В исок 2,4 м паметник от бронз в цял ръст на великия княз Павел Александрович Романов , син на руския император Александър ІІ Освободител бе осветен тържествено за празника на светите равноапостоли  Петър и  Павел в курортното градче Павел баня. Бялото платно, с което бе покрита творбата на харманлийския скулптор Тамер Халил свали вицепрезидентът Илиана Йотова , асистирана от кмета на общината Станимир Радевски.

Висок 2,4 м паметник от бронз в цял ръст на великия княз Павел Александрович Романов , син на руския император Александър ІІ Освободител бе осветен тържествено за празника на светите равноапостоли  Петър и  Павел в курортното градче Павел баня. Бялото платно, с което бе покрита творбата на харманлийския скулптор Тамер Халил свали вицепрезидентът Илиана Йотова , асистирана от кмета на общината Станимир Радевски.

Висок 2,4 м паметник от бронз в цял ръст на великия княз Павел Александрович Романов , син на руския император Александър ІІ Освободител бе осветен тържествено за празника на светите равноапостоли  Петър и  Павел в курортното градче Павел баня. Бялото платно, с което бе покрита творбата на харманлийския скулптор Тамер Халил свали вицепрезидентът Илиана Йотова , асистирана от кмета на общината Станимир Радевски.

Градоначалникът припомни, че направата на бронзовата фигура е отколешна мечта на местните жители, които не са забравили че градчето е било построено на празно място веднага след Освободителната война, в която е участвал и най-малкия императорски син като своеобразен „талисман“ на елитния хусарски Гродненски полк, чийто командири са били генералите Гурко и Скобелев.

„Проектът стартира през юни м.г.,около 3 месеца работих от гипс фигурата, която беше отлята в може би най-доброто място за художествено леене на Балканите – Марковстудио в София“, уточни Тамер Халил , който е изобразил княза с протегната ръка, държащ декрета за създаването на село Павел.

По ирония на случайността паметникът на разстреляния от болшевиките на 29 януари 1919 година княз се намира на броени метри от бюста на някогашния пролетарски вожд Георги Димитров, чието събаряне през 1990/1991 година искаше местното СДС.

В словото си вицепрезидентът Илиана Йотова заяви:“Ние българите сме признателни на всички онези, които загубиха живота си за свободата ни. В дългата си история българският народ и българската държава са водили много войни,но една се казва Освободителна.И това е руско-турската от 1877/1878 година.Тя не просто освобождава един народ, тя възстановява българската държава. Слага я на политическата сцена до всички други народи, за да нима днес, в ХХІ век. Никой няма право да пренаписва българската история.Задължени сме да пренасяме своето преклонение напред и да я го предаваме на своите деца и внуци.Защото няма бъдеще народ, който не уважава своето минало, не тачи своята история и не цени героите си.В юбилейната 140-та годишнина трябва да си припомним, че свободата никога не идва „отгоре“, за нея трябва да се бориш“.

Почетна рота от 61-а стрямска механизирана бригада отдаде воински почести пред бронзовия монумент, прозвучаха и строфите на вазовото „Опълченците на Шипка“ в изпълнение на 84-годишия актьор Иван Нестеров, което в продължение на цели 43 сезона е бил част от трупата на Младежкия театър.Сред дошлите за тържеството на Павел баня бяха народните представители от групата на БСП проф. Михаил Миков, Димитър Велков и Красимир Янков , дипломати от посолството на Руската федерация.

Княз Павел Александрович Романов е 6-ят син на руския император Александър II и 8-то му дете от неговата първа съпруга - императрица Мария Александровна.

Неговото раждане  на 3 октомври 1860 година е отпразнувано с преименуването на град Павлодар в Казахстан. Павел Александрович постъпва в руската армия и се издига до генерал-адютант. Едва 18-годишен взема участие в Руско-турската освободителна война.

По време на Първата световна война е назначен за командващ на Първи корпус на Императорската гвардия, а по-късно е преместен в  главната квартира. През 1917 г. той опитва да убеди суверена да дари конституция, но опитите му се провалят.През август 1918 г.е арестуван и отведен в затвора на територията на петропавловската крепост  в Санкт Петербург, където на 29 януари 1919 г. е разстрелян.

с братовчедите си княз Дмитрий Константинович, Николай Михайлович и Георги Михайлович.Телата им са хвърлени в масов гроб,който е установен едва през 2011 година.