У чителите са против удължаване на стоящата учебна година и не подкрепят идеята следващата година учениците да прекрачат прага на класните стаи преди 15-и септември. Това сочат данни на проучване на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“, изпратено от председателят му д-р Юлиян Петров.

Учителите са против удължаване на стоящата учебна година и не подкрепят идеята следващата година учениците да прекрачат прага на класните стаи преди 15-и септември. Това сочат данни на проучване на Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“, изпратено от председателят му д-р Юлиян Петров.

89,7% от учителите не подкрепят идеята за започване на учебната година преди 15 септември. „Този дебат отпада и е поредният с безсмислени аргументи”, смята Петров.

Педагозите не смятат, че учебната 2020/2021-а трябва да навлиза и през юли. 86,1% от учителите не подкрепят удължаването ѝ. Според Петров допълнителното удължаване на учебната година ще стресира педагозите. „Постоянното удължаване на учебното време през последните 10 години, неимоверно много натоварва българските учители, като това увеличава брутално нивата на професионалния стрес и прегаряне в учителската професия. В процес на европейско изследване е повишеният бърнаут ефект при работата в електронно обучение от разстояние”, обяснява той в писмото си.

„Разбира се никой от анкетираните не е изразил мнение срещу проектните дейности, които се провеждат след края на учебното време, но те са по желание на родители и ученици и при възможна организация от образователната институция. Там, където не е възможна необходимата организация, то проектните дейности ще бъдат силно затруднени”, уточнява Петров. В 313 училища по време на онлайн обучението през декември не се вземаше нов материал, а се провеждаха дейности по интереси. В тях ще се учи с 2 или 3 седмици повече. „Синдикат „Образование“ е за генериране и надграждане на образователни политики в посока занимания по интереси, социализация на учениците и тяхното приобщаване в училище. Но синдикатът ще се бори твърдо за това да има хармония в товаренето на учителите”, пише още Петров. Той предлага МОН да назначи повече педагози и специалисти, които да не преподават пряко, а да се занимават с учениците в извънкласните дейности, както се случва във Финландия, Дания, Англия и много други държави.

От анкетата става ясно още, че 42,5% от работещите в системата биха се ваксинирали. „ Все още има работещи в образователните институции, които се колебаят, а около 15% категорично заявяват, че засега няма да се ваксинират. Причините за това са разнородни, но те не би трябвало да създават национална трагедия”,смята Петров. Според него проучването на МОН защо част от педагозите не желаят да се възползват от ваксините едва ли ще установи нещо, което да поражда стратегия. В момента образователната система е спокойна и задаването на много въпроси би я разлюляло.

По въпроса за отпадане на външното оценяване след четвърти клас, респондентите са пък били категорични. 80,6% са за неговото отпадане. „Всъщност отвореният дебат за правилните национални образователни политики за структурирането на начален етап сега започва. Този дебат включва брутално важни акценти като бързата скорост на учениците от първи до четвърти клас /без възможност за повтаряне на клас от тези, които не се справят/, липсата на инструменти при учителя за надграждане и формиране на възпитание с духовни добродетели, липса на оценки и изпити след всеки клас в начален етап, което има корени в образователната ни история”, допълва председателят на Синдикат „Образование”.