Д нес православната църква почита паметта на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов. Повод да почерпят имат около 102 000 души, носещи тези имена.
Статистиката показва, че техният брой постепенно намалява. През 2018 г. те са били 112 000, а през 2022 – 107 000.
Легендата
Преданието разказва, че през втората половина на І в. в Рим живяла една благочестива жена, християнка. Тя се казвала София и имала три дъщери, които носели имената на християнски добродетели — Вяра, Надежда и Любов. Тя ги възпитавала в любов към Господа Иисус Христос. Майката и дъщерите й не скривали своята вяра в Христа и я изповядвали открито. Управителят Антиох донесъл за това на император Адриан (117-138), който заповядал да ги доведат веднага при него.
Когато застанали пред императора, всички присъстващи се изумили от спокойствието им: сякаш са ги повикали на светло тържество, а не на изтезание. Адриан се опитал да ги убеди да принесат жертва на богинята Артемида, но младите момичета - Вяра била на 12 години, Надежда на 10, а Любов на 9 години - останали непреклонни.
Мъчения
Тогава императорът заповядал да ги изтезават жестоко. А майката била принудена да гледа нечовешките изтезания и страданията на децата си. Но тя проявила необикновена сила през цялото време. Не издържали на изтезанията, момичетата умират, а императорът разрешил на София да вземе телата на дъщерите си и да ги погребе.
Три дни след кончината на децата умира и майка им, която също била погребана при тях. Църквата почита и света София като мъченица, защото като майка тя изживяла със сърцето си ужасните мъчения за Христа на своите възлюбени дъщери. Мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов почиват от 777 г. в Елзас, Франция.
Милосърдие
Народната традиция не свързва този празник с някакви специални ритуали или забрани. Преди всичко се отдава почит на добродетелите, които ни крепят – вярата, надеждата, любовта и мъдростта.
Месят пресни питки и ги раздават, с грозде или други плодове, за здраве, щастие и любов. Всеки проявява милосърдие към хората в беда и бедните – помага се на бедни и сираци, а гостенин не се връща.
Константин Събчев