П олирани камъни, открити близо до Стоунхендж, може да са били част от 4000-годишен златарски инструментариум, твърдят експерти, цитирани от „Дейли мейл“.
Археолози от университета в Лестър намериха следи от злато по повърхността им, което показва, че някога са били използвани като чукове или наковални за обработка на метали. За целта учените приложиха съвременния метод на „анализ на микроизносването“, като изследваха с мощни микроскопи повърхността на камъните и така регистрираха остатъците от злато по тях.
Артефактите били заровени в гроб от бронзовата епоха в село Ъптън Лъвъл в Уилтшир и са открити за първи път през 1801 г.
Двама души са положени в тази надгробна могила и се смята, че са шаман и съпругата му. Учените стигнали до този извод, защото един от комплектите скелетни останки бил облечен в „пищен костюм“, включително церемониално наметало, огърлици от мъниста и парчета обработена животинска кост.
В ранната бронзова епоха шаманите са били хора, за които се е смятало, че могат да взаимодействат с духовния свят и костите, като свързани със смъртта и прераждането, символизирали тяхната сила.
Сред останките има също бойна брадва от зелен камък и торбичка, украсена с бивни на глиган, която съдържа инструменти за татуиране.
В краката на скелета е положен набор от чукове и шлифовъчни камъни, които вероятно са били използвани за изглаждане и полиране на злато. Това предполага, че шаманът също се е занимавал с обработка на метал.
Лиза Браун, уредник в музея на Уилтшир, каза: „Човекът, погребан в Ъптън Лъвъл, близо до Стоунхендж, е бил висококвалифициран занаятчия, който се е специализирал в изработката на златни предмети”.
„Неговото церемониално наметало, украсено с пробити животински кости, също подсказва, че той е бил духовен лидер и един от малкото хора в ранната бронзова епоха, които са разбирали тайните на металообработването“, допълни тя.
Общият гроб също съдържа три полирани кремъчни брадви и бойна брадва, изработена от черен долерит - всички те са изложени в музея на Уилтшър. Странното е, че те датират от периода на неолита, което означава, че вече са били на хиляди години по времето на погребението.
Надгробната могила датира между 1850 и 1700 г. пр. н. е. и е разположена на върха на хребет, гледащ към речна долина, която води към монолитите на Стоунхендж, съобщи БТА.
Златото е идентифицирано за първи път върху един от камъните през 2000 г., което навежда на мисълта, че някога са били използвани за изковаване на благородния метал в листове.
Върху други четири артефакта също са открити със следи от злато, установено като праисторическо и с примеси, съответстващи на златните изделия от бронзовата епоха в Обединеното кралство.
Откритието добавя тежест към идеята, че този шаман е бил известен както с уменията си за обработка на метал, така и с духовните си връзки. Именно затова неговата общност е сметнала, че е важно да го погребе с личните му инструменти за обработка на метал, смятат учените.
