П лаващи градове ще помогнат на човечеството да се справя с климатичните промени и природните бедствия. Наскоро на кръгла на маса на Обединените нации група строители, инженери и архитекти представиха концепция за плаващ град, съобщи „Нешънъл Джиографик“.
Плаващи градове ще помогнат на човечеството да се справя с климатичните промени и природните бедствия. Наскоро на кръгла на маса на Обединените нации група строители, инженери и архитекти представиха концепция за плаващ град, съобщи „Нешънъл Джиографик“.
За разлика от преди, когато подобни футуристични проекти бяха посрещани скептично, директорът на програмата Human Settlement на ОН, Маимунах Мохд Шариф, потвърди, че ООН ще подкрепи тази идея, като
засега не е обявено финансирането на начинанието
„Всеки един от екипа ни иска този проект да стане реалност“, каза Марк Колинс, директор на Oceanix, компанията, която строи плаващи структури, „Това не е само теория.“ Компанията вярва, че проекта с плаващия град може да реши както проблема с недостига на домове, така и заплахата от покачващото се морско равнище. Самите структури ще бъдат проектирани така, че да устояват на различни природни бедствия като наводнения, цунами и урагани от 5 степен.
Автор на идеята, известна като Oceanix City, е небезизвестният архитект Бярке Ингелс и тя е разработена в сътрудничество с Oceanix.
Политолозите, климатолозите и архитектите отдавна се борят с това как да направят градовете по-устойчиви, особено като се има предвид, че ако настоящите тенденции продължат, към 2100 година
нивото на световния океан
може да се вдигне със 77 сантиметра и в резултат на това много от най-големите градове в света ще са изправени пред заплаха от наводнения и екстремни климатични условия.
Oceanix City ще представлява комплекс от живи, шестоъгълни „острови“ с площ 4,5 акра, всеки от които ще има около 300 жители. Шестоъгълниците се считат за един от най-ефективните архитектурни форми. Като проектират всяка платформа като шестоъгълник, строителите се надяват да сведат до минимум използването на материали. Тези модули могат да бъдат свързани помежду си и да образуват конфигурации на градски блокове, квартали или цели градове. Дизайнерите смятат група от шест платформи за "село". Целият град ще съдържа няколко „села“ с обща площ 185 акра и около 10 000 жители (плътността на населението в този случай съставя 13 000 души на квадратен километър. Ингелс казва, че 10 000 е
идеалният брой жители
тъй като това ще позволи на острова да постигне "пълна автономия", като произвежда собствена енергия, прясна вода и топлина. Модулните платформи ще бъдат прикрепени към морското дъно и свързани помежду си в пръстен.
Тези плаващи селища ще са изцяло самостоятелни, захранващи се чрез събиране на морска вода, обезсолявана и съхранявана. Храната ще се осигурява като се отглеждат различни култури чрез хидропоника и вертикално земеделие. Хидропоничните системи ще използват отпадъци от риба, за да подпомогнат отглеждането на растенията, докато вертикалните ферми ще генерират целогодишна продукция. Специални клетки под платформите биха могли да събират миди, калмари и други видове морски дарове.
Oceanix City също така ще произвежда нулеви отпадъци (всичко ще бъде проектирано за разглобяване и повторна употреба). Няма да има
никакви автомобили
или превозни средства с вредни емисии, транспортът ще е основно велосипеден.
Сградите ще са максимум между 4 и 7 етажа - ниско строителство. Освен с жилища, градът ще разполага с духовен център, културен център и общинска библиотека, където жителите могат да наемат компютри, велосипеди и книги.
Всички сгради ще бъдат изградени от устойчиви материали като дървен материал и бамбук. Те са проектирани, така че да бъдат лесно демонтирани и бъдещите поколения архитекти да могат да преконфигурират концепцията.
Планира се строежът прототип на плаващия град в продължение на няколко месеца. Той ще бъде отворен за обществеността и ще се намира в пролива Ийст Ривър.
Възможността да издържа на екстремни климатични условия е ключова характеристика на дизайна на острова. Предвижда се използването на много тратраен, самовъзстановяващ се материал, наречен Biorock, който ще покрие платформите, давайки на плаващото селище възможност да оцелее след ураган от пета категория. Biorock е материал, създаден чрез излагане на подводни минерали на електрически ток. Това води до образуването на варовиково покритие, което е
три пъти по-яко от бетона
но едновременно с това може да плава. Веществото става по-здраво с възрастта и дори може да се възстановява, стига все още да е изложено на ток. Това му позволява да издържа на тежки климатични условия.
Oceanix City ще бъде „закотвен“ на миля от брега.
„Няма да е като „Воден свят““, казва Бярке Ингелс, позовавайки се на филма от 1995 г. с участието на Кевин Костнър. „Това е просто друга форма на човешко селище.“ Като прототипи, Ингелс посочи редица експериментални плаващи къщи, проектирани от него за Копенхаген, които в крайна сметка ще бъдат разположени в Гьотеборг, Швеция и Париж.
Монитор
