Счетоводство и контрол“.
През 1998 г. започва работа в представителството на международната счетоводна компания TMF в София, след което се присъединява към финансовия отдел на консервния комбинат „Сторко“ в Плевен.
През 2001 г. основава високотехнологичната компания JetFinance International за потребителско финансиране, която за 6 години достига над 2850 служители и получава най-висок рейтинг от световните рейтингови агенции. През 2006 г. компанията издава евро-облигации на Лондонската фондова борса, а през 2007 г. е продадена на BNP Paribas Personal Finance.
След продажбата на компанията, Христанов става партньор в два инвестиционни фонда – Empower Capital и Silver Line. След като бива избран за народен представител от област Плевен, той се оттегля от почти всички бизнес ангажименти, за да се фокусира върху обществената дейност.
В 47-то Народното събрание остава за кратко, защото поема длъжността на Заместник-министър на земеделието. През май 2022 г. става публично известен с възстановяването на дейностите на държавата на ГКПП „Капитан Андреево“, заплахите срещу него от януари 2022 г. и опитите да бъде подкупен с 500 000 лв. на месец.
След напускането на ПП „Продължаваме Промяната“ през последния ден на 48-то Народно събрание, Иван Христанов обявява намерението си да създаде нова политическа сила, насочена към мнозинството от гражданите, които не гласуват. Тази нова политическа формация се определя като реформаторска, центристка и народна, базирана на ясна гражданска идеология и силни национални структури.
Семеен е, с три деца.
Министър на околната среда и водите – Юлиян Попов
Юлиян Попов е сред най-влиятелните гласове в Европа по темите на енергийния преход и климатичните политики. Той е дългогодишен съветник на Европейската климатична фондация (European Climate Foundation) и председател на Института за ефективност на сградите в Европа (BPIE).
Това е третият път, в който Попов заема горещия стол в МОСВ:
През 2013 г. бе служебен министър в кабинета на Марин Райков.
През 2023 – 2024 г. заемаше поста в редовното правителство на акад. Николай Денков.
Днес (2026 г.) той отново поема управлението в ключов за България момент.
Професионален път и образование
Роден в София, Попов завършва „Българска филология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Кариерата му обаче бързо се насочва към международната сцена и стратегическото управление:
Основател на Нов български университет: Той е един от хората, поставили основите на учебното заведение и първият му изпълнителен директор.
Лондонски период: От десетилетия живее и работи във Великобритания, където се утвърждава като журналист, писател и водещ консултант по въпросите на енергийната сигурност.
Международен автоюритет: Член е на редица престижни бордове, включително на Европейския съвет за външна политика (ECFR).
Приоритети в служебния кабинет
Очаква се Попов да се фокусира върху няколко критични направления:
План за възстановяване и устойчивост: Ускоряване на „зелените“ проекти, които са от ключово значение за траншовете от Брюксел.
Водна сигурност: Справяне с хроничните проблеми с безводието в десетки общини в страната.
Въздух и отпадъци: Продължаване на наказателните процедури и реформите в управлението на отпадъците.
„Попов е фигура, която не се нуждае от време за адаптация. Той познава администрацията, познава европейските директиви и, най-важното – ползва се с доверието на партньорите ни в Брюксел“, коментират политически анализатори.
Министър на иновациите и растежа - Ирена Младенова
Ирена Борисова Младенова е утвърден икономически експерт и университетски преподавател, която има значителен опит в управлението на европейски програми и икономическите реформи.
Тя е главен асистент в катедра „Стопанско управление“ на Стопанския факултет към Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Нейната научна работа е фокусирана върху стратегическото управление и организационната промяна.
Притежава докторска степен по икономика и управление (с дисертация на тема организационен капацитет за промяна) и магистърска степен по „Стратегическо управление“ от Софийския университет. Има и допълнителна квалификация в областта на банките и финансите.
Ирена Младенова е добре позната в държавната администрация, където е заемала ключови постове в няколко правителства:
Заместник-министър на икономиката: Тя е заемала този пост три пъти в служебни кабинети (през 2013 г., 2014 г. и 2021 г.). В тези периоди тя е отговаряла пряко за европейските програми, инвестициите, иновациите и предприемачеството.
Управление на еврофондове: Била е ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма „Конкурентоспособност“, където основен приоритет е било ускоряването на разплащанията към бизнеса.
Съветник: Работила е като икономически съветник в Министерството на икономиката и в администрацията на президента Росен Плевнелиев.
Освен в държавната администрация, тя има над 20 години опит в консултантския бизнес. Работила е в международни компании като PwC (PricewaterhouseCoopers) и Kearney, където е ръководила проекти за стратегическо преструктуриране и оптимизация. Заемала е високи управленски позиции (директор „Корпоративно развитие“) в регионални компании в енергийния сектор.
Министър на транспорта и съобщенията - Корман Исмаилов
орман Якубов Исмаилов е български политик и народен представител в 43-ото Народно събрание. До април 2011 г. е бил член на ДПС, но тогава е изключен заради подкрепата му за също така изключения Касим Дал.
Завършва гимназия в столицата. След отбиването на военната си служба се дипломира със степен бакалавър по икономика в университета в Кония, Турция. След дипломирането си през 1997 г. за кратко работи като зам. редактор във вестник „Права и Свободи“ – издание на ЦС на ДПС.
В периода 1998 – 2001 година е банков служител в „Зираат Банкасъ“ клон София, след което регистрира бизнес консултантска компания. През 2004 г. завършва „Регионалното училище за политика“ към Асоциация „Българско училище за политика“. Завършва и „Стопанско управление“ в град Кония, Турция.
През 2006 г. е избран за председател на младежката организация на ДПС, като остава на този пост до 2009 г. Тогава е избран за депутат в 41-ото народно събрание от листата на ДПС в Добрич. Бил е и член на Централното оперативно бюро (ЦОБ) на ДПС.
На 12 април 2011 г. лидерът на ДПС Ахмед Доган дава една седмица срок на Исмаилов да изясни позицията си дали подкрепя ДПС или Касим Дал. Причината е участието на Исмаилов в среща на Касим Дал със симпантизанти в Търговище. Една седмица по-късно, преди изключването му от партията, Исмаилов обвинява лидера на ДПС Ахмед Доган, че нарушава устава и програмата и уронва престижа на партията и не изпълнява задълженията си като народен представител.
В края на май 2011 по време на публичен дебат с лидера на партия „Атака“, Волен Сидеров, влизат в конфликт в предаването „Неделя 150“ по БНР Хоризонт, при който се налага водещият и редакторът на предаването да разтървават политиците. Причина за случая е спречкването станалото два дни по-рано пред столичната Баня Баши джамия между хора от „Атака“ и молещи се пред джамията.
На 1 декември 2012 Корман Исмаилов заедно с Касим Дал учредяват Народна партия „Свобода и Достойнство“.
Министър на икономиката и индустрията – Ирина Щонова
В състава на новото служебно правителство Ирина Щонова поема един от най-предизвикателните ресори – Министерството на икономиката и индустрията. Нейното назначение е ясен сигнал за експертен подход, насочен към привличане на високотехнологични инвестиции и модернизация на българския бизнес.
Ирина Щонова е сред най-добре подготвените кадри в новия кабинет по отношение на международен бизнес опит. Тя притежава впечатляваща академична подготовка:
Магистър по бизнес администрация (MBA) от Университета „Станфорд“, САЩ – едно от най-престижните бизнес училища в света.
Доктор по икономика от Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Бакалавър по икономика от университета „Сейнт Олаф“ в Минесота, САЩ.
Професионален път: От Лос Анджелис до София
Преди да влезе в държавната администрация, Щонова гради кариера в сърцето на американската икономика:
Вицепрезидент в телекомуникационния гигант AT&T: Там тя отговаря за стратегиите, маркетинга и ценообразуването на нови продукти – позиции, изискващи висш мениджмънт и прецизно финансово планиране.
Директор в DirecTV (Лос Анджелис): Ръководила е ключови отдели в американската спътникова телевизия.
McKinsey & Company: Работила е в екипа на една от най-влиятелните консултантски фирми в света, специализирана в оптимизиране на бизнес процеси за най-големите корпорации.
Опит в управлението на икономиката
Ирина Щонова не е новa за министерството. Тя натрупа ценен опит като заместник-министър на икономиката и индустрията (назначена през 2022 г.), където отговаряше за международните икономически отношения и индустриалните зони. В този си период тя активно промотира България като дестинация за производство на компоненти с висока добавена стойност, особено в сферата на автомобилостроенето и електрониката.
Министър на енергетиката – Трайчо Трайков
Трайчо Димитров е избран за кандидат за служебен министър на енергетиката.
Трайчо Димитров Трайков е български икономист, политик и местен управник, известен с работата си както в централната държавна власт, така и в местното самоуправление на столицата. Роден е на 19 април 1970 г. в София.
Трайков завършва Първа английска езикова гимназия в София, след което се дипломира в Университета за национално и световно стопанство през 1994 г. Специализира в областта на контрола, анализа и управлението в Германия и Австрия, преди да се върне в България.
Преди навлизането си в активната политика натрупва дългогодишен опит в частния сектор - работи като консултант, мениджър и инвестиционен специалист, включително в международни компании и енергийния бизнес.
Кариерата му обхваща над 25 години професионален опит като предприемач, висш мениджър и стратегически консултант.
Министър на икономиката, енергетиката и туризма (2009 - 2012)
През юли 2009 г. Трайков е назначен за министър на икономиката, енергетиката и туризма в първото правителство на Бойко Борисов и заема поста до март 2012 г.
По време на мандата му ресорът обединява ключови политики в индустрията, енергетиката и инвестициите.
Освобождаването му от длъжност през 2012 г. е свързано с разногласия около енергийни проекти, включително позициите му в преговори с Русия и по темата за АЕЦ „Белене“.
След напускането на изпълнителната власт Трайков продължава обществената си дейност като икономически експерт, консултант и политически активен участник в десния реформаторски спектър.
През 2016 г. е кандидат за президент, издигнат от Реформаторския блок.
Преди да стане районен кмет, е и общински съветник в Столичния общински съвет.
Кмет на столичния район „Средец“
На местните избори през 2019 г. Трайчо Трайков е избран за кмет на район „Средец“, като полага клетва на 12 ноември същата година.
Той печели балотажа с малко над 54% от гласовете.
През 2023 г. е преизбран за втори мандат с 53,65% от вота.
Като районен кмет се занимава с управление на инфраструктурни, градоустройствени и административни въпроси в централната част на София.
Министър на електронното управление – Георги Шарков
Верата на изкуствения интелект и зачестилите хакерски атаки, управлението на Министерството на електронното управление е предложено да поеме човек, чието име е символ на киберсигурност в международен мащаб – Георги Шарков. Неговото назначаване се определя като ход за „бетониране“ на държавните системи срещу външни заплахи.
Академичен колос в IT сектора
Георги Шарков не е просто администратор, а учен и визионер. Той е доктор по математика в областта на изкуствения интелект (от Института по математика на БАН) и дългогодишен ръководител на лабораторията по киберсигурност в „София Тех Парк“.
Международно признание:
Национален координатор по киберсигурност: Той заемаше този пост в продължение на години, като бе основният архитект на Националната стратегия за киберсигурност „Киберустойчива България 2020“.
Съветник в НАТО и ЕС: Шарков е признат експерт в международни групи по киберсигурност и киберотбрана.
Ръководител на ESI CEE: Директор на Европейския софтуерен институт – Център Източна Европа, където е обучил хиляди софтуерни инженери и мениджъри.
Кариера, посветена на защитата на данните
Професионалният път на Георги Шарков е свързан с внедряването на най-високите стандарти за сигурност и качество в софтуерната индустрия. Той е един от хората, които активно помагаха на българския бизнес да стане конкурентоспособен на световния пазар чрез сертификации и иновации.
В академичните среди е известен като взискателен преподавател в Софийския университет и Нов български университет, където подготвя следващото поколение експерти по цифрова трансформация.
Министър на туризма – Ирена Георгиева
Ирена Георгиева Георгиева е дългогодишен експерт и управленец в сектора на туризма, предложена за служебен министър в кабинета на Андрей Гюров. Тя е познато лице в министерството, тъй като е заемала поста на заместник-министър в множество редовни и служебни кабинети от 2015 г. насам.
Ирена Георгиева е завършила „Социология“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Носител е на златен медал за отличен успех и активна обществена дейност от университета. Притежава редица професионални сертификати в областта на туристическия мениджмънт.
Професионалният път на Ирена Георгиева е почти изцяло свързан с частния и публичния сектор в туризма, като тя има над 25-годишен управленски опит.Преди да влезе в държавната администрация, тя е била ръководител на туристически агенции.
От 2006 г. е член на Управителния съвет на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти (АБТТА). В периода 2009 – 2013 г. е била Председател на УС на АБТТА.
Назначена е за заместник-министър на туризма за първи път през февруари 2015 г. Заемала е тази длъжност в периода 2015 – 2021 г. и отново е връщана на поста в следващи служебни и редовни правителства (включително през 2021, 2023 и 2024 г.).
Ирена Георгиева е признат експерт и на международно ниво. Била е член на Борда на директорите на ECTAA (Европейската асоциация на туристическите агенти и туроператори). Заемала е позициите директор и заместник-директор в ECTAA, а от 2010 до 2012 г. е неин Президент.
В периода 2021 – 2023 г. е представител на България в Борда на директорите на Европейската туристическа комисия. Владее три чужди езика: английски, френски и руски.
Министър на младежта и спорта – Димитър Илиев
Доц. Димитър Илиев е осемкратен рали шампион на България и е единственият българин, печелил три пъти най-престижното автомобилно състезание в страната – Рали България. Започва своята кариера през 1994 г. През 2013 г. обявява, че се отказва от спорта и се отдава изцяло на преподавателска дейност. Доц. д-р Димитър Илиев е преподавател в катедра „Технически и ледени спортове“ в НСА “Васил Левски”, сектор „Автомобилен и мотоциклетен спорт“.
Експерт е в пътната безопасност. През годините това се превръща в негова кауза. Димитър е и основател на първата академия по безопасно шофиране, като годишно предава своя опит на над 2000 човека. Обича природата и често спортува в планината. Владее английски, немски и италиански език
Йотова не изрази възражения и обяви, че ще назначи правителството и ще насрочи изборите.
Тя ще издаде едновременно три указа - за назначаване на кабинета "Гюров", за насрочване на парламентарни избори на 19 април и за определяне границите и номерацията на многомандатните избирателни райони.
