В ампирският гроб на Перперикон и гробницата на тракийския цар Севт III край Казанлък влязоха в класацията на най-удивителните 32 погребални ритуала от целия свят.
Според известния научен сайт „Лайв сайънс“ два от тях археолозите са открили именно по нашите земи.
Останки
„Човешките погребения са едни от най-трогателните археологически останки, оцелели от древния свят. Хората са били погребвани по най-различни начини - от това да бъдат положени в масивни пирамиди, до това да бъдат просто изхвърлени в блато. В някои случаи хората се страхували, че мъртвите ще се върнат към живота и ще им причинят зло. Затова след смъртта им са ги обезглавявали или са ги пробождали с кол“, пише изданието.
Подобен гроб преди 10 години е открит в скалния град Перперикон. В него лежат останките на човек, който е прободен с железен прът в областта на сърцето. Така всъщност през Средновековието над тялото на мъжа бил направен ритуал срещу вампирясване. Археологът Николай Овчаров разказва пред британския вестник The Telegraph, че погребението е от началото на 13-и век и че пробождането на сърцето с кол е направено, за да се предпазят живите от това мъртвият да не възкръсне като вампир. Подобни погребения са откривани и в други краища на България. През 2012 година у нас бяха открити останките на така наречения созополски вампир. Неговото сърце също беше прободено с кол, а година по-късно специалисти направиха възстановка на лицето на нарочения за вампир през Средновековието.
Цар
В класацията попада също и удивителната гробница на Севт III – известния тракийски владетел на Одриското царство. Неговият последен дом е една от интересните и богати гробници на тракийски цар по българските земи. Когато умира през четвърти век пр.н.е, Севт III е погребан в днешна централна България. В гробницата му се съхраняват различни богати гробни предмети, включително златна корона, златна чаша, оръжия, щит, бронзов шлем и бронзова глава, която може да изобразява самия крал. Гробницата се намира под могилата Голямата косматка, която е висока 20 метра и е с диаметър 90 метра, отбелязва ЮНЕСКО.
Милена Димитрова
