38 391 735 лв. възлизат официалните приходи на политическите партии у нас за 2021 г. Това показват сметките(link is external) на Института за развитие на публичната среда, които анализаторите основават на подадените от формациите финансови отчети в Сметната палата за миналата година.
Както винаги, държавната субсидия остава основен източник на приходи – 47% (или 18 058 424 млн. лв.) от всички постъпления в партийните каси идват именно от нея.
От такава субсидия са се ползвали 13 политически субекта през 2021 г., някои от които са коалиции от партии. „Точно проследяване на държавната помощ не може да се направи през информацията във финансовите отчети, тъй като те не съдържат специфична графа за нейното отчитане”, отбелязват анализаторите.
Затова те следят и данните по темата, които публикува Министерство на правосъдието.
Почти една трета от партийните бюджети през 2021 г. е била формирана от дарения – 28 % от всички приходи или 10 611 845 млн. лв. Членският внос на симпатизантите пък носи 13 % от партийните попълнения – или 4 925 090 лв.
Значителният дял на даренията се дължи в голяма степен на проведените през 2021 г. три парламентарни избора, както и изборите за президент и вицепрезидент.
Традиционно участниците в кампании активно набират средства от свои симпатизанти и това дава отражение върху техните годишни приходи.
Седемте формации в настоящия парламент са отчели постъпления от 28 038 000 лв. Това са 73 % от приходите на всички български партии за миналата година.
Делът на субсидията е 56% от приходите им или 15 694 000 лв. Даренията възлизат на 6 829 000 лв. (24%), като тук отново трябва да се отчете ролята на четирите предизборни кампании през 2021 г.
Извънпарламентарните формации са отчели общо 10 353 735 лв. приходи. Източниците основно са били дарения – 3 782 845 лв. (37%), членски внос – 2 587 090 лв. (25%) и субсидия – 2 364 424 лв. (23%).
Високият дял на субсидията се дължи на факта, че през 2021 г. работеха 4 парламента. Така част от партиите, които са извън настоящото 47-о Народно събрание, са получавали държавна помощ заради участието си в предишни парламенти.
От общо 124 политически формации у нас цели 54 не са декларирали никакви приходи. Това са 44% от регистрираните политически субекти у нас. На практика това показва, че те не са развивали никаква дейност.
От института предполагат, че тези формации вероятно ще покажат някаква активност около задаващите се догодина местни избори. Остава обаче открит въпросът защо толкова много партии нямат дейност, като не успяват да съберат дори членски внос
