А гнето беглец, с което Русе се прочу на миналия Гергьовден, се радва на спокойни дни в приюта за спасени селскостопански животни във великотърновското село Хотница. Роденото с късмет жертвено добиче не стана на мръвки, успя да порасне и вече е добродушен млад овен на година и два-три месеца. Пенчо търси вниманието на всички гости, за да не пропуснат да го погалят, и с удоволствие позира за снимки с децата.
„Пенчо се вписа идеално в стопанството и е един от любимците на посетителите на фермата. Много е кротък и най-обича да развързва връзките на обувките. Дойдат ли хора от Русе, търсят най-напред него – такава знаменитост изглежда е в града“, разказа пред „Телеграф“ стопанката на животинския приют „Приятели на четири крака“ Вера Трендафилова.
История
Историята на агнето Пенчо би могла да бъде пример за хората, които лесно се отчайват и не намират изход при критични ситуации. Дано пък човеците се поучат да не вървят против природата и да не убиват животни, които едва ли не още сучат от майка си. Агнето се появи рано сутринта на 6 май миналата година в центъра на Русе до сградата на общината. Забелязали го граждани, излезли да изведат кучетата си на разходка. Отначало помислили, че блеещото животинче е част от програмата, подготвена от общината по случай празника на града, който се отбелязва на 6 май. Агънцето се лутало, отивало до вратите и сякаш искало да влезе вътре. Хората заснели клипче, качили го в социалните мрежи и така животното бързо стана главен герой на деня и повод за много коментари.
Първоначално се смяташе, че агнето е дошло от близък двор и е било купено от хора, които са решили да го заколят и да го сложат на гергьовденската трапеза. По-късно обаче, когато животното вече бе на сигурно място в Хотница, природозащитници разбрали как се е озовало в центъра. В място към края на града били докарани немаркирани агнета, които да се заколят за празника. На сутринта трябвало да им теглят ножа, да ги разфасоват и после да ги пратят към гергьовденските трапези. Наш Пенчо обаче намерил пролука в оградата, драснал по централен булевард на Русе и спрял пред общината, сякаш знаел къде ще го спасят.
Стадо
„Когато сме застрашени, ние, хората, се крием в тесни и тъмни места, но агнетата са стадни животни и се скупчват при опасност. В случая Пенчо е постъпил другояче, разбрал е какво го чака и е решил да провокира шанса си, като привлече внимание“, смята стопанката на фермата в Хотница.
Нататък историята е известна, тъй като бе отразена от доста медии. Мнозина видяха символ в появата на агнето точно на празника на града и разтълкуваха това като знамение за здраве и берекет. Кметът на Русе Пенчо Милков символично помилва животното и така то бързо бе кръстено на спасителя си, макар че първоначално хората му дадоха името Гошко. Както се и очакваше, появиха се граждани, обадили се да кажат, че агнето е тяхно. Смятали, че ще си спестят купуването на месо от магазина и ще хапнат мръвка без пари на Гергьовден. Щом обаче им отговорили, че трябва да платят най-напред глобата за това, че животното не е маркирано, бързо се отказали. Така агнето Пенчо попадна в Общинския приют за безстопанствени кучета и котки в Русе, а управителят Жени Попова му потърси дом в стопанството в Хотница, където да живее до дълбоки старини.
„Пенчо се разбира с всички животни. Имаме 24 овце и кози, два коня, прасе, гъски и други пернати. Привечер със съпруга ми ги извеждаме на паша извън стопанството и това е техният час. Вчера гледах колко радостен беше Пенчо по време на разходката и как тичаше по един склон“, обяснява Вера.
Ферма
Тяхната ферма е единствената по рода си в България. Не получават помощ от държавата и за да поддържат стопанството, разчитат на дарения. То е отворено всеки ден и няма входна такса, но посетителите излизат много доволни от контакта си с животните и помагат според възможностите си, за да се радват и други хора след тях. Най-важното за Вера и съпруга й Виктор е децата да скъсят дистанцията с животните. Според тях това е сигурен знак, че малките момчета и момичета ще израснат добри, състрадателни и благородни хора.
Посетителите много се радват и на козела Андрей, който се държи като салонен управител в стопанството. Задължително посреща всеки гост и после го придружава навсякъде, а ако го почерпят с бира или с цигара, въобще не отказва. Характер демонстрират и другите животни във фермата.
„Трудничко ни е, но успяваме засега. Хората са изненадани, че селскостопански животни могат да се държат като домашни любимци – да чакат да ги погалиш, да спечелят вниманието ти, да демонстрират привързаност и обич“, казва Вера и дава пример с Джордж Клуни, чийто домашен любимец бе прасе. Известно е, че актьорът дълго не може да прежали, след като животното умря на 19 години.
И тъй като малко хора знаят колко дълго живеят селскостопанските животни, защото те обикновено не умират от естествена смърт, Вера обяснява, че прасетата живеят до 15-16 и повече години, толкова е продължителността на живота и на козите и овцете, а ако са добре гледани, надхвърлят тази възраст, магаретата – до 40 години.
Вера е запомнила наизуст един цитат от американския писател Хенри Бестън, който е хубаво да знаят повече хора и да вникнат в съдържанието му: „Ние гледаме със снизхождение към животните, защото мислим, че са по-долу от нас. Тук много грешим. В един свят, толкова по-стар и съвършен от нас, те се движат завършени и хармонични. Развили са сетива, каквито ние сме загубили или никога не сме развили. Живеят с гласове, които няма да чуем. Те не са по-долу и не са подчинени, те са други нации, свързани с нас в мрежата на живота и времето – събратя, съкилийници, заедно с нас във великолепието и мъката по земята“.
Жанета Йорданова
