У чени искат защита на евроазиатския бобър и включването му в Червената книга на България, стана ясно на провела се в Русе среща по повод Международния ден на бобъра.
Празникът се отбелязва за първи път у нас, след като преди две години се появиха научни публикации за връщането на вида на наша територия. Бобърът се смяташе за изчезнал в периода 1750 - 1850 г., но през есента на 2020 г. лесничеи от Държавното горско стопанство в Бяла, Русенско, откриха следи от присъствието му.
Д-р Николай Коджабашев представи проучването.
Доказателства
При обход на брега на река Баниски Лом инж. Десислава Цветкова и нейни колеги констатирали паднала гигантска хибридна топола, а специфичното „отсичане“ им подсказало, че това може да е дело на бобър. На 19 март 2021 г. експерти от същото ловно стопанство открили втора такава топола, а не след дълго е направена първата фоторегистрация на гризача.
„Добре е всяка година да отбелязваме този ден, за да можем да обсъждаме какво сме постигнали в защита на това животно, както и с какво то ни е помогнало да възстановим силно нарушената от човека среда“, отбеляза на срещата д-р Николай Коджабашев, преподавател в Лесотехническия университет, който представи резултатите от проведено през 2022 г. проучване за връщането на бобрите по нашите земи.
Находища
Установени са 32 находища на евроазиатски бобър, документирани с фотоматериали. Д-р Коджабашев съобщи за наличието на 100-150 териториални семейни двойки, включващи между 400 и 600 индивида по поречието на Дунав. Според специалистите една от версиите за появата на гризача на наша територия е, че това най-вероятно са бобри, дошли от популациите, заселени на румънска територия.
Евроазиатският бобър няма национален природозащитен статут в България и не фигурира в никакви природозащитни документи, тъй като е смятан за изчезнал, а след като го няма, няма как да бъде опазен.
Бобърът е вторият по големина гризач в света след южноамериканската капибара. Той е уникално животно - може да задържи въздух до 15 минути под вода. Ако имат шанс да оцелеят, бобрите остават в семеен брак до смъртта си. Живеят до 20 и дори до 24 години. В миналото са били избивани заради кожата и месото.
Жанета Йорданова
