С редновековната ни история познава много героични битки и сражения, които и до днес са нарицателни за гордост и боен дух. Пример са победите на Симеон Велики при Ахелой или пък на хан Тервел, който отблъсква арабите и с това си спечелва прозвището Спасителя на Европа’. Но има една друга битка, която остава в историята не толкова с проявения кураж и добра стратегия, а с милостта и благородството, рядко срещани на бойното поле. Хронистите наричат царството Втората българска империя. Голямата заслуга за въвеждането на термина
„Българска империя” в западния свят има британският историк сър Стивън Рънсиман, автор на книгата The History of the First Bulgarian Empire, издадена през 1930 година.
Сблъсък
Битката при Клокотница е една от най-знаковите в историята на Второто българско царство. Сблъсъкът между българската войска, водена от цар Иван Асен II и епирския владетел Теодор Комнин, се провежда на 9 март 1230 г. За личността на Иван Асен II се знае предимно от византийски източници. Роден е около 1190 г., но години прекарва в изгнание. През 1218 г. сяда на престола, отстранявайки чичо си Борил, като наследява една отслабена и измъчена от десетилетните войни държава.
За разлика от предшествениците си още от самото начало на своето управление Иван Асен II разбира, че, за да водиш добра политика, не е необходимо да „проливаш кръв’’. Може би това се дължи и на факта, че още като дете е свидетел на войни и междуособици, както и на неразумно водената от чичо му политика.
В първите години от царуването си Иван Асен води миролюбива политика, възползвайки се от състоянието на силите на полуострова. Пример за неговата далновидност е брака му с унгарската принцеса Ана-Мария, чрез който успява да върне под формата на зестра отнетите от унгарците Белградска и Браничевска област.
През първата половина на XIII век ситуацията на Балканите е особено интересна. Византийска империя практически вече не съществува, а на старите ѝ територии се простира Латинската империя. Останалите части от Византия са разпокъсани на три, като най-силно е Епирското деспотство начело с Теодор Комнин.
Комнин
Теодор Комнин има славата на амбициозен владетел, жаден да срази латинците и отново да възроди Византийската империя, както и да заеме императорския престол. За да осигури българския неутралитет в кампанията си против латинците, епирският владетел предлага на българския цар мирен договор, който да бъде скрепен с брак между неговия брат – деспот Мануил, и дъщерята на цар Иван Асен II – Мария. От друга страна, в бившите територии на византийската империя – латинците, които след поражението, нанесено им от българския цар Калоян, не успяват да се възстановят напълно, решават на свой ред да преговарят с българите.
Латинците предлагат на Иван Асен II лично той да поеме настойничеството върху малолетния император Балдуин II, въпреки че без да е оповестено, за негов настойник вече е избран ерусалимският крал Йоан дьо Бриен. Преговорите стигат до такава фаза, че дори се уговаря брак между друга от дъщерите на Иван Асен – Елена и Балдуин II.
Но епирският деспот Теодор Комнин научава за уговорката и реагира с мащабна операция срещу българския цар. Двете войски се сблъскват край хасковското село Клокотница. Според византийския хронист Георги Акропилит „епирският владетел бил дързък и се държал своеволно, като постоянно престъпвал клетвите си, скъсвайки договорите с Иван Асен’’.
Битката
Уверен в своята победа, Теодор Комнин смята, че българите ще отстъпят още при първото сражение. Подобно е твърдението и на хрониста Георги Акрополит, според когото „Иван Асен, уповавайки се повече на нарушението на клетвите и договорите от страна на Комнин, отколкото на войските си, взел малка помощ от скитите, т.е. куманите, която не наброявала хиляда, и се понесъл смело в сражението, като забил на знамето писмената клетва на Теодор’’. Така се създава представата, че българският владетел сякаш остава изненадан от неочакваното нападение и не успява да събере голяма войска.
Според друг хронист, Никифор Григора, Иван Асен „като разбрал, че Теодор Комнин не възнамерявал да остави незасегната българската държава и вече протягал тежката си враждебна ръка срещу нея, взел за съюзници скити (кумани) и влязъл в жестока битка с него’’. Това сведение ни представя Иван Асен II като далновиден пълководец, който предвижда съотношението на силите и не разчита само на куманската си кавалерия.
Версии
Има няколко версии за развоя на битката и участието на куманите. Според една от тях българската войска предприема мнимо настъпление, за да принуди епирската армия да я преследва. Така основните сили на нашественика се оказват увлечени в една гора и унищожени, а куманите се появяват в тила на войската на Комнин. Друга версия е, че Иван Асен II използва куманите за светкавична атака така, че неприятелят, увлечен в преследването, да попадне в предварително устроена засада. И двете версии вземат предвид участието и ролята на куманския отряд, отреждайки му по-скоро второстепенна роля - българският цар е добре подготвен за очакваното нападение, за да разчита само на тях. Въпреки различните предположения, едно е сигурно – победата на Иван Асен е безспорна. Освен че успява да унищожи цвета на епирската армия, в плен пада самият Теодор Комнин със свитата си и с голяма част от роднините си. Интересното идва след края на битката, като за разлика от обичайното поведение след всяка война Иван Асен постъпва човеколюбиво, позволявайки на войниците да се върнат по родните си места, а Теодор Комнин заедно със семейството му отвежда в Търново.
Хегемон
След битката при Клокотница съотношението на силите на Балканите рязко се променя. Категоричната победа над Епирското деспотство на практика прави България своеобразен хегемон в региона. Нито изтощената Латинска империя, нито Никея, водена от Йоан Ватаци, вече са в състояние да оспорват властта на българския владетел. След тази победа той с право започва да се титулува „като цар на българи и ромеи’’. Тази титла представлява не само предизвикателство към византийската гордост, но и показва реалната мощ на България. След Иван Асен II титлата е носена от всички негови приемници.
Империя
След Клокотница българският цар успява да завладее Адрианопол, Димотика, Сяр, Битоля и ред други градове, с което България достига до едни от най-обширните си граници, опиращи отново на три морета. В хрониките вече се пише за Втората Българска Империя! Първата е при хан Крум.
Цар Иван Асен II остава в историята не само като добър стратег, но и като владетел проявил рядко благородство и човечност. Със своята постъпка той си спечелва уважението и на ромеите. Византийският историк Георги Акропилит пише: „Иван Асен се отнесъл към плененото множество човеколюбиво, освободил повечето от войниците, а най-вече по-простите и сбирщината, и ги отпратил по селата и по градовете им. С това той проявявал може би човеколюбие, а може би търсел да извлече и полза. Защото искал да бъде техен господар, като премахне ромейската власт.’’
Голямата победа на българските войски е ознаменувана с надпис върху паметна мраморна колона, поставен в храма „Св. Четиридесет мъченици’’ във Велико Търново, която ознаменува победата му. В същата черква след Освобождението, в знак на приемственост със средновековната българска държава, през 1908 г. Фердинанд обявява независимостта на България и приема титлата „цар на българите’’.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Румен Жерев
