С оциалните „смениха“ майките на 2250 деца. Толкова са хлапетата, настанени в приемни семейства към края на миналата година, показват данните на Агенцията за социално подпомагане, предоставени на „Телеграф“.

Освен за малчугани, изоставени в домове, до мярката се прибягва, ако биологичните им родители не могат да се грижат за тях. Лоши условия на живот в семейството често срещан мотиви на социалните. Детето, което взехме у дома беше буквално оставено да го ръфат плъховете, разказа приемна майка, която вече 10 години се грижи за се грижи за чужди деца. Настаняването на децата в среда близка, до семейната не винаги е справедливо, смята Звездомира Чапарова, доброволец във фондация „Защита правата на децата“. Според нея, ако родителите са безработни социалните трябва да им търсят работа, а когато нямат пари да бъдат подпомагани със средства. Звездомира разказва, че по селата имало случаи на деца, отнети от родителите им, защото къщата е с външна тоалетна или се усеща миризма на крави.

Шанс

Докато са в приемни семейства, някои майки успяват да се докажат и отново да си ги върнат, става ясно от данните на АСП. През миналата година това се е случило с 241 хлапета. При останалите 586 настаняването при приемно семейство е било прекратено и са били осиновени, показват данните на АСП от проект „Приеми ме 2015“. И мъже са сред чакащите да станат родители, съобщиха кандидат-осиновители. И допълниха, че самотните ергени, получили този шанс се броят на пръсти. За щастието да стане майка на момиченце сподели пред „ТелеграФ“ 41-годишната Милена Кюркиева от София. Със съпруга й са родители на 4-годишната Диди, която не идва при тях от приемно семейство, а от дом. След дълги неуспешни опити да имат свои деца двамата се решават на тази стъпка. Диди прекрачва прага на дома им, когато е на 1 годинка. „Като я видях за пръв път, малко се стреснах. Притесни ме нейният сърдит погледът“, разказа Милена. Признава, че й отнело около година да види истинския характер на момиченцето. „Криеше емоциите си, сълзите й замръзваха, както и усмивката“, спомня си Милена. Процедурата по осиновяване не се проточила дълго – около година.

Претенции

Преди да вземе Диди, тя и съпругът й се срещнали с още две хлапета, които социалните им предложили да осиновят. От първото момченце се отказахме, защото имаше видими ромски белези, а това беше едно от условията ни, казва Милена. Другото било детето да е на възраст до 2 годинки. Тя не се притеснява да признае, че са имали претенции. Отговорността е голяма, детето остава за цял живот и имаме право на своите изисквания, коментира Милена. Момченцето, което срещнала първия път не отговаряло на първото условие на семейството. Второто детенце било бебе на 4 месеца. „Държах го 30 минути в ръцете си, но не почувствах нищо“, спомни си Милена пред „Телеграф“. Това просто не било нейното бебе. Сега, макар и само 4-годишна, Диди вече знае, че е осиновена. „Сестрата на брат ми забременя и въпросите на малката бяха идеален повод да й обясня, че не съм нейната биологична майка“, каза Милена. В момента двамата със съпруга й отново са кандидат-осиновители, а малката Диди с нетърпение очаква своето братче или сестриче.