П ричината планетата Юпитер да няма толкова характерна система от пръстени като Сатурн е наличието на големи спътници, сочи изследване на астрономи от САЩ, публикувано в електронната библиотека arxiv.org.
Предишни проучвания показват, Юпитер всъщност има пръстени. Те обаче представляват тънки, редки и нестабилни струпвания на прах, които могат да се видят само при определен ъгъл на падане на слънчевите лъчи.
Авторите на настоящото изследване от Калифорнийския университет в Ривърсайд са направили серия от компютърни симулации. Астрономите са взели предвид въртенето на самия Юпитер и на четирите му най-големи спътника: Йо, Европа, Ганимед и Калисто.
Моделът показва, че Юпитер няма и не може да има големи пръстени. Тези т.нар Галилееви спътници имат значителна гравитация и не позволяват на скални и прахови частици да се събират в големи дискове.
"Установихме, че Галилеевите спътници на Юпитер, един от които - Ганимед, е най-големият в нашата Слънчева система, много бързо ще разкъсат всички големи пръстени, които могат да се образуват", обясняват учените.
Изследователите отбелязват, че и други обекти в Слънчевата система имат пръстени, но те обикновено са малки. Например тънки и редки прахови дискове обикалят около Уран и Нептун, астероида Харикло и планетата джудже Хаумеа.
В далечното бъдеще Марс също ще има пръстен. Неговата луна Фобос постепенно се приближава към Червената планета. Учените смятат, че след 100 милиона години спътникът ще бъде разкъсан от гравитацията на Марс, а фрагментите му ще образуват краткотраен пръстен.
