К оледните традиции в страните от Европейския съюз са доста различни от българските и всяка си има своя специфика.
Обичаят да се украсяват елхи всъщност е немски, а сладкишът, който се приготвя за Коледа, е щолен.
Панетоне е традиционният коледен козунак с грозде и мандарини в Италия. Подаръци на децата там носи грозната вещица Бефана.
Белгийците имат двама дядо Коледовци.
В Люксембург пък няма Дядо Коледа, там честват Деня на Свети Никола на 6 декември.
Сред най-интересните коледни ястия на англичаните е супа от костенурки.
Любопитен обичай имат и в Ирландия, където се къпят в студените води на морето в коледната сутрин.
Особен интерес представлява древната традиция във Финландия, която повелява празнуването да не започва със сядане около трапезата, а с престой в сауната.
В Швеция пък козелът е особено тачено животно, тъй като той раздава подаръците.
Типична за Малта е традицията дете от 7 до 10-годишна възраст да проповядва в полунощ вместо свещеник и да разкаже историята за раждането на Исус във Витлеем.
Сходни с българските коледни традиции са обичаите в северната и южната ни съседка.
В Румъния децата минават от къща на къща и пеят коледни песни или рецитират поезия. Водачът на групата носи дървена звезда, украсена с цветна блестяща хартия и звънчета, закачени на пръчка.
В Гърция на Бъдни вечер се яде постно - ошав, баница, щрудел, боб. Всички заедно отиват на църква, а на коледната трапеза се сервират свинско, печена пуйка със зеле, баклава и други сладкиши.
Всяка година, в навечерието на празниците, Областният информационен център-Варна традиционно организира събития с участието на ученици и студенти, на които представя коледните обичаи в страните от Европейския съюз, пише БТА.
