П овечето инциденти по ивицата във Варна са на сушата, а не във водата. Това сподели пред „Телеграф“ Дирон Ръсовски, концесионер на плажовете в морската столица. „За щастие досега тази година нямаме нито един тежък инцидент в морето. На пясъка най-честите проблеми са топлини удари заради жегата. Водата е тиха и спокойна. Към момента не е излизало мъртво вълнение“, коментира той. Ръсовски уточни, че при появата на „мъртвака“ спасителите са особено бдителни и освен вдигане на червен флаг по ивицата се маркират зоните с мъртво вълнение, както и наличието на дънни ями.
Варна и прилежащите курорти са обезпечени със спасители за летния сезон.
28 спасители, разпределени на 14 поста, работят по варненските плажове. Всички те са обезпечени и от медицинска помощ с реанимационни екипи, които работят от 1 юни до 30 септември ежедневно от 08,00 до 18,00 часа.
„Морето е стихия и е опасно! Винаги трябва да се влиза в него предпазливо и с едно наум! Най-недисциплинирани са пияните туристи - споделя спасителят Добрин Добрев. - Ние не сме пъдари, всеки трябва да разчита на собствената си съвест“, добавя концесионерът.
Съвети
- Никога не влизайте във водата след обилно хранене, употреба на алкохол и наркотици;
- Възрастните хора, децата и гражданите с хронични заболявания, високо кръвно, болно сърце и др. да посещават плажа до 10 ч. сутрин и след 17 ч. следобед;
- Родителите да не изпускат децата си от поглед на плажа;
- Деца до 12 години никога да не влизат в морето без възрастен придружител;
- Хората, които не могат да плуват, да влизат в морето само до кръста;
- При опасност човек трябва да запази самообладание. Да маха с ръце и вика за помощ, за да привлече внимание.
Вълнение
Морските хора казват, че в първите дни на август "морето се обръща", започват да духат есенните ветрове, които менят непрекъснато посоката си, излизат вълнения и мъртво течение, известно още като "солуган". То в Черно море се появява обикновено след Преображение (6 август), но според синоптиците това може да стане, когато североизточният вятър духа няколко дни поред.
„Мъртвакът“ представлява река в морето, където цветът на водата е по-бял. Има повече балончета, повече вълни се получават, докато другата вълна е с друг цвят и там е по-спокойно.
Мъртвото течение може да се образува дори на 5-10 метра от брега.
То невинаги се вижда с просто око. Наглед морето може да изглежда спокойно. След като е имало силен вятър няколко дни, се получава отразена вълна, която копае ями. Тя ги свързва и се получава нещо като подводна река, обясняват спасители. Мъртвото вълнение се усеща по това, че когато тръгнем да излизаме от водата, тя ни връща обратно.
Статистика
По-голяма част от удавянията не са в морето, а в реки, язовири, други водоеми и домашни басейни. Това каза за БТА Йордан Иванов, главен експерт в дирекция „Водноспасителна служба“ на Българския Червен кръст (БЧК).
Рискови са и аквапарковете, където посетителите често пренебрегват съветите за безопасност. По повод Световния ден за предотвратяване на удавянията - 25 юли, той напомни, че сме в разгара на летния сезон и призова хората да бъдат по-отговорни и по-внимателни.
По данни на БЧК през 2024 г. са се удавили 86 души, пет от които деца. Спасените от удавяния са 3876. В България удавянето е втората, след автотранспортните произшествия, водеща причина за смърт. Дейностите по водно спасяване от страна на БЧК се осъществяват в четири основни направления. Това са превенция на водния травматизъм; обучение на водни спасители; международна, спортно-състезателна дейност и проекти; методическа помощ и осъществяване на водноспасителна дейност на водни площи.
За последните десет години правоспособност са получили 3500 спасители – за море, и над 7000 – за плувни басейни, показват данните на БЧК. Средно всяка година обучаваме 800 спасители, около 500 – за басейни, около 300 – за морета, каза Йордан Иванов. Необходимо е човек да е навършил 17-годишна възраст, за да започне обучение за воден спасител, професията може да бъде упражнявана след навършване на пълнолетие.
Как да реагираме
1. Да не се паникьосваме. Като се поддадем на паниката, ние се ръководим от инстинкта за самосъхранение, а не от разумни разсъждения.
Да пазим силите си! Да плуваме не към брега, а настрани, т.е. успоредно на брега. Ако рипът е тесен (до 5 м), бързо ще излезем от него. Това течение не е много продължително и след около 5 мин. ще ни остави на спокойствие. След това трябва да плуваме 50-100 м встрани, а после към брега. Ако веднага поемем към брега, има опасност течението да се възобнови на същото място и да попаднем отново в него. Рипът никога няма да ви завлече на дъното. Това не е водовъртеж или фуния. Всички мъртви течения дърпат от брега навътре в морето, но не и надолу към дъното. От Водноспасителната служба при БЧК съветват да посещаваме охраняеми плажове, да спазваме флаговата сигнализация и указанията на спасителите. И ако все пак попаднем в подводно течение, най-важно е да запазим самообладание и да плуваме успоредно на брега, приближавайки се постепенно към него.
Спасителите по южните плажове бият тревога заради опасно мъртво вълнение. Според тях смъртоносните течения са се превърнали почти в ежедневие. След броени дни мъртвакът ще стане още по-опасен. Месец август е най-опасният месец, когато цялото Южно Черноморие попада в смъртоносната хватка на мъртвото вълнение. Черната статистика сочи, че именно през август стават и най-много трагични инциденти. Повечето от тях се случват на неохраняеми плажове или в извънработното време на спасителите. Нямаме нито един ден, без да извадим от морето някой бедстващ турист, казват морските гардове.
Любомир Славов
