О бщо 53 процента са ваксинираните български учители, а още поне 35 процента от учителите имат установени антитела. Затова образователните институции са възможно най-безопасната среда в България, заявяват в позиция от Синдиката "Образование" към КТ "Подкрепа". В позицията се казва, че Синдикатът "Образование" към КТ "Подкрепа" милее за бъдещето на нашите деца и на българските ученици, и е "шокиран от пагубното отношение на правителството и здравното министерство към тях".
"Освен, че внесе огромен хаос в образователната система, тестването на учениците от начален етап генерира и поддържа дискриминационни разделения и огромен процент изключени от системата ученици. Вредите от досегашния локдаун бяха огромни и са трудно поправими. Здравният министър Стойчо Кацаров беше в основата на този образователен локдаун. Нищожно ниският 0,035 процент на заразени ученици показа здравното безсмислие на тази мярка. Синдикатът "Образование" иска оставката на министър Кацаров за образователен геноцид към българските ученици", се заявява в позицията. В нея се отбелязва, че тръгването на всички учениците при тестване веднъж седмично е закъсняло решение. То продължава да генерира разделение в системата и поне 15 процента ще останат извън нея, поради несъгласие за тестване. И все пак връщането на всички учениците в клас е възможно по-малко грешното решение за тях.
"Всички учители и директори, които участват в организирането на тестове в клас, следва да получат допълнително възнаграждение, е предложението на Синдиката "Образование", а отпускът за възстановяване след ваксина, да бъде и след третата доза. Към новия министър на образованието и науката, и към неговия управленчески екип, синдикати и общество имат огромни очаквания, се казва в позицията. И се отбелязва, че обществото очаква промяна в образователната система, с приоритети: префокусиране от академични знания към практиката и към пазара на труда; равен шанс за всички ученици, независимо от социалния им статус; физическата среда в образователните институции да е в унисон с наредбата за физическата среда и със средноевропейските стандарти, а образователната да не генерира частни уроци.
Очакванията на учителите са свързани с това образователните политики да се формират с експертния капацитет на учителските синдикатите, а не само с експерти на МОН и неправителствени организации, и да се изкорени политическото влияние в образователната система. Бюджетът за образование да достигне 6 процента от БВП в рамките на три години, като през 2022 г. да бъде поне 4,6 процента и да се увеличат единните разходни стандарти с 25 процента в бюджета за 2022 г. Да се увеличат заплатите на учителите и директорите с 15 процента от 1 януари 2022 г., да се спре "политическото" говоренето за премахването на делегираните бюджети и се добавят нови компоненти в тях, при увеличени средства за образованието. Да се върне възпитателната роля и функция на българските учители и българското училище; да се формира успешна политика за привличане и задържане на млади учители, на фона на 57,3 години средна възраст при педагозите в България. Българските учители да преминат към втора категория труд, като паралелно с това се формират компенсаторни механизми за защита и борба срещу стреса в учителския труд, настояват учителите, цитирани от синдиката.
"Във връзка с дебата за започване на учебната година от 1 септември, нека това решение да не се взема прибързано и политически. Ако учениците се върнат в клас на 1 септември, то учителите и директорите ще започват на 15 август, което е абсолютно неприемливо за Синдиката "Образование" към КТ "Подкрепа", се заявява в позицията.
