И зглежда, че няма граници на нещата, които хората са готови да направят, за да постигнат перфектния си външен вид. Независимо дали става дума за инжектиране на собствена мазнина в задните части, избелване на зъбите и поставяне на импланти или премахване на ленти от кожата на главата и поставянето им отново, за да се лекува плешивост.
Независимо колко рискови са тези козметични процедури, винаги се намират хора, които са готови да платят цената им.
Някои хора вече дори се подлагат на процедури за трайна промяна на цвета на очите си, съобщи Science alert.
Това може да стане по различни начини - например чрез поставяне на импланти за промяна на външния вид на ириса, татуиране на ириса или лазерна депигментация.
Въпреки че тези процедури могат да осигурят желания от хората външен вид, те също така са свързани с множество рискове и усложнения, едно от които е слепотата. Ирисът е цветният пръстен, който обгражда зеницата. Той е колкото сложен, толкова и красив.
Състои се от два слоя гладка мускулатура която не можем да контролираме. Тези мускули отговарят за свиването и разширяването на размера на зеницата и ириса, за да контролират количеството светлина, което влиза в окото. Тези мускули също така предпазват чувствителните рецепторни клетки в окото от трайно увреждане.
Ирисът има и два пигментни слоя, съдържащи меланин, които определят цвета на очите ви. Съществуват шест основни признати цвята: кафяв, кехлибарен, лешников, зелен, син и сив.
Ако имате много пигмент в двата слоя, очите ви ще бъдат с по-тъмен цвят - например кафяв, който е най-разпространеният цвят на очите (среща се при около 80% от населението на света).
Ако имате по-малко пигмент в предния слой, ще имате лешникови или зелени очи (най-редките цветове, които се срещат само при 2% от населението). Тези, които имат малко или никакъв меланин в предния слой, ще имат сини или сиви очи.
Смяната на цвета на очите - отстраняване на проблема или създаване на такъв?
Операциите на очите, особено на ириса, не са нещо ново. Операциите на очите при катаракта датират от V в. пр.н.е., а оцветяването на белезите по очите е познато от над 2000 години.
До последните години операциите се извършваха с цел реконструкция на ириса или отстраняване на дефект. Сега обаче козметичните процедури за трайна промяна на цвета на ириса започват да стават все по-разпространени. Кератопигментацията е пример за една от тези процедури. В роговицата (прозрачният защитен слой на очната ябълка) се правят поредица от малки разрези с игла. В този слой се вкарват пигменти, за да се промени трайно. Тази техника датира от преди хиляди години, като са били изпробвани различни пигменти, включително сажди.
По подобен начин използването на лазери за отстраняване на пигмент от външния слой на ириса може да промени кафявите очи в светлосини или сиви. Процедурите за депигментация се извършват чрез изгаряне на пигмента и клетките, които го създават, с помощта на лазер.
Тази техника може да се използва само за преминаване от по-тъмни към по-светли очи и няма да работи при хора, които искат да преминат в обратната посока. Това е така, защото в момента не е възможно да се добави или нанесе повече меланин в ириса, ако той вече отсъства или не е много голям.
Първоначално депигментацията е разработена за лечение на очна дермална меланоза - състояние, при което пигментните клетки не мигрират там, където трябва, което води до потъмняване на други части на окото (например бялото).
Това състояние може да изисква няколко цикъла на лечение, но обикновено е трайно, както и козметичните промени.
Както при кератопигментацията, така и при лазерната депигментация съществува значителен риск от инфекция, тъй като се засягат най-външните слоеве на окото.
Тези процедури могат да причинят и чувствителност към светлина и промени в зрението - включително слепота, изтъняване и перфорация на роговицата, глаукома и катаракта. Някои пациенти, на които са правени процедури за кератопигментация, дори се оплакват, че са изпитвали болка в очите по време на процедурите с магнитно-резонансна томография.
Друга процедура, която някои хора използват, за да променят цвета на очите си, е поставянето на силиконови импланти в очите.
Тази техника може да се използва само за преминаване от по-тъмни към по-светли очи и няма да работи при хора, които искат да преминат в обратната посока. Това е така, защото в момента не е възможно да се добави или нанесе повече меланин в ириса, ако той вече отсъства или не е много голям.
Първоначално депигментацията е разработена за лечение на очна дермална меланоза - състояние, при което пигментните клетки не мигрират там, където трябва, което води до потъмняване на други части на окото (например бялото).
Това състояние може да изисква няколко цикъла на лечение, но обикновено е трайно, както и козметичните промени.
Както при кератопигментацията, така и при лазерната депигментация съществува значителен риск от инфекция, тъй като се засягат най-външните слоеве на окото.
Тези процедури могат да причинят и чувствителност към светлина и промени в зрението - включително слепота, изтъняване и перфорация на роговицата, глаукома и катаракта. Някои пациенти, на които са правени процедури за кератопигментация, дори се оплакват, че са изпитвали болка в очите по време на процедурите с магнитно-резонансна томография.
Друга процедура, която някои хора използват, за да променят цвета на очите си, е поставянето на силиконови импланти в очите, предаде БГНЕС.
