П риключи тридневната визита на Вселенския патриарх Вартоломей в България. Той участва в честванията за празника на Рилския манастир и в двойния юбилей в чест на св. Иван - 1150 г. от рождението и 1080 от успението на закрилника на българския народ. Това ли бе обаче най-правилният гост по случай този двоен празник, питат се мнозина православни християни, след като ситуацията на 19 октомври ескалира и в манастира на свети Иван се чуха възгласи „Анатема“ по адрес на Вартоломей.
Петиция
Още след като стана ясно, че Светият синод е гласувал пак да гостува, у нас тръгна петиция срещу това решение. В нея се подписаха над 2000 миряни и духовници, а инициатор бе отец Сергей Павлов от храм „Успение Богородично“ в софийския кв. „Орландовци“. Именно негови енориаши бяха в първите редици на протеста срещу Вартоломей, но плакати с надписи „Анаксиос!“ (Недостоен - от гръцки език) държаха и от други епархии. Разбира се, имаше и клирици и граждани, които одобряваха визитата на Вартоломей, тъй като не виждаха нищо нередно в нея. А и откровено не разбираха кой и за какво се бунтува. „Осъждането на архиерей е голям грях. Дори да е сгрешил някъде, можем да се помолим за него да се поправи, защото кой е безгрешен“, коментира отец Добри Добрев от Дупница.
Традиция
Появата на предстоятеля на Константинополската църква по нашите географски ширини по традиция предизвика дежурната порция от брожения. Такива имаше още при кончината на патриарх Неофит на 13 март 2024 г., тъй като Вартоломей дойде за опелото му. Появи се няколко месеца по-късно и при избора на Даниил за патриарх и интронизацията му. Тогава дори тръгна едва ли не разследване кой от синода въобще е поканил „геополитическия дядка“. Това ясно показа, че вътре сред владиците има разделение по геополитическа линия - част от митрополитите поддържаха по-близки отношения с Вартоломей, докато други гравитираха около Московската патриаршия.
Новите брожения, тръгнали този септември. Някои клирици ги омаловажиха, приписвайки ги на активността на „свръхправославни“ или, както още ги нарекоха, „полезни идиоти“. И все пак протестите свидетелстваха за разделението в обществото ни, което неминуемо засяга и Църквата. Не е тайна, че не само миряните, но и духовниците се делят на русофили и русофоби, про войната в Украйна и анти. Освен това има деление и на старостилци и спазващите новоюлиянския календар. А има и трета категория, които зачитат и двата календара, макар и да не бият тъпана, така да се каже.
Основно Вартоломей е трън в очите на русофилите у нас и на по-консервативните православни по няколко линии, считани за големи грехове. Първата сред тях е, че той е отявлен защитник на икуменизма. Архиереят е обвиняван, че не се свени да общува с представители не само на всички християнски вероизповедания, но и на други религии. Наши монаси например изтъкват, че само смъртта на папа Франциск му е попречила да въведе общи чествания с католиците. До последно двамата уговаряха как да въведат честването на общ Великден. Вторият му често изтъкван грях е, че е пръв сред равни, но се титулува Вселенски, като с това иска да постави в подчинение другите поместни църкви. „Това не е вселенски патриарх, защото ако има такъв, не би трябвало да има никакви други патриарси. И на коя точно вселена е патриарх той. Освен това ние не го смятаме за православен, тъй като се моли повече с еретици - католици, протестанти и всякакви вероизповедания от цял свят, отколкото с православни. Не прави нищо добро, защото е в разкол с над половината православни християни. Неговите провинения и злодеяния са описани в книги. Смятаме, че сближаването с него е пагубно за нашата църква“, коментира пред „Телеграф“ Николай Павлов, един от хората, държащи плакати срещу Вартоломей пред храм „Свети Александър Невски“.
Протестиращи срещу визитата на Вартоломей
По думите му Вартоломей неканонично е признал Православната църква на Украйна (ПЦУ), издавайки й томос за автокефалия от 2019 година. Още по време на процедурата Руската православна църква (РПЦ) прекъсва общение с Вселенската патриаршия, поставяйки началото на разкола.
След старта на войната в Украйна през 2022 г. именно този акт дава основание да се преследват и убиват свещеници на другата, каноничната църква (УПЦ), гравитираща в духовната орбита на Москва. Именно снимки на такива духовници държаха малцината дошли да викат срещу него в центъра на София. „Откровено не разбираме целите и причините на посещението му точно сега“, чудеха се хората.
Самуил
Всъщност една от причините вероятно бе връщането на костите на цар Самуил от гръцката държава на България. Въпреки че архиереят нямаше нищо общо с това, според догадките гледал на тази основа да укрепи отношенията си с новия патриарх Даниил.
В изявленията си главата на БПЦ не скри, че двете църкви имат различия, но постави акцент върху необходимостта духовните водачи да поддържат общуването помежду си и да търсят възможности за сближаване независимо от различията.
Тези различия обаче взеха връх на празника на Рилския манастир на 19 октомври, където Вселенският патриарх дойде да съслужи с българския. Четейки главите на поместни църкви от Диптиха, Вартоломей постави в неловка ситуация своя домакин, като спомена Епифаний (Думенко) на непризната у нас ПЦУ.
Уверения
„Сутринта наши епископи ни увериха, че такова нещо няма да се случи. Но се случи това, от което най-много се опасявахме и за което предупреждавахме. Това е подигравка с празника и унижение. Нашият патриарх вярва, че по линия на човешкото общение, съслуженията, може да лекува раните на разкола; че Вартоломей може да се покае и да осъзнае грешките. Но накрая той ще ни изработи. Привържениците му в синода ни вече са мнозинство. Така ще признаем и ПЦУ, което автоматично ще ни скара с 11-те църкви, които не признават разколниците. Московската патриаршия ще ни отлъчи от общение, а покрай това и каноничната Украинска църква няма да ни признава. Нашата БПЦ в момента е стожерът, но се клатим, и за това дойде Вартоломей“, гради своя конспиративна теория столичанинът Красимир Костов. По думите му в дъното на действията на Вартоломей стои хегемонът САЩ, който постепенно губил властта си.
Фенер
Всъщност такива обвинения се чуват и в Турция по адрес на Вселенския архиерей, чието седалище е в истанбулския квартал „Фенер“. Там обаче той е като „овца сред вълци“ - остров на православието в морето на исляма. Паството на Вартоломей е едва 2000 човека, но заради мястото Цариград се твърди, че е наследник на древната Константинополска църква, от която и нашата взе православието. Именно за това в словата си при посещения зад граница Вартоломей нарича иначе бутиковата си патриаршия – Църква майка. За това използва и всеки повод, за да разшири влиянието. Това дразни владиците на Руската православна църква (РПЦ), която също има претенцията, че кара влака на световното Православие. Тя също твърди, че може да издава Томоси за автокефалия (както направи с църквите в Чехия и Словакия, и в Америка). През 1945 г. Руската православна църква (РПЦ) първа призна вдигането на схизмата над Българската екзархия, а по-късно, през 1953 г., подкрепи и възстановяването на патриаршеския статут на Българската православна църква (БПЦ) въпреки отказа на Вселенската патриаршия. Всичко това също има отношение към броженията срещу Вартоломей, макар и да не се назовава. Но това е Православието - чистота на вярата, вековни канони, духовна памет и много геополитика.
Любомир Старидолски
