С негът най-сетне дойде. Чакахме го дълго тази зима, но миналата седмица наваля доста там, където най-много искат любителите на белите спортове - в планините и в зимните курорти. Време е за каране на ски и сноуборд. Но многото сняг държи нащрек едни хора, които винаги са готови да рискуват своя живот, за да спасят чуждия. Планинските спасители са под пара, защото при толкова много сняг е неизбежен рискът от лавини. След снеговалеж винаги се увеличава лавинната опасност. А това понякога се подценява от планинарите. И най-вече от тези, които търсят адреналина с каране на ски и сноуборд извън пистите. Те буквално си играят на руска рулетка с живота си.
Опасности
На около 1500 метра надморска височина снежната покривка започва от 30-40 сантиметра, за да стигне метър над 2000 м. Това е достатъчно основателна причина скиори и сноубордисти да не карат в опасни терени, по стръмни улеи под върховете, по склонове с дълбоки козирки. Планинарите пък не трябва да минават под и по тях. В никакъв случай да не тръгват по летните пътеки, за да спестят време, защото те са по-преки от зимните.
„Да се ходи по ръба, по билото, а не под тях. При преминаване през склонове това да става в редица един по един. За да не се предизвика лавина. Туристите да носят в себе си лавинни уреди, с които ще се знае къде се намират, ако върху тях паднат снежни маси. Да не забравят сонди, с които могат да намерят затрупани под снега хора, както и лопати, с които да копаят при нужда”, предупреждава Георги Ботев, началник на отряда на Планинска спасителна служба-Благоевград.
Оборудване
Той уверява, че планинските спасители в страната са със сравнително добро оборудване. Разполагат с всичко необходимо – моторни шейни, ратраци, въжета, транспортни шейни, спасителни кучета, въжета, носилки, аптечки.
Проблемът е, че често туристите поемат в гората без подходяща екипировка и оборудване. Не вземат снегоходки, котки, а в момента, след като паднаха обилни снеговалежи, почти навсякъде лавинната опасност е от втора степен, а на места, където снегът е повече, е от трета степен. Затова е хубаво да се избягват опасни склонове и местности, нужно е много внимание.
„В Алпите няколко човека загинаха от падането на лавини. Тук такива неща стават най-вече в зимните ни курорти. Защото се кара извън ски зоните. Особено опасно е да се правят спускания в улеите под върховете. Риск от лавини в момента има навсякъде – и в Пирин, и в Рила, и в другите планини. Възможно е падане на снежна дъска, това е свличане на снежна маса, отрязана като с нож, която е с различна дебелина. Може да се откъснат само 20 квадрата, но ако се изсипе това количество върху човек, който е сам в планината, може да е фатално за него”, твърди Георги Ботев.
Препоръки
Препоръката към скиорите и планинарите е да се движат в група, а не сами да излизат в планината. Групата да не се разкъсва, защото това се случва при силен вятър, при мъгла, при снеговалеж. Туристи често се губят, не знаят къде са, не могат и нас да ориентират къде да ги търсим. А през нощта температурите са минусови, в много райони горите са почти непроходими заради паднали дървета и големи навявания от сняг. При дълги преходи човек се мокри от газенето в снега, няма как да изсъхне в планината и може да се стигне до хипотермия (измръзване).
Другото важно условие за безопасността на туристите е да не поемат по непознати маршрути. За височина над 2000 метра е задължителна добрата екипировка – топли дрехи и здрави обувки, течности, калорична храна, както и зимното оборудване - да имат туристическа навигация, заредени батерии на мобилните телефони, за да може да се обадят за помощ, ако стане инцидент.
„Ние сме в пълна готовност с колегите в Банско, за да реагираме на сигнали, но дано са по-малко и не са с фатални последици. В никакъв случай да не се кара по улеите под връх Тодорка, за да не „събудят” скиорите и сноубордистите някоя лавина. Но истината е, че нито можем да вдигнем ограда в планината, нито пък да спрем тези, които карат извън ски зоните”, споделя Цветан Пчелин, шеф на отряда на планинските спасители в град Добринище.
Доверете се на професионалисти
За дълги и рисковани маршрути през зимата най-добре е да се наеме опитен водач. Може да се тръгне сутрин при ясно и слънчево време, но само след 2-3 часа всичко това да се обърне и планинарите да се окажат в гъста мъгла, брулени от силен вятър и засипани от тежък сняг. Трябва да се знае, че някои маршрути се вземат за много по-дълго време в сравнение с лятото. Ако през лятото от точка А се стига до точка Б за 4 часа, то през зимата това време най-често се удвоява. Затова е важно групата да има водач. Такава услуга се предлага от Асоциацията на планинските водачи в България. Не е шега да се стигне през дълбок сняг до хижа на 2000 метра надморска височина, че и отгоре, както и до високите планински върхове. Затова е препоръчително да се наеме водач, при голяма група това няма да излезе скъпо. Водачът познава района, умее да взема решения под натиск и напрежение, той може да върне групата, ако прецени, че има риск за здравето и живота на хората. Имате ли водач, сте длъжни да го следвате и слушате безпрекословно, категорични са планинските спасители.
Планински спасители: Искаме хеликоптер
Планинските спасители имат различни проблеми, но един от тях ги тормози от години и е най-сериозният за тях. Това е липсата на спасителен хеликоптер. България е единствената държава в Европейския съюз, която няма такава техника. Тук идват чужди туристи, претърпяват някакъв инцидент в планината, а в същото време имат застраховка за хеликоптер. Спасителите пък им казват, че такова чудо в страната ни няма. И ще носят ранения чужденец часове наред на ръце през тежък терен и на практика рискът и за него, и за тях продължава.
„Нуждаем се от хеликоптер, който да е по-маневрен, по-мобилен, да може да стига до труднодостъпни места, до най-високите точки на планината. Да е оборудван с лебедка с въже, която при неподходящо време и невъзможност за кацане на машината, да се пуска до пострадалия. Така спасителят ще може да помогне на ранения и да го качи на лебедката”, обяснява Цветан Пчелин.
Владимир Симеонов
